site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 септември в историята

20 септември 2022 г., вторник, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му.
 
По света се отбелязва:

Международният ден на университетския спорт. Отбелязва се от 2016 г. по инициатива на Международната университетска спортна федерация (FISU), одобрена с решение 38C/50 на 38-ата сесия на Генерална конференция на Организацията на ООН за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ (3-18 ноември 2015) в Париж, Франция, с цел да се подчертае ролята на университетите за физическото възпитание на младите хора чрез насърчаване на спортните дейности и програми в полза на здравословния начин на живот. Годишнина от първото Световно студентско първенство във Варшава, Полша (17-21 септември 1924).

Националният празник на Непал. Ден на републиката /2015/.

На този ден в България:

1885 - Основан е Българският червен кръст (БЧК). Първите червенокръстки дружества в България се учредяват непосредствено след освобождението на страната от османско иго (1878). На 20 септември 1885 г. е създадена и националната организация на БЧК с председател митрополит Климент (Васил Друмев). Тя е утвърдена с указ на първия български княз - Александър I Батенберг, който взема Българския червен кръст под свое покровителство. Организацията е призната и от Международния комитет на Червения кръст в Женева (Швейцария) с писмо от 20 октомври 1885 г.
1916 - Проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на писателя Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. През 1895 г. романът на Иван Вазов "Под игото" е преведен в Швеция от Алфред Йенсен - референт и докладчик на Нобеловия комитет, който го изпраща в България, за да се срещне с български учени и писатели. През 1911 г. и на 2 май 1916 г. той гостува в дома на Иван Вазов, като са разговаряли помежду си на руски език. На втората им среща получава последната стихосбирка "Песни за Македония" на писателя с автограф. Наградата е връчена на шведския поет, писател и историк Вернер фон Хайденщам.
1923 - На специално заседание Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /т.с./ (БКП) взема решение да започне общо въстание на 22 срещу 23 септември. През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. в България е извършен държавен преврат, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В страната избухват бунтове. На 20 септември 1923 г. ЦК на БКП взема решение за общо въстание. Създаден е Главен щаб, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 23 септември 1923 г. те прокламират обявяването на въстанието в гр. Фердинанд (дн. Монтана). В следващите няколко дни въстават повечето от селищата в Северозападна България. В много части на България въстанието избухва в ограничен мащаб. Правителството на Александър Цанков обявява военно положение на 22 септември 1923 г. са мобилизирани големи войскови сили за справяне с въстаниците. Въстанието е потушено от правителствените войски и специално сформираните доброволчески отряди.
1948 - Резерватът "Сребърна" край с. Сребърна, Силистренска област, с площ 600 ха, е обявен за защитена територия с Постановление ЗП/2-11-931 на Министерството на земеделието и горите. През 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати под егидата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), а през 1983 г. - в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През 2000 г. площта на резервата е разширена до 902, 1 ха, като включва едноименното езеро, дунавски остров и речен ръкав. Основен растителен вид в него е тръстиката. Тя осигурява убежища на много видове водоплаващи птици, голяма част от които са редки представители  на националния и световния генетичен фонд.  На брега на езерото се намират Природонаучният музей "Сребърна", в който са експонирани сбирка от всички животински видове, обитаващи резервата и околностите му, както и екологична станция, която извършва системни екологични наблюдения.
1956 - България установява дипломатически отношения с Индонезия на ниво легации. През м. юли 1960 г. са издигнати в ранг на посолства. 
1997 - В София петте български ложи: "Светлина", "Зора", "Сердика", "Заря" от Ориент София и "Черноморски приятели" от Ориент Варна, провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари в България. Дотогава българските масони членуват в свои ложи, но под юрисдикцията на Обединената велика ложа на Германия. Първият Велик майстор е Иван Ставрев.
2004 - България установява дипломатически отношения със Суринам. 
2005 - Тракийски град и тракийска царска резиденция са открити непосредствено под връх Кози грамади в Централна Средна гора, на 20 км от Хисаря и с. Старосел. Откритието е направено от екип под ръководството на Иван Христов от Националния исторически музей. До този момент е известен само един тракийски град - Севтополис в Казанлъшката долина, но той е потопен през 1952 г. във водите на язовир "Копринка". 
2017 - Народното събрание избира членовете на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ (мандат 2017-2022) от квотата на Народното събрание.  За членове на ВСС от съдийската колегия са избрани шестима -  Драгомир Кояджиков, Вероника Имова, Даниела Маринова-Марчева, Боян Магдалинчев, Боян Новански и Стефан Гроздев. За членове от прокурорската колегия са избрани петима  - Светлана Бошнакова, Гергана Мутафова, Калина Чапкънова-Кючукова, Пламена Апостолова и Йордан Стоев.
