Във време на нови предизвикателства, като например нова война насред Европа или все по-засилващото се глобално влияние и мощ на Китай, се търсят и нови съюзници. Нищо, че наскоро обявените нови съюзи не напредват особено много. Това важи с пълна сила за „Партньорите от Куиринале” – Италия и Франция. Преди малко повече от година на тържествена церемония в сградата на италианското президентство – Палацо Куиринале - Рим и Париж подписаха договор за задълбочено сътрудничество в сфери, вариращи от дипломацията и отбраната, до културата, образованието и космическите изследвания. В края на миналата година на годишната си пресконференция новият италиански премиер Джорджа Мелони бе запитана как върви работата по прилагане на договора. На което тя отговори, че тъй като е била заета с други приоритетни въпроси, например изготвяне на бюджета за новата година, тя все още не е имала време да установи как върви работата по двустранното споразумение. А месец по-рано френският президент Еманюел Макрон, който заедно с предшественика на Мелони – Марио Драги, подписа Договора от Куиринале през ноември 2021 г. , отбеляза в скромен туит първата годишнина от парафирането на документа, но в разгара на миграционния спор между Рим и Париж това остана почти незабелязано.
Година след новия Договор от Куиринале, който бе по модела на Елисейския договор между Франция и Германия и който създаваше впечатлението, че в Европа ще се оформи нова стабилна ос на сътрудничество, Рим и Париж са насочили вече погледа си към нови партньори. Отчасти това се дължи и на промяната в политическата ситуация в Италия. Там Марио Драги, с когото Макрон намираше общ език по въпросите за реформите в ЕС и еврозоната, бе заменен от крайнодясната Джорджа Мелони. И въпреки че някои изказвания на Макрон и Мелони показват идентични позиции - тези за по-голяма независимост на Европа от САЩ и от Китай, за противодействие на руската агресия в Украйна, за намиране на трайно и устойчиво решение на миграционния натиск от Африка към Европа, за насърчаване на растежа в Еврозоната – лидерите на Италия и Франция така и не намериха време за тържествена официална двустранна среща, а се видяха само в кулоарите на международни прояви (конференцията за мир в Рим, КОП 27 в Шарм ел Шейх и срещата ЕС-Западни Балкани в Тирана). И междувременно обявиха и встъпване в нови съюзи.
На 19 януари в Барселона по време на двустранна среща на върха, ще бъде подписан Договорът от Барселона между Испания и Франция. Новината бе обявена на 10 януари от говорителката на испанското правителство Исабел Родригес. Договорът ще е по модела на Елисейския договор и на Договора от Куиринале. Той е наречен скромно договор за приятелство и сътрудничество, но предвижда задълбочено и интензивно партньорство във важни и разнородни области. Подготовката на това събитие отне месеци и в даден момент дори изглеждаше, че засилено сътрудничество между двете страни може и да няма. Препъни камъкът беше газопроводът „МидКат”. Това трябваше да бъде третата газова връзка между Испания и Франция и да свърже газопреносните мрежи на двете страни. Проектът, много актуален в миналото, в даден момент бе замразен, но беше размразен миналата година в светлината на газовата криза, произтекла от руската инвазия в Украйна и нейните последствия. Реализирането на „МидКат” се подкрепяше и от правителството на германския канцлер Олаф Шолц като интересна алтернатива на руския газ, която би дала възможност да се използва потенциалът на испанската мрежа за регазификация на внесен втечнен природен газ и оттам той да достигне през Франция и до Западна Европа. Португалия също искаше реализацията на проекта, тъй като според португалския премиер Антониу Коща страната му, която заедно с Испания има общо седем инсталации за регазификация, би била източник на газови доставки дори за Централна Европа чрез допълнителни газопроводи, като например „МидКат”, отбелязва Ройтерс. Но Франция, която също има терминали за регазификация, обаче не изглеждаше много убедена в нуждата от реализиране на „МидКат” и то с френско финансиране. Според Париж съществуващите два газопровода, свързващи Испания с Южна Франция, не работят с пълен капацитет и съответно не се налага инвестиция в трети газопровод, който би бил от полза най-вече на Германия или пък на иберийската мрежа от регазификационни съоръжения, отбелязва „Юроактив”. Париж освен това предпочиташе ЕС да плати за този проект. Но в началото на септември Европейската комисия реши официално да откаже финансирането на „МидКат”. В резултат на което френският президент затвърди мнението си относно липсата на нужда и ползи от „МидКат” и така проектът бе погребан, което пък отдалечи перспективите за задълбочено сътрудничество между Париж и Мадрид, посочва Франс прес.
Но в крайна сметка двете страни в края на миналата година постигнаха съгласие за реализиране на нов амбициозен енергиен проект – този за изграждане на тръбопровод за зелен водород, който ще свърже Барселона с Марсилия. Към проекта се присъедини и Португалия. И началото на реализирането му бе обявено официално на 9 декември в Аликанте по време на срещата на групата МЕД 9 (в която влизат и Франция, Испания и Португалия). Тръбопроводът би трябвало да е оперативен през 2030 г. и да струва около 2,5 милиарда евро. Той ще бъде подводен и ще се нарича „Н2Мед” с алтернативно име „БарМар” (от съкращението на Барселона и Марсилия), припомня Франс прес. Зеленият водород, който ще минава по него, ще бъде произведен от възобновяеми енергии на Иберийския полуостров, който има амбициите да стане първенец в тази енергия на бъдещето. По тръбопровода зеленият водород ще стигне през Франция до северните части на ЕС. Проектът може да се надява на европейско финансиране, тъй като Брюксел насърчава именно щадящите климата енергийни проекти, а „зеленият водород” се слави като такъв.
