site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 октомври  в  историята

8 октомври 2022 г., събота, 40-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Пелагия. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски.
   
По света се отбелязва:

Европейската седмица на програмирането (до 23). Отбелязва се от 2013 г. с подкрепата на Еропейската комисия, за да насърчи хората от всички възрасти да придобият цифрови умения, включително умения за програмиране. 

Световният ден на прелетните птици. От 2018 г. денят се отбелязва два пъти годишно - през втората събота на м. май и на м. октомври, съгласно решение от срещата на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни, страните от Споразумението за защита на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия и организацията "Околна среда за Америка" на 26 октомври 2017 г. в Манила, Филипини, проведена в рамките на 12-ата среща на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни (23-28 октомври 2017). Денят се отбелязва официално през втората събота на м. май в Канада и САЩ, а през втората събота на м. октомври - в Мексико, Централна и Южна Америка и Карибите. От 2006 г. до 2017 г. на 10 май се е отбелязвал Световният ден на прелетните птици по инициатива на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни в сътрудничество със страните от Споразумението за защита на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, а от 1993 г. до 2017 г. през втората събота на м. май се е отбелязвал Международният ден на прелетните птици по инициатива на Центъра за мигриращи птици към института "Смитсониън", Лабораторията по орнитология към Университета "Корнел" и службата за охрана на рибните ресурси и животинския свят на САЩ.  Акцентът на деня за 2022 г. е влиянието на светлинното замърсяване върху птиците.

Световният ден на хосписната и палиативна помощ. Отбелязва се от 2005 г. през втората събота на м. октомври по инициатива на Световния алианс за хосписни и палиативни грижи (WHPCA). Целта на деня е да се обърне внимание на хората, нуждаещи се от хосписни и палиативни грижи, както и да се подпомогнат техните семейства. Мотото на деня за 2022 г. е: "Да излекуваме сърцата". 

Европейският ден за донорството и трансплантацията на органи. Отбелязва се от 1998 г. с решение на Съвета на Европа през втората събота на м. октомври, с цел да се повиши информираността на обществеността за значението на даряването на органи за спасяването на човешки живот и даването на шанс за живот, както и за да се подтикнат хората за взимане на информирано съгласие за донорство. 

На този ден в България:

927 - Между император Роман Лакапин и цар Петър I е сключен мирен договор, с който Византийската империя официално признава титлата "цар" на българския владетел и се задължава да плаща годишен данък на българите, а Българската църква е обявена за автокефална, като за първи български патриарх е избран Дамян, архиепископ на Дръстър (дн. Силистра). На Византия са отстъпени голяма част от териториите, завладени от цар Симеон след 913 г. Същия ден с тържествена сватбена церемония в Константинопол е сключен и бракът между византийската принцеса Мария и цар Петър I. Мария е внучка на император Роман I Лакапин и дъщеря на сина му Христофор, който е негов съимператор. Бракът е едно от условията за подписването на тридесетгодишен мирен договор между България и Византия. 

1877 - В Букурещ, Румъния, излиза бр. 1 на в. "Българин". Редактори са Христо Бъчваров и Димитър Попов. Излиза до 2 септември 1887 г. 

1879 - В сградата на Народното събрание е открит първият курс по стенография от словенеца Антон Безеншек. По покана на българското правителство Безеншек пристига в България през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Приспособява стенографската система на немския учен Франц Габелсбергер за езиците на южните славяни и за руския език. Безеншек подготвя първите български стенографи. Стенографията система в България обслужва първоначално Народното събрание, след което се разпространява в цялата страна. 

1905 - Регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер в района на  Кресна - Крупник по поречието на р. Струма. Нанесени са материални щети.