2018 - Българското дружество за защита на птиците и Изпълнителната агенция по горите връчват наградите в кампанията за предотвратяване на престъпления срещу дивата природа "Аз пазя горите и орлите на България". Кампанията започва пет години по-рано като проект между неправителствената организация и  Изпълнителната агенция по горите. В рамките на кампанията са направени 50 номинации за 58 души от 21 града в цялата страна. На първо място е строителният инженер Димитър Куманов от сдружение "Балканка", който се занимава с опазване на реките. На второ място е Калина Полякова, ландшафтен архитект и доброволец на "Дивите животни" в Бургас, за спасителните й дейности на прилепи. на трето място е инж. Филип Ковашки от РДГ - София, спасил две сърнета, взети от гражданин от дивата природа. 
2020 -  Протестиращи се събират за 74-и пореден ден на площад "Независимост" с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.
2021 - Президентът Румен Радев удостоява с орден "Мадарски конник" първа степен почетния консул на България в Канада Георги Паничерски на церемония в Гербовата зала за неговите големи заслуги и личен принос за развитието на двустранните отношения, за укрепването и разширяването на българското етнокултурно, езиково и историческо пространство извън пределите на България, както и приноса му за интеграцията и съхраняването на българската идентичност на българите в Канада. Награждаването е и в контекста на отбелязването на 55 години от установяването на дипломатически отношения между България и Канада.

На този ден по света:

1519 - От Санлукар де Барамеда в Испания потегля ескадра от 5 кораба с 270 души, начело с испанския мореплавател Фернандо Магелан на околосветско пътешествие (до 6 септември 1522). Експедицията на Магелан е първата, обиколила света, и първата, преминала от Атлантическия в Тихия океан. Самият Магелан не е сред завърналите се, тъй като е убит на 27 април 1521 г. във Филипините по време на сражение с туземците при Мактан.
1870 - Италианските войски на крал Виктор Емануил Втори завземат гр. Рим, с което завършва периода на Рисорджименто - движението за национално обединение на Италия (1815-1870). В резултат на втората война за независимост (1859-1860), след произведен референдум, се обединяват кралство Сардиния, Ломбардия, Тоскана, Романа, Парма, Модена и Сицилия. На 17 март 1861 г. в Торино първият общоиталиански парламент обявява създаването на Италианското кралство начело с крал Виктор Емануил Втори. За столица е определена Флоренция. През 1862 г. Джузепе Гарибалди предприема поход за присъединяване на Рим, който е под властта на папа Пий IX, без успех. През 1866 г. Италия в съюз с Прусия води трета война за независимост, в резултата на която към кралството е присъединена Венеция. След още един неуспешен поход на Гарибалди през 1867 г., в резултат на участието си във Френско пруската война, Италия успява да окупира Рим през 1870 г. След яростна съпротива на 20 септември 1870 г. папа Пий IX се предава, доброволно се обявява за пленник на италианското правителство и се оттегля в двореца Ватикана. На 2 октомври 1870 г. е произведен референдум сред римляните, на който 133 681 граждани гласуват "за" присъединяване към Италия, 1507 са "против". С това се слага край на 11-вековната папска власт в Рим. На 1 юли 1871 г. Рим е провъзгласен за столица на Италия.  
1946 - В Кан, Франция, е открит първият международен кинофестивал, който продължава до 5 октомври 1946 г. под председателството на Луи Люмиер - един от изобретателите на кинематографа. Голямата награда получават 11 режисьори, сред които италианският режисьор Роберто Роселини за филма "Рим, открит град", британският режисьор Дейвид Лин за филма  "Кратка среща", американският режисьор Били Уайлдър за филма "Изгубеният уикенд" и др. Впоследствие голямата награда на кинофестивала се е връчвала на един или двама режисьори. През 1946-1954 г. и през 1964-1974 г. тя се нарича "Гран при", а през останалите години "Златна палма".
1949 - Съставено е първото правителство на Федерална република Германия с канцлер Конрад Аденауер. На 8 май 1949 г. е приета конституцията на Федерална република Германия (ФРГ), която влиза в сила на 23 май 1949 г. На 14 август 1949 г. са произведени първите парламентарни избори във ФРГ. Коалицията Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз печели 31 процента от гласовете. На 15 септември 1949 г. Бундестагът - долната камара на парламента на страната, утвърждава председателя на Християндемократическия съюз Конрад Аденауер за първи канцлер на ФРГ.
1954 - Във Франция излиза бр. 1 на сп. "Мари-Клер".
1957 - В Пекин, Китай, започва третият пленум на Централния комитет на Китайската комунистическа партия. 