И благодарение на „зеления водород” стана възможно и сключването на Договора от Барселона, което ще се състои с голяма тържественост на 19 януари.
Но подобен договор не означава, че между новите съюзници няма да възникнат разногласия, коментират анализатори. Договорът от Куиринале не попречи на Париж и Рим да влязат в сблъсък по миграционната тема през ноември. А Елисейският договор, от чието подписване се отбелязват 60 години тази година, не попречи на Париж и Берлин да поохладят отношенията помежду си по различни въпроси миналата есен. Същото би могло да се случи и между Франция, където Макрон навлиза във втората година от втория си президентски мандат, в която ще разчита основно на френската десница за прокарване на ключови реформи, и Испания, където правителството на социалиста Педро Санчес навлиза в последната година на мандата си.
Същевременно другият партньор от Договора от Куиринале – Рим, насочи вниманието си към тристранен стратегически съюз с Япония и Великобритания. На 9 декември, докато в Аликанте се утвърждаваше „зеленото” енергийно партньорство между Франция, Испания и Португалия, Рим, Токио и Лондон обявиха план за разработване на боен самолет от ново поколение в рамките на обща програма, наречена Global Combat Air Programme. Сътрудничеството между трите страни ще се основава на вече подетите развойни дейности от тримата партньори в областта на военновъздушната авиация, като например разработването на безпилотни машини. Засега точната цена на проекта не се споменава. Очаква се прототипът на новия боен самолет да е готов през 2035 г., отбелязва Франс прес.
Още при обявяване на проекта представители на японското министерство на отбраната акцентираха, че новият самолет ще надвиши способностите на бойните самолети Ф-35 на САЩ и "Юрофайтър" на Европа. Японският в. „Никей” съобщи, че в центъра на тристранния проект ще бъдат японската компания „Мицубиши хеви индъстрийс”, британската компания „БАЕ систъмс” и италианската компания „Леонардо”. Ройтерс допълни, че в проекта ще участват и европейският производител на ракети „Ем Би Ди Ей”, японската компания „Мицубиши електрик”, гигантът „Ролс Ройс”, италианската компания „Авио Аерео” и японската инженерна корпорация „Ай Ейч Ай”.
„Решени сме да защитаваме свободния, отворен и основан на правила световен ред, което сега е по-важно, откогато и да е било в един период, в който тези принципи са оспорвани и в който заплахите и агресиите ще нараснат”, се казваше в изявление на Италия, Япония и Великобритания относно представянето на тристранния проект. „Тъй като е от съществено важно значение да се брани нашата демокрация, нашата икономика и нашата сигурност и да се защитава регионалната стабилност, ние имаме нужда от солидни партньорства в областта на отбраната и сигурността, подкрепени и укрепени от една надеждна разубедителна сила”, се допълваше в текста.
Трите страни изтъкнаха, че тристранната програма за сътрудничество е замислена и като база за сътрудничество с други страни и акцентираха върху нейното бъдещо взаимодействие със САЩ, НАТО и останалите партньори из Европа, в Индо-Тихоокеанския регион и по света.
Бъдещият боен самолет се разглежда като заместител на японските „Мицубиши Ф-2”, проектирани заедно с американската компания „Локхийд Мартин”. Разработката на новия самолет ще интегрира и напредъка по проекта за боен самолет „Темпест” на Великобритания, отбелязва Франс прес.
Според лидерите на трите страни по проекта той ще задълбочи връзките в областта на отбраната и сътрудничеството в областта на науката и технологиите, ще помогне да се интегрират веригите на доставки и ще укрепи още повече отбранителната индустрия, отбелязва Асошиейтед прес. Машината ще съчетава технологиите стелт, постиженията в областта на изкуствения интелект и способностите за водене на кибервойна, посочи японското министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.
Тристранното сътрудничество в областта на отбраната, в което се включи Рим, се вписва и в намеренията на Италия и Япония да установят стратегическо партньорство. Те бяха потвърдени миналата седмица, когато японският премиер Фумио Кишида посети италианската столица и се срещна с Мелони като част от обиколката му в страните от Г-7, припомня АНСА. По време на срещата двете страни обявиха намерение за издигане на двустранните връзки до ново ниво и изтъкнаха, че двустранната търговия възлиза на 12 милиарда евро на година. Двете страни обещаха да си сътрудничат по въпроси, свързани с укрепване на икономическата сигурност, защитата на веригите за доставки, отстояването на базирания на правила световен ред и засилване на усилията в борбата с климатичните промени. Мелони и Кишида говориха и за инвестиционно сътрудничество, за сътрудничество в железопътния отрасъл и дори в областта на киноиндустрията, допълва Ройтерс. Като тези намерения дойдоха и в момент, в който Япония внесе промени в стратегията си в областта на сигурността и обеща да удвои бюджета си за отбрана в идните пет години, което пък накара света да погледне на тази страна в друга светлина и породи немалко безпокойство у нейните непосредствени съседи, припомнят световните агенции.
/ПТА/
news.modal.text
Няма данни