site.btaНа 23 февруари в историята

23 февруари 2022 г., сряда, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.
   
 По света се отбелязва:

Денят за борба с тормоза в училище. Отбелязва се от 2007 г. през последната сряда на м. февруари. За пръв път денят е честван в Канада, където Дейвид Шепърд и Травис Прайс в знак на солидарност с техен съученик, на когото по-големите ученици от училището се подигравали, защото носел розова тениска, организирали протест против тормоза в училище. В знак на подкрепа към момчето 50 от негови съученици се появили с розови тениски. Инициативата става популярна и в други училища в много държави. През 2008 г. денят официално е обявен за Ден на борбата с тормоза в училище. Скоро след това се разпространява и по целия свят. В този ден учениците излизат с розови тениски с надпис "Тук тормозът спира". Денят е известен още и като "Ден на розовата фланелка".

Националният празник на Бруней. Годишнина от признаването /1984/ на независимостта на страната от Великобритания. Бруней е британски протекторат от 1888 г. до 1984 г. 

Националният празник на Кооперативна република Гвиана. Ден на републиката /1970/.

Националният празник на Япония. Рожден ден на император Нарухито /1960/.

    На този ден в България:

1871 - В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. Той продължава до 24 юли 1871 г. и в него участват 50 души - 15-те члена на Привременния смесен съвет (5 архиереи и 10 "комисари") и 35 представители от епархиите. Главната му цел е изработването и приемането на "Устав за управлението на Българската екзархия" и избор на екзарх. Редовните работни заседания на Събора се провеждат два пъти седмично - във вторник и петък. Общо са проведени 37 заседания. На 23-ото заседание на 14 май 1871 г.  е приет и подписан уставът за управлението на Българската екзархия. Един от най-дискутираните е въпросът за пожизненост или периодична сменяемост на екзарха. При тайно гласуване - от присъстващите 43 души, 28 гласуват за периодичността на екзарха. Екзархийският устав е преведен на турски език и на 29 юли 1871 г. е връчен на Високата порта за одобрение. На 11 февруари 1872 г. е дадено позволение да се направи избор, въпреки че Екзархийският устав все още не бил одобрен. На 12 февруари 1872 г. Привременният смесен съвет, който след закриването на Събора продължава заседанията, провежда избор и избира епископ Иларион Ловчански за първи български екзарх. Той обаче подава оставка и на 16 февруари 1872 г. е проведен нов избор. Този път единодушно е избран за екзарх Видинския митрополит Антим. Така Привременният смесен съвет завършва работата на Първия църковно-народен събор. Екзархийският устав изобщо не е одобрен от Високата порта, която само дава разрешението си за провеждане на избор за екзарх, но независимо от това седалището на Българската екзархия остава в Цариград до 27 ноември 1913 г., когато екзарх Йосиф I го премества в София.
1971 - Министърът на транспорта Григор Стоичков прави първата копка за строителството на новата сграда на Централната железопътна гара в София. Новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита за експлоатация на 6 септември 1974 г. 
Първата гара в София е открита на 12 август 1888 г. За неин пръв началник е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. През 1948 г. е пуснат първият етап от построената разпределителна гара Подуяне, като така се разделят пътническата от товарната работа в гара София. Тогава гара София е наречена Централна. 
1990 - Учреден е Българският хоров съюз, който възстановява организирания живот на българските хорове. За първи председател е избран диригентът Васил Арнаудов. Съюзът е правоприемник на Съюза на народните хорове (1926) и на Българския певчески съюз (1936-1952).
1994 - В Националния дворец на културата (НДК) тържествено е представена първата българска клетъчна радиотелефонна система "Мобифон", стартирала в края на 1993 г.
1999 - В София е създаден Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България. Целта му е партньорство между доброволните фондове и Националната здравноосигурителна каса. 
2001 - Сметната палата на България е приета за член на Асоциацията на Върховните одитни институции, ползващи френски език.
2001 - Излъчвания започва радио "Сити".
2005 - Със 127 гласа "за", 107 "против" Народното събрание избира Борислав Великов за председател на Народното събрание.
2006 - Официално встъпва в длъжност главният прокурор Борис Велчев. Той е избран от Висшия съдебен съвет на 19 януари 2006 г. На този пост е до 2 ноември 2012 г.
2007 - Във Вашингтон, САЩ, е подписана Спогодба между правителството на България и правителството на САЩ за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Ратифицирана е от 40-то Народно събрание на 12 юли 2007 г. Влиза в сила от 1 януари 2008 г. Това е първото по рода си споразумение между България и САЩ.
2011 - Министерският съвет утвърждава Националната здравна карта на България - документът, с който се определят минималните и максималните потребности от болнични легла в различните региони на страната. 
2012 - Върховният касационен съд окончателно оправдава братята Красимир и Николай Маринови - Маргините. Те са подсъдими за подготовката на три убийства - на Иван Тодоров-Доктора, Любен Гоцев и Никола Дамянов. 
2016 - В Министерския съвет министърът на енергетиката Теменужка Петкова и Айлин Уилкинсън, регионален вицепрезидент на "Шел Експлорейшън енд продакшън Б.В." подписват договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в "Блок 1-14 Силистар". Компанията ще вложи в проучванията 18,6 млн. евро без ДДС и ще плати на държавата 4,9 млн. евро без ДДС бонус при подписване на договора за търсене и проучване. Договорът с компанията е за пет години с опция за удължаване  два пъти с по две години. 
2018 - Народното събрание промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно които до 1 декември 2019 г. се отлага действието на разпоредба, според която общинските съветници не могат по време на мандата си да бъдат едновременно и еднолични търговци, съдружници, акционери, членове на управителни, надзорни или контролни съвети на търговски дружества, които имат сключени договори с общината, в която са общински съветници, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия. До 1 декември 2019 г. се отлага и действието на разпоредба, според която общинските съветници трябва подават декларация за имущество и интереси. Целта на промените е да се осигури достатъчно време на общинските съветници да се съобразят с нововъведените изисквания със заеманата от тях изборна длъжност. 
2019 - Протестиращи затварят за кратко главния път Е-79 в района на дупнишкото с. Джерман.  Причина за протеста е несъгласието на местните жители и тези от околните села с изграждането на Регионално депо за отпадъци на територията на населеното място. Протестът започва с митинг по-рано, пред кметството в селото, а след това събралите се хора затварят и пътя. Протестът е подкрепен и от жители на селата Блажиево и Усойка, и от Сапарева баня. Според протестиращите районът на терена е с подвижни земни пластове, високи подпочвени води и е земетръсна зона.
2020 - Заместник-министърът на земеделието Янко Иванов открива български щанд на Международния салон на сиренето и млечните продукти в Париж, Франция в рамките на Международното селскостопанско изложение "СИА 2020". България участва за първи път със свой щанд на изложението.