1944 - Начало на Нишката и Страцинско-Кумановската настъпателни операции на Българската армия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). България се включва във войната на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция (военно-политическия съюз, обединил противниците на страните от Оста (Германия, Италия и Япония). На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Пред българската армия се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. войските на Втора българска армия  провеждат настъпателната Нишка операция. Целта е да се разгроми германската групировка в района на Ниш, да се прекъснат пътищата за оттегляне на противника от Гърция и егейските острови на север по долината на река Морава. Настъплението започва на 8 октомври, на 10 октомври е извършен пробив в отбраната на противника и той започва да се оттегля, а  на 14 октомври Ниш е освободен и пътищата по долината на р. Морава са прекъснати. Загубите за българската армия са 1665 убити и ранени. От 8 октомври до 14 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция на Първа българска армия срещу германските войски, отбраняващи подстъпите на река Вардар. Настъплението започва на 8 октомври, на 18 октомври е овладяна височината при Стражин, а на 25 октомври пада Страцин. На 11 ноември е освободен Куманово. На 14 ноември армията влиза в Скопие и започва преследване на оттеглящия се на север противник. Загубите за българската армия са 2863 убити, 577 изчезнали, 541 ранени. На 19 ноември части на Първа и Втора армия освобождават и Прищина.

1960 - България установява дипломатически отношения с Куба.

1994 - Учреден е Офицерски патриотичен съюз "Чест и достойнство". През 2008 г. прекратява дейността си.

2002 - В София излиза бр. 1 на националния здравен седмичник "Здравен вестник за пенсионера". Приемник е на вестник "Живец". 

2003 - В сградата на Българската телеграфна агенция (БТА) е открит Национален пресклуб на БТА от министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева заедно с гостуващия в България министър по европейските въпроси на Великобритания Денис Макшейн. 

2009 - Открит е завод за преработка на твърди битови отпадъци край с. Шишманци, община Раковски. Изграждането му започна през 2003 г. Първоначално капацитетът му е 125 000 т отпадъци годишно.    

2010 - Със 144  гласа "против" 41-ото Народно събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов, внесен от Коалиция за България и ДПС на 1 октомври 2010 г. за "провала в политиката по здравеопазването". 

2014 - На церемония в Министерския съвет министър-председателят Георги Близнашки връчва на патриарх Неофит акта за собственост на храм-паметника "Св. Александър Невски". Договор за преотстъпване на правото на собственост върху храм-паметника на Българската православна църква е подписан на 3 октомври 2014 г. от патриарх Неофит и областния управител на област София Росен Малинов.

2015 - Мая Манолова полага клетва като омбудсман на България. Тя е избрана на 30 юли 2015 г.

2016 - В Шумен министър-председателят Бойко Борисов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева откриват  модернизираната пречиствателна станция на града. Проектът е втората фаза на водния цикъл на Шумен и включва два подобекта - изграждане на биологично стъпало с отстраняване на азот и фосфор за пречиствателната станция и  помпена станция за отпадъчна вода в кв. "Дивдядово" с напорен колектор до ПСОВ. Общият размер на инвестицията е 13 млн. лв. С въвеждането в експлоатация на тези съоръжения приключва един от мащабните водни проекти по Оперативна програма "Околна среда", в който са инвестирани общо над 60 млн. лв.

2017 - В страната са произведени частични избори за кметове на общини и кметства - в. с. Цани Гинчево, община Никола Козлево, с. Генерал Киселово, община Вълчи дол, с. Попович, община Бяла, Трън, с. Сухаче, община Червен бряг, с. Ракево, община Криводол, с. Нивянин, община Борован. Избрани са кметове на: с. Цани Гинчево - Павел Динеков, издигнат от партия "ГЕРБ", община Вълчи дол - Георги Тронков, издигнат от партия "ГЕРБ", с. Ракево - Малин Тончев, издигнат от ГЕРБ, с. Нивянин - Николай Христов, издигнат от ДПС. На балотаж отиват Христинка Димитрова и Йоана Йотова  - кандидати за кмет на с. Сухаче.

2018 - В Специализирания наказателен съд започва делото срещу бившия кмет на район "Младост" Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и бившия заместник-кмет Петко Дюлгеров, подсъдими за подкуп в размер на 70 000 евро, след като на 17 април 2018 г. в София при акция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество тримата са арестувани.