Той продължава до 9 октомври 1957 г.  и на него е приет икономически и социален план за развитието на страната с цел ускоряване на  бързото превръщане на Китай от аграрна в развита индустриална страна. Планът остава в историята като "Големия скок".
2001 - Държавната дума на Русия приема Кодекс на земята, който урежда правото на собственост върху земята на физически и юридически лица, но не се отнася за селскостопанските земи.
2002 - Голям ледник се срива в Русия, южно от село Кармадон, Северна Осетия и предизвиква разрушения и жертви на разстояние 33 км. Загиват 127 души, сред които е цялата снимачна група на режисьора Сергей Бодров-младши.
2002 - В Рамала, Палестинските автономни територии, израелски войски обсаждат централата на палестинския лидер Ясер Арафат. Взривени са три сгради в комплекса. Самият Арафат се намира в единствената оцеляла сграда. Операцията е в отговор на самоубийствения атентат в Тел Авив, Израел, от 19 септември 2002 г., при  който загиват 5 израелски граждани. Изтеглянето на израелските войски от Рамала приключва на 29 септември 2002 г. 
2003 - В Латвия е произведен референдум за присъединяването на страната към Европейския съюз, на който 69,5 процента от гражданите гласуват "за" присъединяването.
2006 - Франция завършва изграждането на високоскоростната железопътна линия между Париж и Страсбург, по която влаковете ще се движат със скорост, достигаща 360 км/ч, като времето за пътуване между двата града се намалява от над 4 часа до 2 часа и 20 минути. 
2012 - В Истанбул, Турция, е подновен процесът срещу 365 турски офицери - действащи или от резерва, които са обвинени в подготовка на преврат срещу правителството на Партията на справедливостта и развитието. Процесът за операция "Чук" започва през м. декември 2010 г. Според прокуратурата планът за преврат е подготвен през 2003 г. от турски военнослужещи, недоволни от идването на власт през 2002 г. на Партията на справедливостта и развитието. Главният обвиняем в процеса е бившият командващ първа армия о.з. ген. Четин Доган.
2014 - В Минск, Беларус, Контактната група за Украйна приема меморандум, уреждащ режима за спиране на огъня в Източна Украйна. Документът, подписан от бившият президент на Украйна Леонид Кучма, посланикът на Русия в Украйна Михаил Зурабов, официалната пратеничка на ОССЕ за кризата в Украйна Хайди Талявини, министър-председателите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република Александър Захарченко и Игор Плотницки, се състои от 9 точки, които забраняват използването на каквито и да било оръжия и предвиждат изтегляне на бойците от допирната линия между позициите им на 15 км назад за всяка от страните. Изпълнението на меморандума ще бъде контролирано от Организацията да сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).  
2015 - В Катманду, Непал, на церемония в парламента  президентът Рам Баран Ядав подписва новата конституция на страната, според която Непал е република, съставена от осем провинции, всяка от която се управлява от провинциално събрание. Държавен глава е президентът, избиран от парламента за срок от 5 години. Създава се Федерален парламент (двукамарен парламент), който се състои от Камара на представителите (долна камара) и Национално събрание (горна камара) с 275 депутати, избирани за срок от 5 години. Денят е обявен за национален празник.
2016 - В град Ръмнику Вълча в Румъния френският производител на автомобилно оборудване "Форесия" открива най-модерната фабрика на компанията за автомобилна тапицерия. Инвестицията възлиза на 12 милиона евро. Над 700 души ще работят в новата производствена единица. 
2017 - В Ню Йорк, САЩ, 42 страни членки на ООН подписват Договора за пълна забрана на ядрените оръжия, приет от Общото събрание на ООН на 7 юли 2017 г. със 122 гласа "за", един "против" (Холандия) и един "въздържал се" (Сингапур). 
Договорът предвижда пълна забрана на производството, изпитването, придобиването и трансфера на ядрени оръжия, както и заплахата за използване на такива. Договорът ще влезе в сила, след като бъде ратифициран от 50 държави.
2018 - САЩ за първи път налагат санкции на чуждестранна организация за купуване на руско оръжие. Това е китайска военна агенция, придобила руски изтребители и екземпляри от системата за противоракетна отбрана С-400. Според Министерството на финансите на САЩ китайският Департамент за подготовка на войските и снабдяването към Централния военен съвет на Китай и неговият ръководител Ли Шанфу са санкционирани в съответствие със закона "За противодействие на противниците на Америка чрез санкции". Според Държавния департамент на САЩ въпросната агенция под шапката на китайското министерство на отбраната, която отговаря за отбранителните технологии, е извършила "значителни трансакции" с Рособоронекспорт - руския държавен износител на оръжия. Тя по-конкретно е купила 10 изтребителя Су-35 през м. декември 2017 г. и системи С-400 през м. януари 2018 г. - след влизането в сила на американския закон през лятото на 2017 г. САЩ освен това налагат санкции на 33 руски физически и юридически лица, свързани с отбранителнопромишления комплекс на Русия или с нейното разузнаване. Така в черния списък в съответствие със закона "За противодействие на противниците на Америка чрез санкции" до момента са включени 72 руски физически и юридически лица, включително основните руски оръжейни компании. Нормативният акт е насочен срещу Русия, Иран и КНДР.
