site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 септември в историята

17 септември 2022, събота, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов. Св. Мчца Теодотия. Св. Нил, еп. Египетски.
На този ден се почита паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живяла в края на I и началото на II век в Рим. Тя  напълно оправдавала името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела. Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Тогавашният император Адриан заповядал да ги заведат при него. Когато майката с трите си дъщери се явяват, всички присъстващи са изумени от спокойствието им.  След като разбрал, че изповядват християнската вяра, император Андриан се опитал да ги склони да отстъпят от нея, но те отказали. Едно след друго момичетата (Вяра  -  на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) били подложени на жестоки мъчения. Те останали непреклонни и с радост посрещнали своя мъченически край. Майката била принудена да гледа изтезанията и страданията на децата си. Императорът й разрешил да вземе телата им и да ги погребе извън града. Три дни тя се молила на гроба на дъщерите си и накрая предала душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов са в Елзас, Франция. 

В България се отбелязва:

Денят на Лом. Отбелязва се от 1993 г. съгласно Решение 171 на Общинския съвет от 21 юли 1993 г. в деня на църковния празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов -  17 септември.

Денят на София. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. в деня на църковния празник св. мчци Вяра, Надежда и Любов и майка им София -  17 септември. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община. Пред църковния храм "Св. София" се провежда тържествена церемония.

Празникът на община Костинброд. Отбелязва се от 2007 г. съгласно Решение на Общинския съвет от 14 юни с. г. Годишнина от обнародването /1974/ на Указ 1942 на Държавния съвет, издаден на 4 септември 1974 г., с който Костинброд е обявен за град.

По света се отбелязва:

Международният ден в памет на загиналите в Сабра и Шатила. Отбелязва се с решение на Съвета на Арбаската лига. Годишнина от кървава разправа на произраелските "Ливански сили" над мирни жители на палестинските бежански лагери Сабра и Шатила в Бейрут, Ливан (16 и 17 септември 1982), при която са убити над 1000 души. Отбелязва се в Ливан, на Западния бряг на река Йордан и в някои страни в Европа и САЩ. 

Световният ден за безопасност на пациента. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция WHA72.6 на Световната здравна асамблея на Световната здравна организация от 28 май 2019 г., за да се насърчат глобалните действия за повишаване на безопасността на пациентите. Мотото на деня за 2022 г. е: "Безопасната употреба на лекарства". 

На този ден в България:

1794 - Поп Стойко Владиславов е ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний. С проповедите си на български език Софроний Врачански буди националното съзнание на народа. През 1803 г. се оттегля в Румъния, където по негово искане е освободен от епископска длъжност, но продължава да служи като висш духовник. 
1907 - В град Бяла е открит музей "Александър III" (дн. Исторически музей - Бяла). Експозицията отразява събития, свързани с Руско-турската освободителна война (1877-1878). В сградата, в която се помещава музеят, в края на османското иго, е живял Мехмед бей. По време на Руско-турската освободителна война от 20 юли до 13 август 1877 г. сградата е била главна квартира на руския император Александър II. След освобождението на България сградата е ремонтирана и в периода 1903-1907 г. превърната в музей, изграден по инициатива на комитет "Цар Освободител" с председател обществения деец Стоян Заимов. В двора на музея са разположени оригинални оръдия, картечници, снаряди, понтонни каруци, заградни мини - Херц, както и част от понтонния мост, по който руските войски са преминали река Дунав.
1908 - Стачка на текстилните работници в Сливен. Тя води до създаването на картел на текстилните фабриканти, които извършват локаут и стачката завършва без успех на 20 ноември 1908 г.
1912 - С указ на цар Фердинанд I е създадена Трета българска армия. 
Първи главнокомандващ е ген.-лейт. Радко Димитриев. Трета армия е участвала в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1940-1945). През 1951 г. щабът на Трета армия е предислоциран от Варна в Сливен. От 1 януари 1996 г. в съответствие с приетата програма за реорганизация на Българската армия и  преминаването на корпусно-бригадна организация Трета армия е преобразувана в Трети армейски корпус, а от 1 юни 2003 г. - в Командване "Изток". На 31 май 2006 г. Командване "Изток" е разформировано.
1932 - В салона на прогимназия "Граф Игнатиев" в София е открит Учредителният конгрес на Съюза на дружествата на художниците, който продължава до 18 септември 1932 г. Съюзът обединява съществуващите дотогава дружества на художници. На 10 декември 1944 г. на общо събрание се взема решение за ликвидиране на Съюза на дружествата на художниците и на негова основа се създава Съюзът на  художниците в България, който от 1959 г. е Съюз на българските художници.
1944 - На митинг в София е оповестена Програмната декларация за външната и вътрешната политика на правителството на Отечествения фронт (ОФ), сформирано на 9 септември 1944 г. с министър-председател Кимон Георгиев. Кабинетът е образуван от политически дейци на политически кръг "Звено", Българска работническа партия - комунисти, БЗНС "Александър Стамболийски", Социалдемократическата партия, Радикалдемократическата партия и независими интелектуалци. Правителството функционира до 31 март 1946 г.
1944 - Българската армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945).  
1974 - В Държавен вестник е обнародван Указ 1942 на Държавния съвет, издаден на 4 септември 1974 г., за обявяването на селищата Алфатар, Антоново, Бойчиновци, Болярово, Брегово, Бухово, Българово, Ветово, Вълчи дол, Върбица, Грамада, Гулянци, Гурково, Дебелец, Долна баня, Долна Оряховица, Долен чифлик (преименуван е в Камчия), Доспат, Дунавци, Завет, Земен, Златарица, Камено, Каолиново, Кермен, Койнаре, Костинброд, Кочериново, Лозница, Маджарово, Неделино, Нови Искър, Пелово, Роман, Садово, Сапарева баня, Славяново, Сунгурларе, Темелково и Тръстеник за градове.
2001 - Учреден е Български бизнесклуб "Възраждане". Обединява граждани споделящи основополагащите принципи на свободното предприемачество и пазарното общество.  Регистриран е на 21 септември 2001 г.
2007 - Регионалното Радио София на Българското национално радио (БНР) започва излъчвания на 24-часова програма. Експериментално радиото излъчва от 7 юли 2007 г. По регионалния си характер е наследник на програма "Ефир София" на БНР. Излъчва за София и региона. 
2015 - Официално е открита постоянната експозиция на Музея за история на София. Музеят е създаден през 1928 г. като градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. "Бански" 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. Сградата просъществува много кратко - до бомбардировките по време на Втората световна война, когато е разрушена. През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции. През следващите десетилетия музеят развива многостранна дейност по опазване на културното наследство, но без музейна експозиционна площ. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей (СИМ), на което се възлага да проучва, събира, опазва и стопанисва движимото и недвижимото културно наследство на територията на Столичната община. През м. юни 2012 г. Общинско предприятие "Стара София" със СИМ е преобразувано в Общински културен институт "Музей за история на София". С Постановление 299 на Министерския съвет от 5 ноември 2015 г. се преобразува в Регионален исторически музей - София.
2017 - На тържествена сесия на Столичния общински съвет (СОС) по повод Празника на София - 17 септември, председателят Елен Герджиков връчва отличието "Почетен гражданин на София" на Владимир Кисьов (председател на СОС /2003-2007/) и на археолога чл.-кор. проф. Васил Николов. С почетен знак на Столичната община са удостоени посланикът на Холандия в България Томас ван Орсхот, посланикът на Казахстан в България Темиртай Избастин, хор "Христина Морфова", балет "Арабеск", рокгрупа "Щурците". Носители на значката на София са проф. Ива Петкова и д-р Александър Оскар.  
2018 - По повод празника на София 13 именити българи стават почетни граждани на столицата. Отличията са връчени на тържествено заседание на Столичния общински съвет. Почетни граждани са акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, първият директор на Националната гимназия за древни езици и култури "Свети Константин-Кирил Философ" Гергина Тончева, създателят на цирк "Балкански" Александър Балкански, критикът и теоретикът на киното проф. Божидар Манов, актьорите Филип Трифонов и Владимир Пенев, детската писателка Рада Москова, певците Богдана Карадочева, Мими Николова, Васил Найденов, музикантите Димитър Симеонов и Валентин Бобевски, както и археологът Николай Овчаров. Сред отличените с почетен знак на Столичната община са Националната спортна академия и Камерният ансамбъл "Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният", хорът на Софийските момчета, посланикът на Кипър Ставрос Августидис.
2019 - В Националната художествена академия в София заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева открива изложбата "Дипломация и изкуство", посветена на 140-ата годишнина на Министерството на външните работи. Експозицията включва 22 картини от колекцията на министерството, като най-старата картина е от 1913 г.  Представени са също проекти на банкноти и на монети, държавни отличия като "Мадарски конник", създаден по модел на Дечко Узунов. Акцент в изложбата е историята на първите ордени след 1878 г. 
2020 - В Централната лаборатория по приложна физика към Българската академия на науките в Пловдив се открива Изследователски център по мехатроника и нанотехнологии.
2021 -  Пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София по повод  Деня на София - 17 септември, софиянци и гости на града получат подаръци. Инициативата на Националната библиотека е под мотото: "Прочети, сподели, дари" - подарени са на граждани 142 книги от български автори, тъй като София е столица на България 142 години.