    На този ден по света:

1938 - В Кувейт е открит петрол в полето Бурган. Това е второто по големина находище на петрол в света. Обемът му е 150 млрд. барела. Добивът намалява след анексирането на Кувейт от Ирак (2 август 1990) и последвалата операция "Пустинна буря" на съюзническите войски /САЩ, Великобритания и Франция/ срещу иракските войски в Кувейт (24-28 февруари 1991). Тогава иракски войници запалват 700 кладенци. Изгарят около 600 млн. барела петрол. Очакванията са до края на 2020 г. петролните резерви там да бъдат изчерпани. 
1944 - В СССР започва операция "Чечевица" съгласно постановление 5073 "За действия за настаняването на специални заселници в пределите на Казахска ССР и Киргизска ССР" от 31 януари 1944 г. на Държавния комитет на отбраната, с което се премахва Чечено-Ингушка АССР и населението й се депортира в Средна Азия и Казахстан. Причината за принудителното изселване били непрекъснатите бандитски нападения и действията на създадената на 28 януари 1942 г. от Хасан Исраилов  "Специална партия на кавказките братя", чиято цел било "създаването в Кавказ на свободна братска федеративна република от държави на братски кавказки народи по мандата на Германската империя".  Независимо, че от 22 юни 1941 г. до 23 февруари 1944 г. в Чечено-Ингушка АССР били убити 3078 участници в банди и взети в плен 1715 души, бандитските нападения продължавали,  а бандите били подкрепяни от местното население. В хода на операцията от Чечено-Ингушката АССР са преселени общо 493 269 души, които били изпратени с 180 ешелона по 65 вагона всеки и били иззети 20 072 единици огнестрелно оръжие. При оказване на съпротива били убити 780 чеченци и ингуши, а 2016 - арестувани за пазене на оръжие и антисъветска литература. В планините успели да се скрият 6544 души. Но много от тях скоро слезли от планините и се предали. 
1984 - Великобритания признава независимостта на Бруней, провъзгласена на 1 януари 1984 г. Страната е британски протекторат от 1888 г. до 1984 г. На 7 януари 1979 г. Великобритания и Бруней подписват договор, по силата на който Бруней получава независимост на 1 януари 1984 г.  
1994 - Държавната дума (долната камара на парламента) на Русия гласува амнистия за извършителите на августовския преврат през 1991 г. На 19 август 1991 г. е извършен неуспешен опит за държавен преврат в СССР (до 22 август 1991). Президентът на СССР Михаил Горбачов е изолиран в кримската му резиденция "Форос" на 18 август 1991 г. Рано сутринта на 19 август 1991 г. вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност на Михаил Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини" и за въвеждането на извънредно положение в някои райони на страната за срок от шест месеца, считано от 4.00 часа на същата дата. Създаден е Държавен комитет за извънредното положение (ДКИП) от 8 членове: Генадий Янаев - вицепрезидент на СССР, Валентин Павлов - председател на Министерския съвет на СССР, Дмитрий Язов - министър на отбраната на СССР, Борис Пуго - министър на вътрешните работи на СССР (самоубива се на 22 август 1991), Владимир Крючков - председател на КГБ на СССР и др.  В 6.05 часа Генадий Янаев разпространява съобщение, че поема функциите на президент на СССР. В 9.00 часа няколко колони от танкове тръгват към центъра на Москва. В 11.46 часа в обращение на президента на Русия Борис Елцин създаването на ДКИП се определя като опит за държавен преврат. В 13.00 часа в Москва започват да се издигат барикади. В 17.11 часа Борис Елцин нарежда на военните да се изтеглят от столицата. Следват изявления на държавните ръководства на Казахстан, Грузия и Украйна. На 20 и 21 август 1991 г. продължава извънредното положение в Москва. В 2.40 часа на 22 август 1991 г. Михаил Горбачов се връща в Москва. След продължило година и половина разследване на 14 април 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата. Те са осъдени на различни срокове затвор, а на 23 февруари 1994 г. са амнистирани с решение на Държавната дума на Русия. 
1997 - В Банкок, Тайланд, пожар опустошава 4 етажа от наскоро завършения 36-етажен хотел "Президент". Загиват трима души. Пожарът избухва между четвъртия и шестия етаж, където са складирани основната част от мебелите за хотела.
1999 - В Китай е открита гробницата на основателя на китайската династия Мин. През 1368 г. Джу Юанджанг основава династия Мин, чиято столица е Нанкин. Той е император 31 години. Династията Мин управлява Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската династия Юан. Тя е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически китайци. Свалена е от въстанието на Ли Дзъчън и е заменена от манджурската династия Цин. 
2000 - Във Филипините изригва вулканът Майон, на 340 км от столицата Манила.
2001 - Президентите на Македония и на СР Югославия Борис Трайковски и Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.
2004 - В Международния съд в Хага започват слушанията за законността на изгражданата от Израел защитна стена на Западния бряг /по искане на Общото събрание на ООН въпросът да бъде разгледан от съда, след като на 8 декември 2003 г. приема резолюция, осъждаща действията на Израел/. Позициите си излагат представители на Палестинската власт, на Арабската лига, на Организацията Ислямска конференция, както и на 13 държави от Близкия изток, Азия, Централна и Южна Америка.