2019 - В Националния археологически музей на БАН е изложен един от най-ценните и богато илюстрирани ръкописи на Средновековна България от XIV век - Томичовият псалтир. Това е молитвена книга на старобългарски език, изработена от монасите от Търновската книжовна школа. Състои се от 304 хартиени листа с църковни текстове, илюстрирани със 109, забележителни с майсторското си изпълнение, миниатюри. Открит е през 1901 г. от проф. Сима Томич от Белградския университет, на чието име е наречен. Псалтирът е част от колекцията на Държавния исторически музей в Москва, Русия, и идва в България за първи път.

2020 - Столичният общински съвет приема решение, с което именува пространството, образувано от пресичането на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", ул. "Шипка" и ул. "проф. Асен Златаров", с името площад "Вацлав Хавел". Вацлав Хавел /1936-2011/ е чешки писател, драматург и политик. Той е последния президент на Чехословакия /1989-1992/ и първия президент на Чехия /1993-2003/. 

2021 - На тържествена церемония във Варна проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, е удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна. Званието се присъжда за уникалния му принос към развитието на българската наука. 

На този ден по света:

1600 - Големият генерален съвет (парламента) на Сан Марино приема конституцията на страната, наречена тогава  Законодателен статут, която с промени действа и до днес. Той е написан на латински език от Камило Бонели. На 8 юли 1974 г.  парламентът приема Декларация за правата на гражданите и основните принципи на държавното устройство на Сан Марино, която допълва Законодателния статут от 1600 г. Конституцията на Сан Марино се счита за най-старата действаща конституция в света.

1856 - Начало на т. нар. Втора опиумна война срещу Китай. Тя се води от Великобритания и Франция в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай. Повод за начало на войната е задържането на британски кораб, който според Китай контрабандира опиум. Обединена британско-френска ескадра обстрелва Кантон, а Пекин е превзет и ограбен от британски и френски войски. Войната завършва с победа за Великобритания, и в резултат на Пекинското споразумение от 18 октомври 1860 г. търговията с опиум в Китай е легализирана.  

1871 - Избухва "Големият пожар в Чикаго", отнел живота на най-малко 300 души. Пожарът е потушен на 10 октомври 1871 г. Унищожени са повече от 17 000 постройки, 100 000 души остават без дом.

1906 - В Лондон, Великобритания, е проведена първата демонстрация на химическо къдрене, изобретено от немския фризьор емигрант Карл Неслер. Първият му модел е неговата съпруга Катрин, а процедурата продължила шест часа.

1982 - В Полша парламентът разпуска профсъюза "Солидарност", с което се слага край на първия в Източна Европа опит за демократични синдикати.  "Солидарност" е създаден на 30 август 1980 г. със седалище в Гданск. През м. ноември 1980 г. Върховният съд на Полша регистрира профсъюза въз основа на представения устав и приложението към него. В приложението е включена първата част от споразумението в Гданск от 31 август 1980 г., в която се постановява, че профсъюзът "Солидарност" няма да се стреми да се превърне в политическа партия; че признава социалистическия строй в Полската народна република; признава ръководната роля на Полската обединена работническа партия в страната и международните съюзи на ПНР. След като е разпуснат през 1982 г, профсъюзът възобновява дейността си през 1989 г. в резултат на постигнатите договорености на "кръглата маса" с участието на представители на правителството, профсъюзите и опозицията. На 17 април 1989 г. е регистриран официално като независим самоуправляващ се профсъюз със сфера на действие в цялата страна. На 25 април 1990 г. е утвърден промененият устав на "Солидарност".

1989 - По  първа програма на Централната телевизия на СССР се излъчва първият от шест здравни сеанса на лекаря психотерапевт Анатолий Кашпировски. Сеансите са гледани от повече от 300 млн. души от целия свят. Той става известен, когато за първи път в света на 31 март 1988 г. чрез телевизионен канал осъществява обезболяваща хирургическа операция. Пациентката се намира в операционна в Киевския институт по рентгенорадиология и онкология, а Анатолий Кашпировски в телевизионния център "Останкино" в Москва. Двамата са разделени на разстояние от 1000 км. Пациентката е оперирана успешно без упойка. 