На този ден по света:

1778 - Във Форт Пит в Пенсилвания на мястото на днешния Питсбърг е подписан първият договор между новосформираната независима държава - САЩ (4 юли 1776) и индианските племена по време на Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783).
1787 - Във Филаделфия Конвентът (Конституционно събрание) на САЩ приема конституцията на страната и изпраща текста до законодателните събрания на щатите за ратифициране. Конституцията влиза в сила на 4 март 1789 г. 
1809 - Във Фридрихсхайм (дн. Хамина) във Финландия е подписан Фридрихсхаймският мирен договор, с който се слага край на Руско-шведската война (1808-1809), в която Швеция е победена и напълно се отказва от правата си над Финландия в полза на Русия. На 6 декември 1917 г. парламентът на Финландия обявява независимостта на страната.
1900 - В Лондон, Великобритания, кралицата на Великобритания Виктория официално провъзгласява Австралийската конфедерация, която обединява шестте колонии под британска юрисдикция - Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия и Тасмания. Законът за основаване на Австралийската конфедерация е приет от парламента на Великобритания на 5 юли 1900 г. и одобрен от кралица Виктория на 9 юли 1900 г., като влиза в сила от 1 януари 1901 г.
1912 - Балканските държави изпращат ултимативна нота до Османската империя да се изпълни чл. 23 от Берлинския договор (13 юли 1878), според който християнското население в Османската империя трябва да получи пълна автономия. Обявено е военно положение и обща мобилизация в балканските страни. На 3 октомври Османската империя отхвърля ултиматума и скъсва дипломатическите си отношения с България, а на 4 октомври 1912 г. обявява война на съюзниците (през февруари 1912 г. е подписан Българо-сръбски договор, с който се поставя началото на Балканския съюз; през май е подписан Българо-гръцки договор и през август е сключена Българо-черногорска спогодба).  На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Османската империя, на 7 октомври 1912 г. Гърция и Сърбия също обявяват война на Османската империя за освобождение на българите в Македония и Тракия - начало на Балканската война(1912-1913). Войната завършва с подписването на Лондонски мирен договор на 17 май 1913 г. Според клаузите му всички земи на запад от линията Мидия - Енос са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз. Никъде в договора не се посочва разпределение на земите между съюзниците, което поражда нови конфликти и води до избухването на Междусъюзническата война (1913).
1944 - В близост до Арнем в Нидерландия започва т. нар. въздушно-десантна операция Маркет гардън с участието на британски, френски и американски войски по време на Втората световна война (1939-1945). Целта на операцията е да се осигури преход през ключови мостове над реки и канали в Нидерландия за бързи настъпления в равнините на Северна Германия. Завършва неуспешно на 27 септември 1944 г. Десантните части се приземяват на голямо разстояние от мостовете на Арнем и германските войски успяват бързо да реагират на атаката. Загиват 1400 души от британските части с численост 10 000 души. Повече от 6000 души са взети за военнопленници. 
1978 - Във Вашингтон, САЩ, са подписани споразуменията "Рамки за мира в Близкия изток" и "Рамки за сключване на мирен договор между Египет и Израел" (т. нар. споразумения от Кемп Дейвид), с които завършват египетско-израелските мирни преговори, започнали на 6 септември 1978 г. в Кемп Дейвид, САЩ. Споразуменията са подписани от президента на Египет Ануар Садат, министър-председателя на Израел Менахем Бегин и президента на САЩ Джими Картър. Въз основа на споразуменията от Кемп Дейвид, на 26 март 1979 г. във Вашингтон, САЩ, президентът на Египет Ануар Садат, министър-председателят на Израел Менахем Бегин и президентът на САЩ Джими Картър (в качеството му на свидетел) подписват Египетско-израелски мирен договор. Израел се задължава постепенно да отстъпи Синай на Египет и да намери решение за автономия на Палестина. Египет първа от арабските държави признава Израел. Този договор образува основата за по-нататъшния умиротворителен процес в Близкия изток и сравнително добрите отношения между Египет и Израел. Египет получава Синай, окупиран от Израел през 1967 г. в замяна на нормализирането на двустранните отношения. Във втората част на споразумението Израел признава "законните права" на Палестинския народ и се съгласява, че палестинският проблем се нуждае от решение във всички негови аспекти. 
1988 -В Сеул, Република Корея, са открити 24-ите летни Олимпийски игри . 
Игрите завършват на 2 октомври 1988 г. В тях участват 8391 спортисти (2194 жени и 6197 мъже) от 159 държави, които се състезават в 23 вида спорт. 
2005 - В Ню Йорк, САЩ, участниците в 60-ата сесия на Общото събрание на ООН приемат заключителен документ за напредъка в борбата с бедността и тероризма и защитата на човешките права. В документа се приема създаването на Съвет по човешките права на мястото на едноименната комисия, която е критикувана за политизирането си и приемането на държави нарушителки на човешките права в състава си.