2006 - В Москва, Русия, в 5,20 ч. местно време се срутва покривът на Басманския пазар. Загиват 67 души, 32-ма са ранени.
2007 - Във Франция парламентът приема закон, даващ право на френските бездомници на постоянно жилище. В обхвата на закона попадат 6 категории на силно нуждаещи се от жилище хора. Сред тях са хората, които нямат жилище, хората, застрашени от изгонване от жилището си, без за тях да е предвиден друг дом, хората, живеещи в неподходящи жилища, семействата с малолетни деца или инвалидите, които нямат подходящо жилище и живеят в пренаселени апартаменти. 
2009 - Националният музей на Ирак в Багдад отваря врати - шест години след като е разграбен след свалянето от власт на режима на Саддам Хюсеин. Построеният през 1926 г. музей, в който са съхранявани хиляди екземпляри от шумерската, асирийската, вавилонската и ислямската епоха, е изцяло обновен с помощта на Италия.
2012 - Парламентът на Гърция приема внесения от правителството законопроект за отписване на част от дълга на страната. Проектът, който на практика отписва 107 млрд. евро задължения на Гърция (под формата на доброволно приети от частните инвеститори загуби), е гласуван от двете основни партии ПАСОК и Нова демокрация, подкрепящи коалиционното правителство на министър-председателя Лукас Пападимос, както и от лидерката на Демократичния алианс Дора Бакояни. Против гласуват Комунистическата партия, Коалицията на радикалната левица СИРИЗА, Народният православен сбор ЛАОС и независими депутати.
2014 - В болница в Лондон, Великобритания, на 110 години умира Алис Херц-Зомер - най-възрастната жена, оцеляла от Холокоста. Спомените на концлагеристката са основа за две книги - "Градината на ада и рая" на Мелиса Мюлер и "Сто години мъдрост" на Каролин Щресингер. През 2013 г. за живота й е заснет и документален филм на Малкълм Кларк. 
2015 - Папа Франциск одобрява решението на Службата по канонизации на Ватикана арменския мистик и поет от 10 век Свети Григорий от Нарека (Григор Нарекаци) да получи титлата доктор на църквата (Doctor ecclesiae) - една от най-високите титли в Католическата църква. Титлата доктор на църквата се присъжда на хора, чиито писмени произведения са били от най-голяма полза за християнската църква. Този сан притежават само 35 човека в историята, сред които Св. Августин, Св. Франциск от Сал и Св. Тереза от Авила. 
2018 - Генетично изследване, публикувано в сп. "Сайънс", показва, че конят на Пржевалски, смятан за последния останал див вид на Земята, всъщност е потомък на най-ранните опитомени коне. За целите на изследването международни специалисти са сравнили геномите на десетки древни и съвременни коне. Резултатите от анализа показват, че конят на Пржевалски, спасен от изчезване през 20-и век и класифициран като застрашен вид, е потомък на коне, опитомени преди около 5500 години от представители на Ботайската култура в Казахстан. Част от животните са избягали от опитомителите си и са станали "диви", без да са такива по произход. Конят на Пржевалски носи името на руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски, открил в Монголия и описал вида през 19-и в. Представителите му са относително дребни и набити. Подобно на конете, изобразени в пещерни рисунки, конете на Пржевалски са със сиво-кафяв цвят и имат тъмна "щръкнала" грива. Настоящата популация, наброяваща около 2000 екземпляра, произлиза от 15 коня на Пржевалски, уловени преди около век. Част от техните потомци са върнати в естествена среда, а останалите обитават резервати и зоопаркове по света. 
2019 - В Истанбул в историческия район на корабостроителницата в Халич (Златния рог), президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган прави първа копка на проект, наречен Терсане Истанбул, който ще включва научни и културни центрове, хотели, музеи и яхтени пристанища. Първата фаза на проекта се очаква да бъде завършена през м. ноември 2020 г. Проектът ще включва три музея. Там ще бъде първият турски музей на жените, музеят Садберк Ханъм, който ще бъде преместен от квартала Саръйер, и музей на турско-ислямското изкуство. Научният център ще показва изложби, посветени на дигиталната и виртуалната реалност, изкуствения интелект, корабоплаването, корабостроителниците и историята на науката. Очаква се научният център да включва "технологичен център с международен престиж, дигитална тематична библиотека, иновационен център, обучителни програми, работилници и научни дейности". Корабостроителницата Халич е основана през 1455 г., две години след превземането на Истанбул от султан Мехмед Втори.
2020 - В окръг Ван, Източна Турция, при земетресение с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер загиват девет турски граждани, а 37 са ранени. Засегнати от земетресението са около 43 села, съборени са над 1060 сгради. Земетресението е на дълбочина от 5 км с епицентър в северозападната част на Иран, близо до границата с Турция.
2021 - В подножието на планината "Фуджи" (Централна Япония)  официално стартира проектът "Изтъкан град" на компанията "Тойота" за изграждане на изцяло свързан с интернет град - мащабна лаборатория за всякакви бъдещи технологии като автоматизирано шофиране, роботика, изкуствен интелект. 
"Тойота" представя проектът през м. януари 2020 г. на Изложението за потребителска електроника (CES) в Лас Вегас, САЩ.

