site.btaПоставяйки кюрдите под светлината на прожекторите, иранското ръководство се опитва да отмести вниманието от протестите в страната

Изправяйки се пред най-голямото от години предизвикателство за властта си, аятоласите в Иран се опитват да представят протестите заради смъртта на етническата кюрдка Махса Амини като сепаратистки бунт на тази народност, който е заплаха не за техния собствен режим, а за националното единство.

Амини, 22-годишна жителка на северозападната иранска провинция Кюрдистан, почина в ареста на нравствената полиция на Ислямската република, след като бе задържана за нарушаване на строгите правила за облеклото на жените в Иран на обществени места.

Протестите, които тръгнаха от погребението на Амини в родния ѝ кюрдски град Сакез, бързо се разпространиха в цялата страна и обхванаха столицата Техеран, големите градове в Централен Иран и югозападните и югоизточните части на Иран, които са компактно населени с араби и белуджи - други два малцинствени етноса.

Лозунгът "Жени, живот, свобода" отекна в цялата страна, включително университетите и гимназиите, чуха се и скандирания за сваляне на върховния лидер аятолах Али Хаменей; и въпреки това репресиите на силите за сигурност бяха насочени до голяма степен срещу северозападните части на страната, където живеят повечето от приблизително десетте милиона ирански кюрди.

Натам според очевидци са били прехвърлени от други провинции полицейски части за борба с безредици и паравоенните подразделения "Басидж", а към онези кюрдски райони, където обстановката е най-напрегната, бяха изпратени и танкове.

Иран също така нанесе военни удари по въоръжени групировки на иранските кюрди, действащи от територията на съседен Ирак, които според Техеран са замесени в избухването на вълненията в Иран. Иранската Революционна гвардия подложи на обстрел с ракети и дронове цели на кюрдските бойци в полуавтономната област Иракски Кюрдистан, при който според местните власти са загинали 13 души.

"Кюрдските опозиционни организации използват случая "Амини" като повод за реализиране на дългогодишните си блянове да отцепят Кюрдистан от Иран, но няма да им се получи", заяви един от представителите на хардлайнерите сред иранските сили за сигурност.

В сходен дух се изказа и бивш представител на иранските власти, който сподели пред Ройтерс, че по върховете на силите за сигурност има опасения, че "подкрепата, която кюрдският народ получава от цял Иран, ще бъде използвана от кюрдски опозиционни организации за отправяне на искания за независимост".

Иранските държавни медии определиха протестите в страната като "политически заговор" на кюрдски сепаратистки групировки и в частност на Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (ДПИК).

СЕПАРАТИСТКА ЗАПЛАХА

"От самото начало на вълненията режимът се опитва да ги представи като етнически, а не национални, правейки твърдения за сепаратистка заплаха, идваща от кюрдските райони", каза Али Фатола-Неджад, политолог от Американския университет в Бейрут.

Тези опити на властите обаче се натъкват на пречка, обясни той, поради високото равнище на солидарността, която различните народности, населяващи страната, според него показват помежду си по време на протестите.

Независимо от това иранските власти пак може да цитират примера с иракските и сирийските кюрди, чиито амбиции за самоуправление през годините се засилиха правопропорционално на отслабването на централна власт в тези страни.

В резултат на войната в Персийския залив през 1991 г. кюрдите в Ирак, които години наред се бореха срещу Саддам Хюсеин, получиха достатъчна военна закрила от Запада, за да си извоюват определена степен на автономия, която стана още по-голяма след свалянето на Саддам 12 години при военна инвазия, оглавявана от САЩ.

В Сирия местните кюрдски сили се възползваха от политическия смут, настанал след началото през 2011 г. на бунта срещу управлението на президента Башар Асад, съюзиха се с Вашингтон срещу "Ислямска държава" и установиха контрол над част от Североизточна Сирия.

В Турция, където около една пета от 85-милинното население е кюрдско, бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК) от 1984 г. водят въоръжена борба срещу държавата, в хода на която загинаха десетки хиляди хора. 

Иракските и сирийските кюрди демонстрираха солидарност с протестиращите в Иран. Заместник-лидер на турската прокюрдска Демократическа партия на народите заяви пред Ройтерс, че тя "приветства жените в Иран", и се обяви в защита на техните права.

"Както в Турция, Ирак и Сирия, и в Иран кюрдите са тези, които се стремят към демокрация, които се стремят към свобода", каза Тунджер Бакърхан - бивш кмет, който беше отстранен от длъжност и вкаран в затвора по обвинение в екстремистки връзки.

Засега представителите на иранските власти не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар, но правителството редовно отрича твърденията, че дискриминира каквито и да било етнически групи от населението, и отстоява позицията, че всички граждани, без оглед на етническата си принадлежност, се радват на еднакво отношение.

Иранската конституция дава равни права на всички етнически малцинства и разрешава употребата на малцинствени езици в средствата за масово осведомяване и училищата. Според правозащитници обаче кюрдите и други етнически и религиозни малцинства са подложени на дискриминация от управляващия елит на шиитските духовници.

"Амнести интернешънъл" съобщи, че "десетки, ако не и стотици" политически затворници, свързани с кюрдската ДПИК и други политически партии, са хвърлени в затвора след несправедливи съдебни процеси.

"Режимът никога не е признавал правата на кюрдското население", каза Хива Молания - иранска кюрдка и журналистка, живееща в Турция.

Въпреки ограниченията у дома и примерите с кюрдската автономия в Ирак и Сирия много ирански кюрди настояват, че не се стремят към отделяне от Иран.

"Иранските кюрди искат да бъдат спазвани конституционните им права", заяви Кавех Горейши - ирански кюрд, който е журналист и изследовател. "Хората в провинция Кюрдистан искат смяна на режима, а не независимост", изтъкна той.

Али Ваез, експерт по Иран от мозъчния тръст "Международна кризисна група", каза, че с обвиненията за кюрдски сепаратизъм се цели постигането на обединителен ефект и иранците да се сплотят около управниците си, вместо да подкрепят протестите.

Но, добави той, истинската опасност не е в някакви отцепнически въжделения на малцинствата, а в отношението на иранското ръководство към тях.

"Пренебрегването от системата на легитимното недоволство на етническите и верските малцинства създаде за страната изключително голям риск от избухване на граждански размирици като тези, които плъзнаха други държави от региона като Йемен и Сирия надолу в смъртоносна спирала", каза Ваез. (БТА)

(Владимир Сахатчиев)