2006 - В Стокхолм, Швеция, се произвежда референдум за окончателното въвеждане на експерименталните такси за движение на автомобили в централната градска зона, за да се ограничи трафикът и емисиите на вредни газове. "За" гласуват 53,1 процента от жителите на града, "против" - 46,9 процента. 
2007 - В Монреал, Канада, е открита конференция, посветена на защитата на озоновия слой в атмосферата и на борбата срещу затоплянето на климата с участието на представители на 190 страни. Постигнато е споразумение за ускоряване на премахването на вещества, вредни за озоновия слой. 
2012 - В Пакистан е проведено успешно изпитание на крилата ракета, която може да пренася ядрен заряд. Ракетата "Хатф-7", известна още като "Бабур", с обсег 700 км, е изстреляна от специално пригодена установка, чието местоположение не е разкрито. Ракетата може да лети много ниско до земята, следвайки релефа, има качества, правещи я незабележима за радарите, и може да поразява с голяма точност цели на сушата и в морето.
2013 - В Япония на 100-годишна възраст умира инженерът Ейджи Тойода, който в продължение на години ръководи японската автомобилостроителна компания "Тойота". Той е братовчед на Киичиро Тойода, основател на компанията през 1937 г. Ейджи Тойода е президент на компанията от 1967 г., от 1982 г. е председател на Съвета на директорите, а от 1992 г. нейн почетен президент. 
2014 - Публикуван е доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), в който за първи път Бразилия е извадена от Световната карта на глада. Според доклада броят на недохранените хора в Бразилия е намалял с над 80 процента за 10 години.
2015 - Земетресение с магнитуд 8,3 по скалата на Рихтер е регистрирано в Чили, последвано от няколко силни вторични труса, включително един с магнитуд 7,0 и три с магнитуд от над 6,0. Евакуирани са около 1 млн. души. Вълни цунами предизвикват наводнения в няколко грайбрежни града. Епицентърът на земетресението е на 42 км от град Канела Баха на дълбочина 11 км.
2016 - В Туркменистан на международното летище в Ашхабат е открит терминал с формата на сокол за 2,3 млрд. долара като част от опитите на страната да стане световен транспортен възел и да компенсира силния спад на традиционните си приходи от газ и износ.
2017 - След исторически за Колумбия процес, 32 бивши членове на паравоенна групировка получават присъди от 8 години затвор за близо 1000 случая на убийства и безследно изчезнали хора, извършени от началото на 21 век. Осъдените са били членове на Обединените сили за самоотбрана на Колумбия (AUC, от крайната десница). Групировката е създадена през 90-те години на 20-и в. в североизточната част на страната, за да се бори с левите партизани, и е разпусната през 2006 г. Законът за справедливост и мир, приет вследствие на пакта, сключен през 2006 г. с правителството, предвижда намаляване на наказанията на членовете на групировката, които приемат да се демобилизират, да признаят престъпленията си и да обезщетят жертвите. Според прокуратурата присъдата позволява да се хвърли светлина върху 250 убийства, 324 случая на безследно изчезване, 213 случая на принудително изселване, 173 незаконни вербувания и 14 случая на общо насилие. С това решение се признават 4260 преки и непреки жертви на крайнодясната групировка.
2019 - На книжния пазар в 20 страни, в това число САЩ, Германия и Великобритания, излиза новата книга на бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън "Лично досие". В нея Едуард Сноудън, който допринася за изтичане на класифицирани документи и поражда дебати за практиката на американското правителство за електронно следене, описва ролята си в събирането на метаданни и разказва за кризата на съвестта, която го е накарала да открадне секретните документи през 2013 г. и да ги сподели с журналисти. 
2020 - Европейската комисия представя план за намаляване на емисиите на парникови газове в Европейския съюз с поне 55 процента до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като стъпка към целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Планът предвижда да се увеличи допълнително енергийната ефективност и дела на енергията от възобновяеми източници.
2021 - Армения завежда иск срещу Азербайджан в Международния съд в Хага във връзка с международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация. В иска се посочва, че в продължение на десетилетия Азербайджан е подлагал Армения на расова дискриминация, която се изразявала включително и в масови убийства, изтезания и други нарушения. Арменската страна посочва, че тези нарушения отново са излезли на преден план по време на конфликта през м. септември 2020 г., когато азербайджанската страна "отново извършила груби нарушения на конвенцията". Дори и след края на бойните действия, последвал прекратяването на огъня на 10 ноември 2020 г., "Азербайджан продължи да извършва убийства, изтезания и други престъпления спрямо арменски военнопленници, заложници и други затворници", се посочва в иска. Въз основа на това, Армения настоява Азербайджан да бъде признат за виновен в нарушение на конвенцията срещу дискриминацията, за да се предотвратят по-нататъшни щети и бъдат компенсирани вече нанесените вреди. 