1990 - Великобритания се присъединява към Европейската валутна система, създадена  през 1979 г.  по идея на  канцлера на Федерална република Германия Хелмут Шмит и президента на Франция Валери Жискар Д'Естен.  На 16 септември 1992 г. страната напуска  Европейската валутна система, след като британският паунд се срива с 10 процента. В историята на Великобритания този ден е наречен "черната сряда". Целта на Европейска валутна система била страните членки на Европейската икономическа общност да бъдат обединени в икономически и паричен съюз, като поддържат курса на валутите си в рамките на определен марж на колебание. През 1979 г. единствено Великобритания не се присъединява към Европейската валутна система, в която като разчетна единица страните използвали  виртуална валута -  европейската парична единица екю.  1991 - Словения и Хърватия обявяват независимост от Югославия.

1999 - Съдът в Лондон, Великобритания, постановява бившият чилийски диктатор ген. Аугусто Пиночет да бъде екстрадиран в Испания, за да бъде съден по обвинения за прилагане на изтезания през периода на неговото управление от 1973 г. до 1990 г. Ген. Аугусто Пиночет, президент на Чили от 13 септември 1973 г. до 11 март 1990 г. и командващ  сухопътните сили на Чили от септември 1973 г. до 10 март 1998 г., е арестуван във Великобритания на 17 октомври 1998 г. Започва съдебно дирене за евентуалното му екстрадиране в Испания по искане на тамошното правосъдие, за да отговаря за престъпления, извършени по време на военната диктатура в Чили. През м. март 2000 г. той се завръща в Чили. 

2001 - Извадена е руската атомна подводница "Курск", потънала на 12 август 2000 г.  

2003 - Актьорът Арнолд Шварценегер печели с 48,8 процента изборите за губернатор на щата Калифорния в САЩ.

2004 - Видеозапис, разпространен от ислямски екстремисти, показва обезглавяването на британския заложник Кенет Бигли, отвлечен на 16 септември 2004 г. В изявлението на екстремистите се казва, че министър-председателят на Великобритания Тони Блеър не изпълнява искането им за освобождаване на жените затворнички в Ирак и се призовават всички мюсюлмани на джихад срещу неверниците в страната.

2008 - Със 77 гласа "за" Общото събрание на ООН подкрепя искането на правителството на Сърбия за внасяне на въпроса с декларацията за независимост на Косово в Международния съд. Шест страни, сред които САЩ, Албания и Франция, гласуват "против", а 74 страни, между които България, се въздържат. Вотът е подкрепен от редица държави от региона на Югоизточна Европа, сред които Румъния, Словакия, Гърция и Кипър. В резолюцията, предложена от сръбското правителство, се посочва, че "този акт (обявяването на независимостта), е приет с разнопосочни реакции от страните-членки на ООН". На тази база и на основание чл. 96 от Хартата на ООН, се аргументира нуждата от разглеждането на съвместимостта на декларацията за независимост на Косово с международното право.

2009 - Подписан е меморандум за разбирателство между Европейския съюз и правителството на Шотландия, който определя гелският език да се използва официално при срещи и преписки с представители на ЕС. Споразумението не включва гелския език в списъка с официалните 23 езици на ЕС. 

2010 - Във Франция със 186 гласа "за" срещу 153 гласа "против" Сенатът (горната камара на парламента) одобрява повишаването на минималната възраст за пенсиониране от 60 на 62 години - ключов елемент от пенсионната реформа на президента Никола Саркози, остро оспорвана от синдикатите и опозицията. 

2011 - При експлозия в склад за фойерверки в с. Андст, на 200 км западно от столицата Копенхаген, загиват двама души, а неколкостотин човека, живеещи в повече от 170 къщи в околността, са евакуирани. Около склада е отцепен периметър за сигурност в радиус от над 360 м. В комплекса, който преди е използван от Гражданската отбрана, обаче изглежда е имало мощни фойерверки. Взривът нанася щети на шест от сградите от комплекса.

