Размириците в Бразилия, които избухнаха, след като поддръжници на бившия президент Жаир Болсонаро нападнаха Националния конгрес, Върховния федерален съд и президентския дворец, днес са основна тема в американския печат.
Над четири години над Бразилия тегнеше най-основният въпрос: ще оцелее ли младата демокрация на страната при президентството на Жаир Болсонаро, пише в днешния си брой в. "Вашингтон пост".
Силата на демокрацията в най-голямата латиноамериканска страна беше поставена пред изпитание през 2018 г., когато бившият военен бе избран за президент. Той открито оплакваше рухването на военната диктатура и в първия ден от встъпването си в длъжност заплаши, че ще я възстанови.
Болсонаро не се постара да смекчи войнствения си тон, докато беше президент. Той предупреждаваше за "разрив" в правителството, подобен на този от времето на военния преврат през 1964 година. Той заяви, че загубата му на изборите би била възможна само чрез фалшификация и че Бразилия "ще има по-тежки проблеми", отколкото имаха САЩ на 6 януари 2021 година.
Синът му Едуардо, който е федерален конгресмен, веднъж предупреди, че "ще настъпи момент, в който ситуацията ще бъде същата като през 60-те години".
За мнозина бразилци този момент настъпи вчера. Привържениците на Болсонаро обсадиха трите стълба на федералното правителство - Националния конгрес, Върховния федерален съд и президентския дворец.
"Това се очакваше", каза бразилският анализатор Алешандри Бандейра. "Това беше бомба със закъснител. Привържениците на Болсонаро решиха да повторят печалния за целия свят образ на нападението срещу Капитолия", допълни той.
Когато през 2018 г. крайнодесният популист Жаир Болсонаро беше избран за президент, той обърна политическите норми с главата надолу, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс".
Нападките на Болсонаро срещу жените, хомосексуалистите, бразилците с различен цвят на кожата, дори и срещу демокрацията ("Нека директно преминем към диктатура", призова той преди време), го превърнаха в толкова поляризираща фигура, че първоначално му беше много трудно да си намери кандидат за вицепрезидент в изборната надпревара.
Но кампанията му, изпълнена с тиради срещу корупцията и с насилие, до голяма степен беше в съзвучие с настроенията в страната и се хареса на милиони хора, които му гласуваха доверие. Докато съперниците му бяха по-конвенционални, Болсонаро канализира гнева и яростта, които много бразилци изпитваха заради нарастващата престъпност и безработица. Все повече хора стигнаха до убеждението, че управляващата класа е безсилна да се справи с тези проблеми.
Докато беше президент, Болсонаро методично поставяше под въпрос и критикуваше сигурността на бразилската избирателна система, въпреки липсата на достоверни доказателства за подобен проблем.
След като през 1996 г. Бразилия премина към машинно гласуване, не е имало доказателства за измами. Напротив, машините помогнаха за елиминирането на фалшификациите, които ставаха в Бразилия в епохата на хартиените бюлетини. Тези факти обаче нямаха значение за Болсонаро или за поддръжниците му, които се фокусираха върху серия от непотвърдени нарушения на изборния процес и развиваха низ от конспиративни теории.
Подобно на Доналд Тръмп, докато беше президент, Болсонаро многократно предупреждаваше, че срещу него се готви заговор. Но Тръмп се обяви срещу "дълбоката държава", а Болсонаро обвини някои от съдиите от Върховния и от избирателния съд, че се опитват да фалшифицират вота.
В края на мандата на Болсонаро беше ясно, че атаките му имат ефект – изглежда, че много от бразилските избиратели са загубили вяра в честността на изборите, заключава "Ню Йорк таймс".
"Кои са метежниците, които щурмуваха правителствените сгради в Бразилия", пита се в днешния си брой американското издание "Файненшъл таймс".
Популисткото движение на Болсонаро отдавна разчита на радикални и силно мобилизирани поддръжници, които излизат на масови демонстрации. Те бяха основната му опора по време на президентския му мандат между 2019 и 2022 г. и проведоха големи митинги през октомври, след като той загуби изборите от Лула с малка разлика в крайния резултат.
В дните след вота много шофьори на тежкотоварни превозни средства, които подкрепят Болсонаро, блокираха магистрали из цялата страна, с което задушиха веригите за доставки, а в даден момент действията им наложиха и затварянето на основното международно летище. Тези твърдолинейни поддръжници на бившия президент са националисти с консервативни социални възгледи и често изповядват евангелизма, отбелязва "Файненшъл таймс". Те обвиняват Лула и неговата "Партия на трудещите се" в корупция и подриване на семейните ценности. Според тях левицата възнамерява да насади социализъм в Бразилия.
Въпреки че в дните след изборите Болсонаро се стараеше да не поставя открито под въпрос резултатите, неговите поддръжници твърдяха без доказателства, че вотът е бил фалшифициран. Те обвиняват и висшите съдии, че проявяват политическа пристрастност към Лула и определят съдебната борба с дезинформацията в социалните мрежи като цензура. От изборите насам стотици хора правят лагери пред военни бази из цялата страна с искане въоръжените сили да се намесят и да отстранят Лула.
"Въоръжените сили трябва да влязат и да върнат Болсонаро на власт и той да продължи страхотната си работа", заяви миналата година 60-годишната Алешандра Мораис, която бе излязла на демонстрация пред военна казарма в град Бело Оризонте.
/ГГ/
news.modal.text
Няма данни