Родени на този ден българи:

Христо Смирненски (ист. име Христо Димитров Измирлиев), поет и писател /1898-1923/.
Един от големите майстори на българския стих. Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. Той е сред основателите на хумористичните списания "Смях и сълзи" (1917) и "Маскарад (1922). Сътрудничи на сп. "Барабан", сп. "Художествена седмица", сп. "Родна лира", сп. "Българан", сп. "Червен смях", на в. "Народна армия и в. "Младеж". Превежда стихотворения от руски поети. Автор е на хумористична поезия, разкази и фейлетони.  Сред стихотворенията му са  "Да бъде ден", "Първи май", "Ний", "Червените ескадрони" "Утрешния ден", Северно сияние", "Йохан"  и др. Автор е на книгата "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза" (1918) и на стихосбирката "Да бъде ден" (1922)". 
Венко Колев, художник керамик /1915-1997/.
От 1952 г. е преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (дн. Национална художествена академия). Член на Международната академия по керамика към ЮНЕСКО, Женева, Швейцария, (1972). Изработва малка пластика, уникални керамични съдове и много декоративни пана. Има много самостоятелни изложби в България и по света. От 2009 г. Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) в Троян носи неговото име. Носител на сребърен медал  - първа степен, на Комитета за култура и изкуство (1964), на наградата "Сузане и Жорж Реми" на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция (1972), на Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори, Франция (1974), орден "Червено знаме на труда" по случай 60-годишнината от рождението му (1975), на орден "Народна република България" първа степен за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му (1985), на наградата "Иван Пенков", на  награда за цялостно творчество на фонд "Поддържане на изкуството в България" (1995). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1974) и  "Народен художник" (1981). 
Атанас Кръстев, културен деец /1922-2003/. 
Известен е с прозвището Начо Културата. Той е основен инициатор и организатор на кампанията за реставриране на възрожденски къщи в Стария Пловдив. По негова идея през 1968 г. е създадено управление "Старинен Пловдив" към община Пловдив, на което той е дългогодишен директор (1969-1986). По времето, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив. Издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов. Пак по негова инициатива, от 1970 г. започва провеждането на ежегодните Национални есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление "Старинен Пловдив". Възстановени са автентичните интериори на старите къщи "Недкович", "Хиндлиян", "Бирдас" и др. След смъртта му през 2003 г. площадът пред "Балабановата къща" получава неговото името. Там през 2008 г. е поставен и негов паметник.
митрополит Симеон (светско име Христо Димитров Костадинов), църковен деец /1926-2016/.   
На 7 декември 1954 г. е  постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет.  На 12 януари 1955 г. е ръкоположен в йеродяконски чин. На 8 ноември 1958 г. в Московската духовна академия е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий. Учител-възпитател в Софийската духовна семинария (септември 1959 - края на 1965). От 1 ноември 1961 г. е архимандрит, а от 22 януари 1966 г. до м. януари 1973 г. е протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в гр. Ню Йорк,Викарий на Нюйоркския митрополит Йосиф и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо (14 януари 1973 - декември 1978). Патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа (22 декември 1979-април 1986). Западноевропейски митрополит със седалище в Будапеща, Унгария (17 април 1986-30 май 1994). Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин, Германия (30 май 1994-11 юни 2013).
проф. Петър Киров, състезател по борба-класически стил и треньор /1942/.  