     Родени на този ден българи:

Найден Геров (Найден Геров Хаджидобревич, псевд. Млъчан, Мушек), писател, езиковед, общественик  и фолклорист /1823-1900/.
Открива в Копривщица двукласно училище и е учител в него (1846-1850). Главен учител е на Епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив (1850). По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. По време на Кримската война (1853-1856) подпомага националноосвободителното движение и полага грижи за учебното дело. Публикува на руски език в Одеса сборника "Писма от България" (1854). Вицеконсул на Русия в Пловдив (1857-1876). По време на Априлското въстание (1876) развива дейност в защита на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е назначен за губернатор на Свищов.  Автор е на "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски" в 5 части (1895-1904), в който са включени над 70 000 думи и над 10 000 устойчиви изрази, пословици и поговорки, откъси от народни песни, гатанки, клетви, благословии, цитати от приказки и др. Включени са и широко употребявани чужди думи. Автор е на учебник по физика. Дописен член (1881) и почетен член (1884) на Българското книжовно дружество.  
ген.-лейт. Александър Протогеров, военен и политичести деец, участник в македоно-одринското революционно движение /1867-1928/.
Един от основателите на офицерските братства (1893). Войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903). От 1911 г. е запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Председател на изпълнителния комитет на македоно-одринските благотворителни братства (1912-1918). Началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (1917-1918). Като комендант на София през 1918 г. организира отбраната на града и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). През 1919 г. заедно с ген. Тодор Александров и Петър Чаулев възстановяват Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), и участва в ръководството й. През 1924 г. след конфликт с Иван Михайлов, фактически ръководител на ВМРО, е убит по негово нареждане.
проф. Стоян Каролев, писател, литературен критик и поет /1921-2005/.
Автор е на над 15 книги, сред които "Замисъл и образ" (1959), "Димчо Дебелянов" (1961; 1965), "Въпроси на художественото майсторство" (1963), "Съвременни литературни въпроси" (1966), "В света на прозата" (1968), "Идеи, изображение, стил. Избрано" (1971), "Димитър Благоев и Георги Кирков" (1972), "Жрецът-воин. Пенчо Славейков" (т. I и II, 1976, II издание - 1981; т. III - 1988), "Неутолимият. Книга за Емилиян Станев" (1982), "Портрети и скици" (1986), "Есенни макове" (стихове, 1994), "Близки и непостижими" (1996), "Мигове от течащото време" (2001) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1981). Носител на наградата "Георги Бакалов" за цялостното му литературно-критично творчество (октомври 1983), на  "Славейковата награда" за поезия на община Трявна за трилогията му "Жрецът-воин" (май 2001).
Милчо Червенков, актьор /1923-2010/. 
Един от основателите на Народния детски театър (1945). Създател на жанра "забавен конферанс" заедно с актьора Коста Цонев. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата за особени заслуги в областта на театралното изкуство (23 май 2006).
Илия Раев, български актьор /1940-2017/.
Работил е в Драматичния театър в  Хасково, Театъра на поезията и естрадата, Малък градски театър "Зад канала". Директор на театър "София" (1986-1990), директор на Национален център за театър към Министерство на културата (1995-1997). Управител на  сдружение "Нова българска драма" и на международния фестивал "Друмеви театрални празници - Нова българска драма". Директор на Драматично-куклен театър "Васил Друмев" в Шумен (2008-2017). Участвал е във филмите "Всичко е любов" (1979), "Ударът" (1981), "Борис I", "Похищение в жълто" (1981), "Ако те има" (1983), "Маргарит и Маргарита", "Огледалото на дявола" (1989), "Дзифт" (2008), "Седем часа разлика" (2012)  и др.
проф. Вера Ганчева, български литературен изследовател, критик, есеист, преводач и издател /1943-2020/.
Работи в Българска телеграфна агенция /БТА/, където последователно е била репортер в "Международна информация", редактор, заместник главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за култура сп. ЛИК (1966-1976). Заместник главен редактор на сп. "Отечество" (1976). Главен редактор (1978-1980) и директор (1980-1989) на издателство "Народна култура". През 1989 г. напуска "Народна култура" и работи в Швеция над дисертация труд за историческото развитие на шведската в контекста на световната литература, която защитава през 1992 г. в Института за литература при БАН. През 1991 г. основава издателство "Хемус", на което е управител до края 2001 г. От лятото на 2002 г.е съсобственик и управител на "Хемус груп". Директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"  (1995-1997).  От средата на 90-те години на 20-и в. до пенсионирането си през 2011 г. е преподавател по различни дисциплини в специалност "Скандинавистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книги, посветени на личности, проблеми и явления в световната литература и култура, сред които "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984), "Гладът като хляб" (1988), "Синьо + жълто = зелено" (1992), "Амалгама" (1993), "Швеция - страната и хората" (2001), "Емануел Сведенборг. Архитект на вечността" (2012) и др. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки, превежда от шведски и норвежки език. За работата си като литературовед и преводач е удостоявана с български и чуждестранни отличия, сред които Международното отличие "Ханс Кристиан Андерсен" за превода й на "Пипи Дългото чорапче" (1979). През 1968 г. Вера Ганчева превежда за първи път от оригинал на български език "Пипи Дългото чорапче" на Астрид Линдгрен. Носителка е Наградата на Шведската академия (1983, 2000), на Наградата на Съюза на шведските писатели (1994), на датския орден "Рицарски кръст на Данеброг" (2001), на Златна значка на Националния конвент на експертите (2006), на шведския "Кралски орден на полярната звезда" първа степен (10 януари 2008), на "Кралския орден за заслуги към Норвегия" първа степен (2012), на почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента (2013). 
проф. Борислав Китов, лекар неврохирург и политик /1954/.     
Работил е във Висшия медицински институт /Медицински университет/ във Пловдив (1981-1994), където е ръководител на катедра "Неврохирургия" от 1994 г. до 1995 г. и от 2010 г. до 2020 г. Депутат от 37-ото до 40-ото Народно събрание (1995-2009). Член на Постоянното присъствие (ПП) на партия "Български земеделски народен съюз" (24 април 1993-17 май 1997). Член на ПП на партия "БЗНС-Народен съюз" (17 май 1997-25 февруари 2006). Бил е член на ПП на партия "Земеделски народен съюз". 
Пенка Монова, писател, кинокритик /1957/.
Автор е на книги с разкази, новели и проза сред които "Самотен остров и други острови" (2014). Съсценарист и режисьор е на документалните филми "Изкачване" (2004), "Дал Бог Дол" (2007) и др. Автор е на множество публикации в печата.  
Данаил Папазов, политик /1959/.         
Работи като помощник-капитан в Български морски флот. Началник отдел "Оперативен" в "Пристанище Варна" (1983-1989). В периода от 1994 г. до 1997 г. е заместник-директор в "Булюнион България", ро-ро комплекс Варна - Новоросийск. Старши помощник-капитан и суперинтендант в "Аренкил" - Германия (1997-2001). Бил е изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (29 май 2013-6 август 2014). 
Михаил Михов, бизнесмен /1964-2011/.
Известен с прякора Мишо бирата заради това, че е собственик на "Леденика". Председател на Българската федерация по баскетбол (2008-2011). Почетен консул на Бразилия във Варна (22 октомври 2008-30 март 2011).
Явор Гърдев (Явор Гърдев Стефанов), режисьор /1972/.
Режисьор в Театрална работилница "Сфумато" (1997-1999). Съосновател и член на Триумвиратус арт груп (1994). Съосновател и член на Българската асоциация на режисьорите в театъра /Б.А.Р.Т/ (1991).  От 2009  г. е член на Европейската филмова академия в Берлин, Германия. Преподавател е в Нов български университет и в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Дебютният му игрален филм "Дзифт" (2008) печели  множество награди, сред които Голямата награда на 18-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" (2008), наградата "Сребърен Георгий" на Московския кинофестивал (2009) и  голямата награда за най-добър игрален филм на Националния филмов център и Съюза на филмовите дейци (2009).  Носител на наградата "Аскеер" за режисура и за най-добро представление и най-добра режисура  на "Bastard" (2002), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Bastard" (2002), на наградата на Столична община за ярък принос в областта на културата и изкуствата  за режисурата на спектакъла "Живот X 3"  (2004), на наградата "Златно перо" на  агенция "Кантус Фирмус" и галерия "Макта" (24 май 2005), на наградата на Министерството на културата "Златен век" (23 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Пиесата за бебето" (2006), на наградата "Аскеер" за най-добро представление на "Крал Лир" (2006), на награда "Аскеер" за най-добра режисура на "Нощна пеперуда" и "Ръкомахане в Спокан" и за най-добро представление на "Нощна пеперуда" (2012), на награда "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добра режисура на "Хамлет" (2013), на наградата "Аскеер" за най-добра режисура и най-добро представление на "Хамлет" (2013), на наградата "Икар" на Съюза на артистие в България за най-добра режисура на "Квартет Ц Опасни връзки след края на света" и "Чайка" (2016), на наградата "Икар" на Съюза на артистие в България за най-добро представление на "Празникът" (2018), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-добро представление на "Празникът" (2020) и др.
Красимир Гайдарски, състезател по волейбол /1983/.
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал от Световното първенство за младежи през 2003 г. в Иран,  бронзов медал от Световното първенство за мъже през 2006 г. в Япония и бронзов медал от Световната купа за мъже през 2007 г. в Япония.
Невяна Владинова, състезателка по художествена гимнастика /1994/.
Печели сребърен медал в отборното от Световното първенство през 2018 г. в София, бронзов медал на топка от Световното първенство през 2017 г. в Песаро, Италия. Печели и два бронзови медала на лента и отборно от Европейското първенство през 2017 г. в Будапеща, Унгария и бронзов медал в отборното от Европейското първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан. В състезания от Световната купа печели шест златни медала,  четери сребърни и четири бронзови.

