site.btaАзербайджан твърди, че "е постигнал набелязаните цели", Армения - че обстрелът е намалял, но ситуацията по общата им граница остава напрегната

Азербайджан заяви днес, че "е постигнал целите, които си е поставил" по границата с Армения след сблъсъци между двете враждуващи кавказки държави, каквито не е имало от есента на 2020 г. и при които загинаха 49 арменски войници, предаде Франс прес. 

"Ситуацията остава изключително напрегната" по думите на министърът на отбраната на Армения Сурен Папикян, въпреки обявеното от Москва примирие, което обаче не е потвърдено на този етап нито от Баку, нито от Ереван. 

"Провокациите, извършени от арменските сили по границата между двете страни бяха отблъснати, всички поставени цели са постигнати", обявиха от канцеларията на азербайджанския президент Илхам Алиев, без да уточнят дали боевете продължават. 

"Въпреки значителното намаляване на обстрела, врагът продължава с опитите си да напредне", каза по-рано днес арменският военен министър.

Напрежение между Азербайджан и Армения беше възобновено в момент, когато вниманието на Москва, разположила мироопазващи сили в района след края на войната през 2020 г., е съсредоточено върху трудностите, които изпитва с военната си офанзива в Украйна.

"До момента са убити 49 военни и за жалост това число не е окончателно", обяви в началото на деня арменският министър-председател Никол Пашинян пред парламента в Ереван.

Армения и Азербайджан - бивши съветски републики в района на Кавказ - водиха две войни през последните три десетилетия за контрола върху областта Нагорни Карабах, като последната беше през 2020 г.

Новите сблъсъци, които избухнаха през миналата нощ, показват, че ситуацията е все още напрегната. Двете страни се обвиняват взаимно за предизвикването на атаките.

Ереван обвинява азербайджанските войски, че са опитали да навлязат на арменска територия, като са използвали "артилерия, минохвъргачки, дронове и едрокалибрени оръжия". Баку призна за загуби, без да уточнява какви, и обвини Армения, че е стреляла с минохвъргачка по нейни позиции.

Пашинян призова международната общност да реагира и проведе разговори с няколко държавни лидери, сред които руския президент Владимир Путин и френския му колега Еманюел Макрон.

Европейският съюз призова за прекратяване на сблъсъците и обяви, че председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който е посредник между Ереван и Баку, ще проведе разговори с двете враждуващи страни.

От Кремъл заявиха, че президентът Путин е "лично ангажиран и полага всички възможни усилия, за да помогне да се намали напрежението".

Макар че сблъсъци между двете страни по дългата им обща граница има редовно след края на войната през 2020 г., боеве като днешните оттогава не е имало.

"Ескалацията е последица от задънената улица, в която се намират мирните преговори", каза за АФП анализаторът Татол Хакобян, според когото конфликтът в Украйна е променил равновесието на силите в региона, след като Русия, която подкрепя Армения, "се намира в трудна ситуация".

По негово мнение Баку се опитва да се възползва от сегашното положение, за да получи колкото може повече отстъпки от Армения.

Председателят на Центъра за анализ на международните отношения в Баку Фарид Шафиев смята обаче, че "огромната пречка пред мира е единствено незаконното присъствие на арменски войници" в Азербайджан, визирайки Нагорни Карабах.

Исторически сложните отношения между Ереван и Баку продължават да се влияят от различията им по темата с Нагорни Карабах - анклав, населен предимно с арменци, който обяви отделяне от Азербайджан, подкрепено от Армения.

САЩ заявиха, че са изключително обезпокоени и призоваха за незабавно спиране на огъня. Турция, която е съюзник на Азербайджан, от своя страна призова Армения да спре с провокациите.

След първата война в началото на 90-те години на миналия век, при която загинаха повече от 30 000 души, Армения и Азербайджан се изправиха отново един срещу друг през есента на 2020 г. в спор за контрола на планинския район. 

В последната война, загубена от Армения, жертвите бяха 6500. След спирането на бойните действия тогава с посредничеството на Москва, бяха разположени руски мироопазващи сили, а Ереван отстъпи важни територии на Азербайджан - факт, който в Армения се възприема като унижение.