Двукратен олимпийски шампион през 1968 г. в Мексико, и през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели три златни медала на световни първенства - през 1970 г. в Едмънтън, Канада, през 1971 г. в София, България, и през 1974 г. в Катовице, Полша. Печели четири златни медала на европейски първенства - през 1967 г. в Минск, Беларус, през 1970 г. в Берлин, Германия, през 1974 г. в Мадрид, Испания, и през 1976 г. в Санкт Петербург, СССР. От европейски първенства има спечелени и един сребърен и един бронзов медал. Единадесет пъти e носител на златния пояс на турнира "Никола Петров". Спортист на България за 1970 г. и 1971 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги и принос за развитието на български спорт и по повод 60-годишнината му (30 октомври 2002). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018). Почетен гражданин на Ямбол.
Васил Митков-Шопа, футболист и треньор /1943-2002/.
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (София), "Славия" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 17 мача и отбелязани 5 гола.
Кирил Миланов, футболист /1948-2011/.
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марек" (Дупница), "Академик" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 21 мача и отбелязани 4 гола.
проф. Минчо Минчев, цигулар и музикален педагог /1950/.
От 1990 г. е преподавател по цигулка във Висшето училище Фолкванг в Eсен, Германия. Артистичен директор на международния музикален фестивал "Варненско лято" (1993-2001). Създател и от 2002 г. дългогодишен артистичен директор на Международната лятна академия "Варненско лято". От 1993 г. е председател на фондация "Панчо Владигеров". Има над 1000 концертни изпълнения, включително в най-престижните зали по света като Карнеги хол в Ню Йорк, Кенеди център във Вашингтон, залата на Болшой театър и залата на музея "Чайковски и Москва", "Роял Фестивал Хол" и "Роял Алберт Хол" в Лондон, зала "Херкулес" в Мюнхен и др. Бил е солист на оркестри като Лондонската кралска филхармония, Амстердамския симфоничен оркестър, Филхармонията на Санкт Петербург, Дрезденската филхармония, Женевския радиоцентър, Букурещката филхармония,  Атинската филхармония, Истанбулската филхармония, Анкарската филхармония. Има множество реализирани записи в България и в чужбина. Журира престижни международни конкурси, води майсторски класове по цигулка в различни точки на света. Носител на награди от престижните международни конкурси - "Хенрик Виенявски", Полша (1967), "Николо Паганини", Италия (1970), "Карл Флеш", Великобритания (1972). Избран е за "Музикант на годината - 1993" от слушателите на Българското национално радио. Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 октомври 2010), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (22 май 2020).
Михаил Вешим (ист. име Михаил Мишев), журналист и писател /1960/. 
От 1982 г. работи във в."Стършел", а от 3 февруари 2003 г. е  негов главен редактор. В "Антология на световния хумор", издадена през 2002 г. във Виетнам, е представен със 7 разказа наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън. Автор е на хиляди фейлетони, стотици разкази и повече от 20 книги, на сценарии, радиопиеси, комедии за театър и хумористични спектакли, както и на някои автобиографични бележки. По романа му "Английският съсед" е заснет едноименен сериал от БНТ с режисьор Дочо Боджаков и с участието на английския актьор Лесли Грантъм. Носител на Националната награда за хумористичен разказ"Чудомир" (1996), на наградата за цялостно хумористично творчество "Райко Алексиев" (2010, споделена с Васил Сотиров) и др. 
Румен Тосков (псевд. Рупето), джаз музикант, пианист, композитор и аранжьор /1970-2010/.
Заедно с певецът Васил Петров създават албумите "Другият", "Моите любими песни", "Дует", "Нещо различно". Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на Българските музикални и танцови дейци (1999), на награда за театрална музика от Фондация "Димитър Вълчев" (2000).
Цвета Мишева, алпинистка /1974/.   
От 1993 г. се занимава с алпинизъм и пещерно дело. Катерила е в Италия, Испания, ЮАР, Румъния, Гърция и Хърватия. През лятото на 2003 г. изкачва връх Ленин в Памир. Преподавател е в Националната спортна академия "Васил Левски".  
Станимир Желязков, алпинист /1976/.