2012 - Церемония на компресорната станция "Портовая" за пускането в промишлена експлоатация на втората линия на газопровода "Северен поток". Втората линия с мощност 26,5 млрд. куб. м е пусната в експлоатация в присъствието на ръководителите на консорциума "Норд стрийм": председателят на комитета на акционерите, бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер, управляващият директор на "Норд стрийм" Матиас Варнинг и президентът на "Газпром" Алексей Милер. Първата линия на съоръжението е пусната в експлоатация на 8 ноември 2011 г. в Лубмин, Германия.

2013 - В Техеран, Иран, съдът осъжда дисидента Мехди Казали на 6 години затвор заради действия срещу националната сигурност и пропаганда срещу режима. Мехди Казали е арестуван на 9 януари 2013 г. за трети път през последните 2 години, а през м. юни 2013 г. е пуснат под гаранция. През м. февруари 2012 г. той вече е осъден на 14 години затвор и на още 10 вътрешно изгнание по същите мотиви. Мехди Казали е лекар по професия и ветеран от войната срещу Ирак (1980-1988). 

2014 - Бюджетната комисия на Общото събрание на ООН приема резолюция, с която одобрява финансиране от 49 млн. долара за спешна мисия на ООН за борба с ебола. Това е първата мисия на ООН за справяне с обществена здравна криза в света. Според Световната здравна организация починалите от ебола в Западна Африка до момента са над 3400, а заразените два пъти повече.

2015 - В Румъния, Апелативният съд в Букурещ осъжда бившият министър на земеделието Стелиян Фуя на четири години затвор за корупция, тъй като е надвишил служебните си правомощия, което е нанесло щети на държавата от над 1,6 млн. румънски леи или около 400 хил. долара. Съдиите лишават също бившия чиновник от редица граждански права в периода след изпълнение на наказанието. Прокурорите от Националното антикорупционно управление започват наказателно преследване по отношение на Стелиян Фуя през 2014 г. във връзка с незаконна продажба на недвижима държавна  собственост, когато той е бил директор на изследователска станция "Фундуля".  

2016 -  Издателската къща на най-големия и най-влиятелен ляв политически вестник в Унгария - "Непсабадшаг" - обявява, че спира издаването му поради "значителни" финансови загуби, докато бъде намерен "най-добрият бизнес модел", за да бъде подновено отпечатването му. Спира да се издава не само печатното, но и електронното издание на вестника.  Според издателите на абонатите ще бъде предложено алтернативно издание или парична компенсация. Не се казва кога всекидневникът може да се появи отново, но се посочва, че има желание "Непсабадшаг" да бъде запазен за в бъдеще. 

2017 - На север от Сан Франциско, щата Калифорния, САЩ, избухват пожари, при които загиват 42 души. През м. октомври 2017 г. са разрушени 8400 сгради. По предварителни оценки материалните щети от пожарите надхвърлят 1 млрд. долара. 

2018 - В Страсбург, Франция, на специална церемония в Двореца на Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа присъжда на Оюб Титиев от Русия, наградата "Вацлав Хавел" за принос в областта на правата на човека за 2018 г. Правозащитникът Оюб Титиев, който е в ареста от м.януари 2018 г. е ръководител на чеченския клон на руския Център за човешки права "Мемориал". Той заема поста през 2009 г. след убийството на Наталия Естемирова, и допринася много за защитата на човешките права в Чечения, алармирайки за груби нарушения на местните власти. 

2019 - В Рим, Италия, с 553 гласа "за" и 14 "против" парламентът приема реформа, която предвижда броят на депутатите да бъде намален с почти една трета, от 945 на 600. Италия е втора по брой на депутатите в Европа след Великобритания. Те са 630 в Камарата на депутатите (долната камара) и 315 в Сената (горната камара).