2019 - От Тромсьо в Норвегия потегля германският изследователски ледоразбивач "Поларщерн", с което започва най-голямата изследователска експедиция в централния Арктик - MOSAiC ("Мултидисциплинна дрифтираща обсерватория за изследване на арктическия климат"). Целта на мисията е ледоразбивачът "Поларщерн" да бъде закотвен за плаващ лед и да дрифтира с него до м. септември 2020 г., като специалистите през цялото време ще правят измервания и експерименти, включително и през непрогледната северна зима. Те ще изследват всичко - леда, океана, атмосферата, дори дивия живот. В експедицията MOSAiC участват около 100 учени от повече от 70 научни института от почти 20 държави, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай. Ръководител на експедицията е Маркус Рекс от германския институт "Алфред Вегенер" за полярни изследвания. Бюджетът на мисията е около 140 млн. евро, половината от които се поема от Германия. 
2020 - В Италия е произведен референдум за намаляване на броя на депутатите и областни избори в седем региона и малко под 1000 града в страната. Гласуването е два дни - на 20 и 21 септември 2020 г. В референдума се предлага съставът на долната камара на парламента - Камарата на депутатите, да бъде намален от 630 на 400 депутати, а на горната камара - Сената - от 315 на 200 сенатори. В референдума са участвали почти половината от 46,5-те милиона имащи право на глас в страната, като 69,7 процента подкрепят намаляването на броя на депутатите и сенаторите, а против гласуват 30,4 процента. Избирателната активност е 53,8 процента, като няма изисквания за минимална избирателна активност.
2021 - В Русия при стрелба в университета в Перм са убити 6 души, а 28 са ранени. Стрелецът - 18-годишния студент Тимур Бекмансуров, е ранен и обезвреден от служител на пътна полиция, чийто патрул първи се отзовал на сигнала за стрелбата. 

Родени на този ден българи:

акад. Никола Начов, писател, историк, фолклорист и библиограф /1859-1940/.
Учител в Перущица, Садово и София (1884-1914). Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение (1895). Действителен член на БАН (1906). Пазител на Университетската библиотека (1922-1928). Има заслуги за утвърждаването на българската научна библиография. Автор на пътеписи, поеми, разкази и повести.Автор е на пътеписи, поеми, разкази и повести - "Аджарски ръкопис" (1900), "Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877" (1921), "Цариград като културен център на българите до 1877" (1925), "Калофер в миналото (1707-1877)" (1927) и др.
Лазар Парашкеванов (Лазар Парашкевов Гачев), архитект /1890-1977/.
Директор на строежите в София и страната (1921-1923). Главен директор на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931-1934; 1944-1948), проектант в Районната проектантска организация в София (1966-1977). Проектира жилищните кооперации "Гладстон" (1924), "Св. София" (1927, наричана  първият български небостъргач ) и др., мавзолея "Александър Стамболийски" в с. Славовица, Дома-паметник "Александър Стамболийски" в София (1954) и др. 
роф. Ненко Балкански, художник живописец /1907-1977/.
От 1947 г. е преподавател в Художествената академия в София. Бил е член на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници. Сред картините му са "Семейство", "Голо тяло", "Пейзаж с рибари", "Интериор" "Илия Бешков", "Портрет на Златю Бояджиев", "Портрет на Лиляна,1946", "Родителите на художника, 1937" и др. Издава графичния албум "Созопол" (1967), автор е на монографии за Дечко Узунов (1955) и Мара Георгиева (1963). Носител на златен медал от изложението в Париж, Франция, за пейзажа "През прозореца" (1937), лауреат на Димитровска награда (1952), носител на орден "Червено знаме на труда" (1957, 1959), на орден  "Кирил и Методий" първа степен  (1963), на орден  "Георги Димитров" (1967), на награда за живопис за натюрморт от Кан сюр Мер, Франция (1972), награда за живопис "Владимир Димитров Майстора" (1975).
проф. Райна Михайлова, оперна певица и педагог /1915-2008/.