На този ден са родени и:

Аугуст Бланш, шведски писател и драматург /1811-1868/.
Сергей Боткин, руски лекар /1832-1889/.  
Родоначалник на физиологическото направление в клиничната медицина. 
Михаил Павлик, украински писател /1853-1915/.
Дейвид Буик, американски инженер и изобретател от шотландски произход /1854-1929/.
Основател и президент на автомобилостроителната компания "Буик" (19 май 1903).
Константин Циолковски, руски учен и изобретател /1857-1935/.
Един от основоположниците на космонавтиката.
Михаил Коцюбински, украински писател /1864-1913/.
Кристиан Ланге, норвежки историк /1869-1938/.
Носител на Нобелова награда за мир за 1921 г. заедно с шведския журналист и политик Карл Брантинг.
Макс Швабински, чешки художник /1873-1962/.
Узеир Хаджибеков, съветски композитор /1885-1948/.
Франце Бевк, словенски писател /1890-1970/.
Максим Танк (ист. име Евгений Скурко), беларуски поет /1912-1995/.
Юмжагийн Цеденбал, монголски политик /1916-1991/.
Генерален секретар на ЦК на Монголската народнореволюционна партия (1940-1954; 30 май 1981-23 август 1984). Министър-председател на Монголия (26 януари 1952-11 юни 1974), председател на Великия държавен хурал /парламент/(м. юни 1974-м. август 1984).
акад. Георгий Скрябин, руски микробиолог и биохимик /1917-1989/.
Антонио Агостино Нето, анголски политик /1922-1979/.
Президент на Ангола (11 ноември 1975-11 септември 1979). Председател на Народното движение за освобождение на Ангола (10 декември 1977-11 септември 1979). 
Роди Макдауъл, американски актьор /1928-1998/.
Участвал в поредицата "Планетата на маймуните" (1968-1973), "Клеопатра" (1963), "Приключенията на Посейдон" (1972), "Зло под слънцето" (1982) и др.
Томас Стафорд, американски астронавт /1930/.
Той участва в първият съвместен полет на американската и съветската космическа програма "Союз-Аполо" (15-24 юли 1975) с екипаж съветските космонавти Алексей Леонов, Валерий Кубасов и американските астронавти Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън. 
Едгар Мичъл, американски астронавт /1930-2016/.
Член на екипажа на космическия кораб "Аполо 14" (31 януари-9 февруари 1971) заедно с астронавтите  Алън Шепард и Стюарт Руса. Това е трета американска лунна мисия и той става шестият от общо 12 астронавти, стъпили на Луната. Основател на институт, който изучава силата на съзнанието (1972). 
Ан Банкрофт (ист. име Ана Мария Луиза Италиано), американска актриса /1931-2005/. 
Участвала е във филмите "Влез без да чукаш" (1952), "Чудотворецът" (1962), "Абсолвентът" (1967), "Повратна точка" (1977) и др. Носителка на филмовите награди "Оскар" (1962), "Еми" (1999) и на театралната награда "Тони" (1958;1960). Има звезда на "Алея на славата" в Холивуд. 
Жан-Клод Кариер, френски писател, сценарист и актьор /1931-2021/. 
Участвал е във филмите "Дневникът на една камериерка" (1964), "Млечният път" (1969), "Вярно с оригинала" (2010) и др. Сценарист е на над 60 филма, сред които са "Хотел "Парадизо" (1966), "Крадецът" (1967), "Басейнът" (1969), "Борсалино" (1970) и "Тенекиеният барабан" (1979). Автор е на 80 творби, сред които разкази, есета, преводи и беседи, както и на текстове за песни на Жулиет Греко, Брижит Бардо и Жана Моро.
Кен Киси, американски писател /1935-2001/.
Автор е на романите "Полет над кукувиче гнездо" (1962), "Песента на моряка" (1992), "Съдбовен кръг" (1994) и др. През 1974 г. филмът "Полет над кукувиче гнездо", адаптиран по едноименния му роман, е отличен от Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ с награди "Оскар" за най-добър филм, за най-добър режисьор, за най-добър актьор, за най-добра актриса и за най-добър адаптиран сценарий. Кен Киси обаче заведежда съдебно дело срещу създателите на филма, защото са представили в невярна светлина персонажа на индианеца Бромдън, който страда от шизофрения.
Райнхолд Меснер, италиански алпинист /1944/.
Заедно с австрийския алпинист проф. Петер Хабелер на 8 май 1978 г. покоряват връх Еверест (8848 м), без да използват кислороден апарат. Двамата алпинисти са първите в света, изкачили самостоятелно връх Еверест без кислороден апарат. Той е първият алпинист в света, покорил всичките 14 осемхилядници (върхове с височина над 8 000 м). Автор е на 63 книги.
Деймън Хил, британски автомобилен състезател /1960/.
Участва във "Формула 1".  Световен шампион във "Формула 1" през 1996 г. Деймън Хил е син на Греъм Хил и е единствения син на световен шампион, който също печели титлата.
Къртис Томашевич, американски състезател по бобслей /1980/.
Олимпийски шампион (четириместен боб)  през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели две златни, един сребърен и пет бронзови медала.
Юмит Коркмаз, австрийски футболист от турски произход /1985/.
Александър Овечкин, руски състезател по хокей на лед /1985/.
Уче Нвофор, нигерийски футболист /1991/.