    На този ден са родени и:

Георг Фридрих Хендел, немски композитор, представител на барока /1685-1759/.
Автор е на над 40 опери, на ораториите: "Саул" (1738), "Самсон" (1742), "Месия" (1742) и др., на камерна и църковна музика. 
Всеволoд Крестовски, руски писател /1895-1840/.
Казимир Малевич, съветски художник живописец /1878-1935/. 
Карл Ясперс, немски психиатър и философ екзистенциалист /1883-1969/.
Оказва голямо влияние върху модерната теология, психиатрия и философия.
Кажимеж Функ, американски биохимик от полски произход /1884-1967/.
Кажимек Функ успява да изолира от оризови люспи съдържащо аминна група вещество и го нарича "витал амини" или витамини (1912).
Ерих Кестнер, немски писател /1899-1974/.
Автор е на романите "Емил и детективите" (1928), "Антон и Точица" (1931), "Фабиан. Историята на един моралист" (1931) и "Хвърчащата класна стая" (1933), "Трима мъже в снега" (1934), "Двойната Лотхен" (1949), "Конференцията на животните" (1949) и "Малкият мъж и Малката мис" (1967), стихосбирките "Сърце върху талията" (1928), "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936) и др. Носител на престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1957) и наградата "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда "Ерих Кестнер".
Юлиус Фучик, чешки писател и журналист /1903-1943/.
Член на Чехословашката комунистическа партия (1921-1943) и на Централния комитет на партията (1941-1943). След окупацията на Чехословакия от хитлеристка Германия преминава в нелегалност и организира нелегалния печат. Арестуван е и изпратен в Пражкия затвор (1942), където създава книгата си "Репортаж, писан с примка на шията" (1943). Екзекутиран е от хитлеристите на 8 септември 1943 г. Удостоен посмъртно с Международна награда на мира (1952).
Алан Маклауд Кормак, американски физик /1924-1998/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1979 г., съвместно с Годфри Хоунсфийлд за работата им, положила началото на развитие на нова диагностична техника - компютърната томография.
Клод Соте, френски режисьор /1924-2000/.
Алексий Втори (светско име Алексей Ридигер), патриарх на Москва и на цяла Русия /1929-2008/.
Той е петнайсетият предстоятел на Руската православна църква (10 юни 1990 - 5 декември 2008) след въвеждането на патриаршията в Русия (1589). 
Иржи Менцел, чешки режисьор /1938-2020/.
Известен е като лидер на експерименталната "нова вълна" в чехословашкото кино през 60-те години на 20-и век. Режисьор е на филмите "Строго охранявани влакове" (1966), "Престъпление в кабарето" (1968), "Чучулиги на кoнец" (1969), "Необикновените мъже с камера" (1979), "Селце мое централно" (1985) и др.
Виктор Юшченко, украински политик /1954/.  
Министър-председател на Украйна (22 декември 1999-29 май 2001). Президент на Украйна (23 януари 2005-25 февруари 2010).
Нарухито, император на Япония /1960/.
На 1 май 2019 г. принц Нарухито се възкачва на престола като 126-ият император на Япония, след като на 30 април 2019 г. баща му, император Акихито, абдикира в негова полза заради напредналата си възраст. Това е първата абдикация на император от над 200 години. С възкачването на Нарухито на трона на хризантемата започва новата ера Рейва (Красива хармония).
Патрик-Фриц Лайтнер, немски състезател по спускане с шейни /1977/.
Олимпийски шампион (двуместна шейна) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели осем златни, два сребърни и два бронзови. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал.
Яко Талус, финландски състезател по ски северни дисциплини /1981/. 
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, в северна комбинация (отборно). В Солт Лейк Сити печели и сребърен медал на 15 км индивидуално. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 2006 г. в Торино, Италия. Световен шампион през 2007 г. в Сапоро, Япония  (4 х 5 км отборно). От световни първенства печели и два бронзови медала през 2001 г. и 2003 г.
Каземиро (Карлош Енрике Каземиро), бразилски футболист /1992/.   

    Това е денят на смъртта на:

Джошуа Рейнолдс, британски художник /1723-1792/.
Създател на "исторически" стил в портретната живопис. Създава над 2000 портрета на известни  мислители, обществени личности и др. Основател (1768) и първи президент на Кралската художествена академия в Лондон. 
Джон Куинси Адамс, американски дипломат и политик /1767-1848/.
Държавен секретар (5 март 1817-3 март 1825). Шести президент на САЩ (4 март 1825-3 март 1829).
Карл Фридрих Гаус, немски математик, астроном и физик /1777-1855/.
Джон Кийтс, британски поет /1795-1821/.
Представител на романтизма. През 1817 г. издава първата си книга "Стихове", а през 1818 г. - епичната поема "Ендимион". Автор е на стиховете "Хиперион", "Изабела", поемата "Ламия", "Ода за Психея", "Ода за славея", "Ода за гръцката ваза" и др.
Зигмунт Крашински, полски поет и драматург /1812-1859/.
Най-популярната му творба е "Небожествената комедия"(1845).
Сватоплук Чех, чешки писател /1846-1908/.
Автор е на поемите "Съдбата на бедняка" (1866), "Европа" (1878), "В сянката на липите" (1879), "Славия" (1882), "Вацлав от Михалковиц" (1878), "Догмар" (1883-1884), "Лешетинският търговец" (1883), "Хануман" (1884), "Истина" (1886), цикъла  стихове "Песни на Ян Буриян" (1886) и др.
Едуард Елгар, британски композитор и диригент /1857-1934/.
Лидия Веселитская (Микулич), руска писателка /1857-1936/.
Вера Комисаржевска, руска актриса /1864-1910/.
Основала Комисаржевския театър (1904) в Санкт Петербург, Русия.
Пол Клодел, френски писател и дипломат /1868-1955/.
Владимир Потьомкин, съветски политик и историк /1874-1946/.
Първи заместник народен комисар за външните работи на СССР (1937-1940), народен комисар за образованието на РСФСР (1940-1946).
Стефан Цвайг, австрийски писател /1881-1942/.
Автор е на историко-биографичния роман "Мария Стюарт" (1935), "Еразъм Ротердамски" (1934), на новелите "Амок" (1922) и "Хаос на чувствата" (1927) и др. Самоубива се в Бразилия на 23 февруари 1942 г.  
Алексей Толстой, съветски писател и драматург /1883-1945/.
Автор е на научнофантастичните романи "Аелита" (1923), "Хиперболоидът на инженер Гарин" (1927), на историческата трилогия "Ходене по мъките" (1922-1941), на повестта "Детството на Никита" (1920) и др.
Дикинсън Ричардс, американски лекар /1895-1973/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американския физиолог Андре Курнан и немския лекар Вернер Форсман за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението. 
Хелмут Шьон, немски футболист и треньор /1915-1996/.
Стенли Матюс, английски футболист и треньор /1915-2000/.
Известен е със своето спортсменско отношение в играта - изиграл е над 700 мача в английското първенство, като не получава нито един наказателен картон. Носител на първата награда "Златна топка" на сп. "Франс футбол" за 1956 г. През 1965 г. става първият футболист носител на Орден на Британската империя (почетно рицарско звание).
Джеймс  Хариот (ист. име Джеймс Алфред Уайт), британски писател и ветеринарен лекар /1916-1995/.
Автор е на сборници с разкази за животните "За всички създания - големи и малки", "За всички създания - прекрасни и разумни", "Кучешки истории"  и др.
Джеймс Олдридж (Харълд Едуард Джеймс Олдридж), британски писател и публицист от австралийски произход /1918-2015/.
Автор е на над 30 книги, сред които и книги за деца. Сред тях са романите му "Морският орел"(1944), "Дипломат" (1949),"Да яздиш диво пони" (1973) и "Един последен поглед" (1977) и др.
проф. Никола Константинов, български лекар офталмолог /1920-2006/.
Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение. Основател и завеждащ катедра "Очни болести" (1972-1980) във Висш медицински институт във Варна, основател и завеждащ катедра "Очни болести" в Института за лечение на чужди граждани в София. Член на Европейския съвет по офталмология (1969-1986) и негов почетен член (1986). Автор и съавтор на редица научни трудове, сред които: "Клинична рефракция", "Заболявания на увеята", "Микрохирургия на окото", "Офталмоневрология", Учебник по очни болести за студенти. Бил е член на редколегията на сп. "Офталмологичен преглед".
Александър Матросов, съветски войник, участник във Великата отечествена война (1941-1945) /1924-1943/.
Става известен с подвига си в сражението на 23 февруари 1943 г. при превземането на укрепления на хитлеристките окупатори в района на с. Чернушка, Псковска област, жертвайки живота си. Герой на Съветския съюз (1943, посмъртно).
Димо Коларов, български кинооператор /1924-1997/.
От 1954 г. е оператор в Студията за игрални филми "Бояна". Снимал е телевизионни, игрални и документални филми. Оператор е на 30 филма, сред които игралните "Хайдушка клетва" (1958), "На малкия остров" (1958), "Командирът на отряда" (1959), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бялата стая" (1967), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Капитан Петко войвода" (1982) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1967) . Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Народна република България" втора  степен по повод 60-годишнината му (1984). Почетен гражданин на Попово (2004, посмъртно). От 1998 г. в Попово - родното му място, в негова памет се организира Фестивал за операторско майсторство "Златното око" с международно участие. От 1 октомври 2018 г.  Домът на културата в Попово носи неговото име. 
проф. Тончо Жечев (Тончо Жечев Тонев), български писател и литературен критик /1929-2000/.
Заместник главен редактор на сп. "Родна реч" (1957-1959). Бил е редактор в сп. "Септември". Директор на Института за литература при БАН (8 януари 1974-1982). Бил е главен редактор на сп. "Летописи". Член на Националния съвет за радио и телевизия /дн. Съвет за електронни медии/ (21 декември 1998-23 февруари 2000). Автор е на "Съвременни образи и идеи" (1964), "Идеи на прозата" (1967), "Критически погледи" (1971), "Българският Великден или страстите български" (1975), "Литература и общество" (1976), "История и литература" (1979), "Митът за Одисей" (1985), "Род и родно място" (1983), "Историята и теориите на един Пигмалион" (1983), "Въведение в новата българска литература" (1990), "Лебеда и смъртта" (1993), "Болки от текущото" (1994), "Какво иска свободата" (1999) и др. По името на книгата му "Българският Великден или страстите български" е кръстена съдзадената през 2000 г. инициатива "Българският Великден". Носител на орден "Народна република България" втора степен (юли 1979), на литературната награда "Велики Преслав" за цялостно творчество на патриотична тема (29 юни 1989), на първа награда "Св. Константин Охридски" за принос в областта на литературознанието за книгата му "Въведение в новата българска литература" (1995), на Славейкова награда за приноса му в изследванията върху българското Възраждане и за литературоведческите му анализи за живота и творчеството на Петко и Пенчо Славейкови (31 октомври 1997), на орден "Стара планина" първа степен (24 юли 1999), на почетния знак на БАН "Марин Дринов с лента (1999), на Специалната журналистическата награда "Паница" за цялостно публицистично творчество (2000, посмъртно) и др.  Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".
Янез Дърновшек, словенски политик /1950-2008/.
Министър-председател на Словения (22 април 1992-8 април 2000; 17 ноември 2000-2 декември 2002). Президент на Словения (22 декември 2002-23 декември 2007).
Офра Хаза, израелска певица /1957-2000/./КГ/АЯ