Била е в  трупата на театър "Одеон" (1937-1938), пяла е в софийския оперен "Ренесанс". На сцената на Софийската опера дебютира на 17 декември 1943 г. Дългогодишен преподавател в Държавната музикална академия, а от 1992 г. е  преподавала в Нов български университет. Удостоена със званието "Почетен професор" на Нов български университет за заслугите й към музикалното изкуство и вокалната педагогика (2000). Удостоена със званието "Народен артист" (1950). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (1959) и др.
Трендафил Мартински, спортен деец /1921-2005/.
Председател на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт /БСФС/ (3 ноември 1967-21 декември 1989) и първи заместник-председател на Комитета на младежта и спорта при Министерски съвет (1972-1976).  
Стефан Божков, футболист, треньор и спортен деец /1923-2014/.  
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортист" (София), "Кладно" (Чехословакия) и ЦСКА (София), където за 12 години от 1948 г. до 1960 г. е изиграл 202 мача и е отбелязал 59 гола. Има 10 шампионски титли  (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960), 3 купи на България  (1951, 1954 и 1955), като изиграва 202 мача и бележи 45 гола. За  националния отбор по футбол има изиграни 53 мача, от които на 41 е бил капитан,  и отбелязани 4 гола. Футболист на България за 1955 г. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия Помощник-треньор на ЦСКА (1961-1963). Треньор на националният отбор по футбол на България (1966-1970). Треньор на ЦСКА (1971-1974, 1982). Удостоен със званията "Заслужил майстор на спорта" (1953), "Заслужил треньор" (1969) и "Заслужил деятел на физкултурата" (1976). Носител на орден "9 септември 1944 г." първа степен с мечове (1983). Треньор в Русия, Унгария, Италия и Германия. Вицепрезидент на Българския футболен съюз (1975). 
Наум Савов (Нони), футболист и треньор /1930-2014/.
проф. Марин Върбанов, художник /1932-1989/.
Възпитаник на китайската художествена школа, първият български художник, получил специално образование в областта на декоративния текстил (декоративни платове, щампи и стенни килими). Един от създателите на специалност "Текстил" в  Националната художествената академия (1959), от 1960 г. е преподавател по текстил в академията.  Ръководи Ателие за тъкани и гоблени към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1967-1970). Работил е в Международния център по изкуствата в Париж, Франция. Бил е преподавател в Парижката академия по изкуствата. Основава Центъра за гоблени към университета в Канбера,  Австралия. От 1985 г. е преподавател в Художествената академия за изящни изкуства в Ханджоу,  Китай, основател на катедра "Текстил"  в академията и на ателие /дн. Институт за съвременна текстилна пластика "Върбанов"/ (1985-1989). В съавторство със съпругата си - художничката Сун Хуай Куей,  участва в Международни изложби за стенни килими в Лозана, Швецария (1969, 1971).
проф. Петър Петров, актьор и педагог /1939-2012/.
Играл е в Бургаския драматичен театър (1961-1964) и в Народния театър за младежта (1964-1999). Преподавател по сценическа реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"(1981-2006) и от 2001 г. в Театрален колеж "Любен Гройс". Изиграл е над 100 роли в театъра и над 15 в игрални и телевизионни филми. Има многобройни участия в телевизията и радиото. Автор е на книгите "Жреци на живото слово" (2003), "Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор" (2004),  "Срещи на сцената и извън нея" (2006),  "Литературният спектакъл - глас и процес" (2006).  Автор е и на телевизионни сценарии.
Константин Аджаров, философ и политик /1951-2002/.
Председател на Християнрепубликанската партия (1989-28 октомври 2002). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).
Пламен Димитров, синдикален деец /1963/. 
Корабен инженер в Български морски флот (1989-1991). Областен координатор на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) във Варна (1991-1993), изпълнителен секретар (1993-1997) и вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол на КНСБ (1997-2010). Изпълняващ длъжността президент  на Конфедерация на независимите синдикати в България (12 октомври 2010 - 3 май 2012)  и неин президент от 3 май 2012 г.
Нено Димов, математик и политик /1964/.
Заместник-министър на околната среда и водите (20 февруари 1997-10 август 2001). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Министър на околната среда и водите (4 май 2017-15 януари 2020).
Никола Чонгаров, състезател по ски алпийски дисциплини /1989/.

На този ден са родени и:

Джакомо Кваренги, италиански архитект, представител на класицизма /1744-1877/. 
Работи в Русия от 1779 г. Проектирал е сградите на Академията на науките, Конногвардейския манеж, Екатерининския институт, Института за благородни девици "Смoлни" в Санкт Петербург и др.
адм. Фадей Белинсхаузен, руски мореплавател /1778-1852/. 
Участник в първото руско околосветско плаване (1803-1806), командир на кораба "Восток", който заедно с кораба "Мирний" с командир Михаил Лазарев, участват в първата руска антарктическа експедиция, открила Антарктида (28 януари 1820). На негово име са наречени море, остров, планина и бряг в Антарктика.  