Това е денят на смъртта на:

Алфред дьо Вини, френски поет, драматург и писател /1797-1863/.
Хенри Фокс Талбот (Уилям Хенри Фокс Талбот), британски учен /1800-1877/.
Един от изобретателите на фотографията. Автор е на трудове по физика, математика, астрономия и археология.
Джеймс Джинс, британски физик и астроном /1877-1946/.
Автор на космогоничната хипотеза (хипотезата на Джинс) - теорията за гравитационната неустойчивост.
Франце Бевк, словенски писател /1890-1970/.
Карл Попър, австрийски философ /1902-1994/.
Курт Зандерлинг, немски диригент /1912-2011/.
Кирил Игнатов, български лекар и политик /1913-1994/. 
Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1937 г. Технически сътрудник при ЦК на БКП - отговорник за експедицията на в. "Работническо дело"(1938-1939). Един от организаторите и политкомисар на Войнишка бригада "Георги Димитров" (1944). Участник в Отечествената война (1944-1945). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-27 ноември 1962). Министър на народното здраве (27 ноември 1962-11 март 1966,12 март 1966-13 март 1971). Депутат в 5-ото Народно събрание (11 март 1966). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (7 юли 1971-1990), председател на Българския червен кръст (7 февруари 1967 - 20 декември 1991). Удостоен със званието "Народен лекар" (5 април 1971). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 7 януари 1983), на орден "Дружба между народите" (13 януари 1988).  
проф. Добрин Спасов, български философ /1926-2010/.
Научните му изследвания са в областта на логиката, гносеологията, историята на философията и на съвременната философия. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1951). Ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1973-1984), бил е заместник-декан на Философския факултет на университета. Бил е председател на Специализирания научен съвет по философия при Висшата атестационна комисия. Главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1979-1983). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на редица монографиите "От логическа гледна точка" (1956), "Философски увод в символната логика" (1962), "Анализ на познанието" (1969). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).
Константин Драгнев, български композитор, аранжор, музикален продуценти обществен деец /1931-2017/.
Свирил е във формацията "Джаза на младите" (1949-1955), оркестър "Оптимистите" (1955-1961) и оркестър "София" (1961-1968). Главен редактор в "Балкантон" (1968-1985). Инициатор за създаването на новото студио на "Балкантон" (1976) и на групата "ФСБ", на фестивала "Златен кестен" в Петрич. Главен секретар на Съюза на българските композитори (14 май 1985-29 март 1989). Председател на Управителния съвет на "Музикаутор" (1994-1997) и негов заместник-председател (1997-2001). Автор е на аранжимента на повече от 1000 песни, оркестрации на телевизионни мюзикъли, балетни сюити, мюзикъли, филмова музика и др. 
Абделазиз Бутефлика, алжирски политик /1937-2021/.
Министър на външните работи (4 септември 1963-8 март 1979). Президент на Алжир (27 април 1999-2 април 2019).
о. р. полк. Цвятко Цветков, български политик и служител на Министерство на вътрешните работи (МВР) /1943-2011/.
От 1968 г. е в системата на МВР. Работил е в Изчислителния център на МВР и е един от създателите на първите информационни системи за обработка на данни в страната.  Анализатор в бившето Шесто управление на Държавна сигурност, по-късно негов заместник-началник. Секретар на МВР(януари 1995-февруари 1997). Член на Висшия съвет (дн. Национален съвет) на БСП. Автор е на книгите "Стани, Апостоле!" - публицистика, "Светулки" и  "Сол по дъното на чашите" - поезия.
Малина Томова, българска поетеса и журналистка /1950-2011/. 
Дългогодишен редактор във в. "Литературен вестник" и основател на издателство "Стигмати". Автор на стихосбирките "Душа" (1978), "Ежелюбов" (1987), "Стигмати" (1993) и "Жизнен опит" (2011). Сценарист е на игралния филм "Гори, гори огънче" (1994) и на документалния филм "Василица" (1996).
Давид Кипиани, съветски футболист и треньор (от 1991 г. грузински) /1951-2001/.