Ернесто Монета, италиански революционер, журналист и пацифист /1833-1918/.
Носител на Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с френския юрист Луи Рено за неговите статии в подкрепа на мира и участието му в мирните срещи за разбирателство между Франция и Италия. 
Джеймс Дюър, британски физик и химик /1842-1923/.
крал Рама V Чулалонгкорн, тайландски владетел /1853-1910/.
Крал на Сиам (1 октомври 1868-23 октомври 1910).
Георге Кошбук, румънски поет /1866-1918/.
Марсел Кашен, деец на френското и международно работническо движение /1869-1958/.
Един от основателите и ръководителите на Френската комунистическа партия.
Ъптон Синклер, американски писател /1878-1968/.
Автор е на романите "Джунглите" (1906), "Цар Въглен" (1917), "Джими Хигинс" (1919), "Петрол" (1927) и др.
Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор /1879-1960/.
Тадеуш Лер-Сплавински, полски езиковед /1891-1965/.
Курт Хейнике, немски писател /1891-1985/.
Фридрих Земиш, немски шахматист /1896-1975/.
Чезаре Дзаватини, италиански писател и сценарист /1902-1989/.
Участвал е в създаването на повече от 40 филми, сред които "Разходка в облаците" (1942), "Децата ни гледат" (1943), "Шуша" (1946), "Крадци на велосипеди" (1948), "Чудо в Милано" (1950), "Умберто Д." (1951), "Покрив" (1956), "Чочара" (1960), "Страшният съд" (1961), "Бум" (1963), "Брак по италиански"(1964) и др.  Автор е на "Някои мисли за киното", сборника "Бедните са луди" (1937) и др.
Фернандо Рей, испански актьор /1917-1994/.
Участвал е във филмите "Тристана" (1970), "Дискретният чар на буржоазията" (1972),"Този неясен обект на желанието" (1977) и др.
Рейчъл Робъртс, британска актриса /1927-1980/.
Джон Данкуърт, британски джазмузикант саксофонист /1927-2010/.
Виторио Тавиани, италиански режисьор /1929-2018/.
Работи заедно с брат си Паоло Тавиани, като за 50 години режисьорска дейност двамата са създали 22 филма.  През 1954 г. братя Тавиани снимат първия си документален филм - "Miniato, luglio '44", разказ за избиването от нацистите на жители на родното им място. Игралният им дебют е с филма "Човекът, който трябва да бъде унищожен" (1962). Следват "Брачно беззаконие" (1963), "Алонзанфан" (1974), "Баща господар" (1977), "Нощта на Св. Лаврентий" (1982),  "Добро утро, Вавилон"(1987), "Хаос" (1984 и 1998), "Чифликът на чучулигите" (2007), "Цезар трябва да умре" (2012) и др.  Последният им филм излиза на екран през 2017 г. Те печелят Голямата награда на фестивала в Кан през 1977 г. с филма "Баща господар",  Голямата награда на журито в Кан и "Давид на Донатело" за филма  "Нощта на Св. Лаврентий", "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция (1986) и "Златна мечка" на фестивала в Берлин - Берлинале (2012), с филма "Цезар трябва да умре".
София Лорен (ист. име София Шиколоне), италианска актриса /1934/.
След като печели няколко конкурса за красота през 1949-1951 г., тя получава  няколко малки роли в киното под псевдонима София Ладзаро. През 1952 г. София Ладзаро става София Лорен по време на снимките на "Бяла жена в Африка", след като е наречена така от продуцента на филма Гофредо Ломбардо. Следват филмите "Златото на Неапол" (1954), "Жената от реката" (1955). Първото й признание е с филма "Черната орхидея" на Мартин Рут (1958),"Чочарка" (1961), "Бокачо" (1964), "Един особен ден" (1977). Заедно с Марчело Мастрояни е играла в 13 филма, като двамата ги наричат "главният европейски кинодует". Първият им съвместен филм е "Брак по  италиански" (1964), последван от "Слънчогледи" (1969), "Жената на свещеника" (1970) и "Един специален ден" (1977), "Прет а порте" (1994) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра актриса  за филма "Чочарка" (1961) и на награда "Оскар" за цялостно творчество (1991). От 1992 г. е посланик на добра воля на ООН.
Бурханудин Рабани, афганистански политик /1940-2011/.
Президент на Афганистан (28 юни 1992-27 септември 1996; 13 ноември 2001-22 декември 2001). Убит при самоубийствен атентат на 20 септември 2011 г.
ген. Сани Абача, нигерийски военен деец и политик /1943-1998/.
Президент на Нигерия (17 ноември 1993-8 юни 1998).
Пол Мадли, английски футболист /1944-2018/. 
Ервин Куман, нидерландски футболист и треньор /1961/.
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. в Германия с националния отбор по футбол.
Хенрик Ларсон, шведски футболист и треньор /1971/.
Носител на "Златната обувка" за 2001 г.
Хуан Пабло Монтоя, колумбийски автомобилeн състезател /1975/.
Участва във "Формула 1".
Фелисиано Лопес, испански тенисист /1981/.
Бриан Жубер, френски състезател по фигурно пързаляне /1984/.
Печели златен медал от Световното първенство през 2007 г. в Токио, Япония. От световни първенства печели три сребърни и два бронзови медала. От европейски първенства печели три златни, три сребърни и четири бронзови медала. 
Уейлон Франсис, футболист от Коста Рика /1990/.
Юлиан Дракслер, немски футболист /1993/.
Печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Джовани Батиста Николини, италиански поет и драматург /1782-1861/.
Якоб Грим (Якоб Лудвиг Карл Грим), немски учен и писател /1785-1863/.
Заедно с брат си Вилхелм Грим създават класически колекции от народни песни и приказки. Братя Грим имат принос за развитието на историческото езикознание и на немския език. През 1812 г. и 1815 г. те издават два тома с над 200 немски детски приказки. Автори са на два тома с немски сказания (1816,1818), на предхристиянска "немска митология" (1835), на историческа немска граматика (1819-1837) и на речник на немския език в 33 тома (1854-1860).
Теодор Фонтане, немски писател и поет, представител на класическия реализъм /1819-1898/.
Автор е на романите "Преди бурята" (1878), "Шах фон Вутено" (1883), "Граф Петьофи" (1884), "Ефи Брист"(1895) и др.
Август Лескин, немски езиковед славист /1840-1916/.
Пабло де Сарасате, испански цигулар и композитор /1844-1908/.
Ян Сибелиус, финландски композитор и диригент /1865-1957/.
Автор е на 7 симфонии, 9 симфонични поеми, 3 симфонични сюити, концерт за цигулка, концерт за пиано и чело и др.
Цаньо Нейков, български художник резбар /1870-1956/.
Представител на Тревненската художествена школа. Изработва иконостаси (иконостасите за църквите в селата Габарево, Хаджидимитрово, Дъбово, Елхово, Богдан, Батошево и др.), владишки тронове, резбовани рамки за огледала и портрети и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1956).
Карлис Улманис, латвийски политик /1877-1942/.
Министър-председател на Латвия (19 ноември 1918-18 юни 1921; 24 декември 1925-6 май 1926; 27 март 1931-5 декември 1931; 17 март 1934-19 юни 1940). Президент на Латвия (11 април 1936-21 юли 1940).
Сен-Жон Перс (ист. име Мари Рене Огюст Алексис Сен-Леже), френски поет и дипломат /1887-1975/.
Носител на Нобелова награда за литература за 1960 г. за извисения полет на въображението и въздействащата образност на поезията му, която по един фантастичен начин отразява своето време.
Лудвик Свобода, чехословашки държавен и военен деец /1895-1979/.
Президент на Чехословакия (30 март 1968-28 май 1975). 
Георгиос Сеферис, гръцки поет /1900-1971/.
Постоянен представител на Гърция в ООН (1956-1957). Посланик на Гърция във Великобритания (1958). След излизането на първия му сборник с поеми "Завой" (1931) Георгиос Сеферис е наречен "поет на бъдещето". Автор е на "История в митове" (1935), "Корабен дневник I" (1940), "Тетрадка за упражнения" (1940), "Поеми" (1940), "Корабен дневник II" (1945), "Корабен дневник III" (1955) и др. Негови произведения са преведени на повечето европейски езици. Носител на Нобелова награда за литература за 1963 г. за неговите забележителни лирични творби, вдъхновени от дълбоко усещане за гръцкия свят на културата.
Симон Визентал, австрийски архитект и публицист /1908-2005/. 
Концлагерист по време на Втората световна война (1939-1945). Посвещава живота си на издирване на нацистки военнопрестъпници, избегнали правосъдието. Основател и ръководител (1947-2001) на Еврейския документационно-справочен център "Симон Визентал" (1947).  Симон Визентал и неговите сътрудници успяват да издирят близо 1100 военнопрестъпници. 
Атанас Маргаритов (Атанас Маргаритов Атанасов), български диригент /1912-1998/.
Цигулар в Операта в София (1933-1936), неин диригент (1940-1964) и главен диригент (1964-1975). Диригент на хор "Кавал" (1938-1948; 1952-1973). Преподавател по дирижиране в Българската държавна консерватория /дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"/ (1948-1969) и в Оперната школа към консерваторията (1952-1963). Главен диригент на операта в Гент, Белгия (1975-1979), и на операта в Дижон, Франция (от 1980).
Лиляна Бочева, български хоров диригент и музикален педагог /1924-2005/.
От 1946 г. работи като пианист, диригент (1961-1974) и главен диригент (1974-2005) на хор "Бодра смяна", получил световна известност и поставил началото на детското хорово пеене в България. Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1977).
Никола Мушанов, български архитект и политик /1927-2004/.
Доайен на българската консервационна школа. По негови проекти са реставрирани сгради и градски ансамбли в Копривщица, извършена е реконструкция и съхранение на уличните ансамбли "Пълдин" и "К. Нектариев" в Стария Пловдив, реконструкция на костницата и възрожденския двор в Бачковския манастир, Веляновата къща и къщата-музей на Неофит Рилски в Банско, Болярската къща в Мелник, Байракли джамия в Самоков, Червената църква край Перущица, църквата "Св. Петка Самарджийска" в София, Роженския манастир и др.
Николай Братанов, български композитор и диригент /1930-2003/.
Диригент на градския представителен хор и операта в Свищов (1954-1958). Военен капелмайстор в Свищов, Разград и Враца (1958-1963). Главен диригент на Централния гвардейски военен духов оркестър (1972-1974). От 1979 г. е преподавател по духова оркестрация в Държавната музикална академия. Автор е на маршове и други пиеси за духови оркестри, на оркестрации на чужди произведения за симфоничен оркестър, на творби от съвременни български композитори, на хора на Дико Илиев и други популярни хора и мелодии.
Раиса Горбачова, руски учен и професор по философия /1932-1999/.
Кандидат на философските науки (1967). Съпруга на Михаил Горбачов, руски политик, първи и единствен президент на СССР (15 март 1990-25 декември 1991). През 2006 г. в Лондон, Великобритания, е учреден международен фонд на нейно име, който финансира проекти за борба с раковите заболявания. Благодарение на фонда през 2007 г. в Санкт Петербург е създаден Институт за детска хематология и трасплантология, носещ нейното име.
Браян Клъф, английски футболист и треньор /1935-2004/.
Герман Титов, съветски космонавт /1935-2000/.
Той извършва първия в света космически полет с продължителност над 24 часа на борда на космическия кораб "Восток-2"(6-7 август 1961). За 25 ч. и 11 мин. корабът прави 17 обиколки на Земята, прелитайки над 700 000 км.
Бурханудин Рабани, афганистански политик /1940-2011/.
Президент на Афганистан (28 юни 1992-27 септември 1996; 13 ноември 2001-22 декември 2001). Убит при самоубийствен атентат на 20 септември 2011 г.
Станислав Стратиев, български писател и драматург /1941-2000/.
Публикува разкази и файлетони във в. "Средношколско знаме", в. "Народна младеж", в. "Стършел", в. "Пулс", в. "Стандарт", в."24 часа", сп. "Родна реч", сп. "Пламък", сп. "Септември", сп. "Театър" и др. Редактор във в. "Народна младеж" (1964-1968) и във в. "Стършел" (1968-1976). Директор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1 септември 1983-август 1989). Автор е на пиесите "Римска баня" (1974),  "Сако от велур" (1978),"Рейс" (1980), "Мамут" (1990), "От другата страна" (1993), "Зимните навици на зайците" (1996), "Мотиви за кларинет" (2001)  и др., на филмовите сценарии "Оркестър без име" (1982), "Равновесие" (1983), "И Господ слезе да ни види" (2001), "Врабците през октомври" (2006)  и др. Автор е на книгите "Самотните вятърни мелници" (1969), "Троянски кон" (1971), "Пътешествие без куфар" (1972), "Пеещият кораб" (1973), "Пейзаж с куче" (1977), "Подробности от пейзажа" (1978), "Живот в небето" (1983), "Българският модел" (1991), "Лице от Греко" (1997), "Мотиви за кларинет" (1997), "Вавилонска хроника" (2000), "Стратиев и Сатирата" (2011), "Българско зелено. Текстове 1964 Ц 2000" (2011) и др. Лауреат на Димитровска награда (1986). Носител на наградата "Чудомир" (1978, 1992),  на Наградата на  Съюза на българските писатели за книгата "Живот в небето" (1983), на втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър (1984), на трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър (1989), на първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция, за пиесата "Животът, макар и кратък" (1990), на Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово (1993), на втора награда в световния Конкурс за радиодрама на "Би Би Си" за пиесата "От другата страна" (1993), на специална награда за драматургично творчество на фондация "Академия Аскеер" за пиесата "От другата страна" (1993) и др.