2020 - В Севернокипърската турска република (призната единствено от Турция) крайбрежието на курорта Вароша (на турски Мараш), обезлюден след турската инвазия в Кипър през 1974 г. , е отворено за посетители. Решението за това е взето на среща на министър-председателя на СКТР Ерсин Татар и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган в Анкара на 6 октомври 2020 г. Разрешено е влизането на граждани, както и на представители на медиите под контрола на полицията на кипърските турци. Вароша, предградие на кипърския турски град Фамагуста, което граничи с буферната зона на ООН, е наричано "призрачен град" поради факта, че стои необитаемо още от времето на турската операция на острова през 1974 г. За разлика от останалата окупирана част на острова, Вароша не е заселена с турци, а зоната е контролирана от турската армия и достъпът до нея е забранен. През 1984 г. в резолюция Съветът за сигурност на ООН заявява, че смята опитите за заселване, в която и да било част на Вароша от други лица, освен на избягалите при нахлуването законни собственици, е неприемливо. Решението за отварянето на Вароша предизвиква остра реакция от страна на Република Кипър и Гърция, както и безпокойство от страна на ООН, ЕС и други международни фактори.

2021 - Съветът на ООН по правата на човека признава достъпа до чиста и здравословна околна среда за основно човешко право. Резолюцията, предложена от Коста Рика, Малдивите, Мароко, Словения и Швейцария, е одобрена с 43 гласа "за" и 4 "въздържал се" - Русия, Индия, Китай и Япония. Резолюцията, която е била обсъдена за първи път още през 90-те години на 20 век, не е правно обвързваща, но потенциално може да има роля при определянето на световните стандарти. Според изчисления на Световната здравна организация около 13,7 милиона смъртни случаи годишно, което е 24,3 процента от всички в света, се дължат на рискове, свързани с околната среда, като замърсяването на въздуха и излагането на химикали. 

Родени на този ден българи:

проф. Димитър Яранов, географ и геолог (1909-1962).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1936-1946). Чете лекции в Сорбоната в Париж, Франция (1937) и Скопие, Македония (1946-1948), води курс в Берлинския университет, Германия (1942) и др. Участва в няколко експедиции - в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и др. Културно аташе на България в Германия (1942-1944). Главен геолог в Хидроенергопроект (1949-1959), където ръководи проучвания свързани с хидроенергийното строителство през този период, включително най-големите български язовири "Искър", "Кърджали", "Пасарел", каскадата "Белмекен-Сестрима" и др (1948-1959).  От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител е на секция "Тектоника" и Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геологични и минни проучвания (1960-1962). Автор е на трудовете "Морфологията на задбалканските котловини" (на немски език, 1935), "Средиземноморските земи" (2 ч, 1939-1940), "Тектониката на България" (1960) и др. 

Димитър Механджийски, художник (1915-1999).
Работил е в областта на приложния дизайн и живописта.

Валентин Симов, политик (1953).
Депутат в 38-то Народно събрание (1997-2001). Заместник-председател на Партия на зелените (2001-2005), от 2005 г. е председател на партията.

Йордан Нихризов, икономист и политик (1953).
Работил е в "Медицинска техника" АД в София (1978-1997). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005). Заместник-председател на Българска социалдемократическа партия  /БСДП/ (април 1995-октомври 1998), от м. октомври 1998 г. е неин председател. Автор е на романите "Минало незабравимо" (трилогия, 2015), "Изповедта на един карък" (2016), "56-та" (2017), "Обикновена история" (2018), "Светът на Съвършените" (2019).

Ивелина Василева, филолог и политик (1969).
Заместник-министър на околната среда и водите (3 август 2009-20 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на околната среда и водите (7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 44-ото и 45-ото Народно събрание (2017-2021).

Захари Сираков, футболист (1977).
През футболната си кариера е играл за отборите "Велбъдж" (Кюстендил), "Левски" (София), "Спартак" (Плевен), "Апоел" (Гърция), "Локомотив" (София), "Родопа" (Смолян) и "Амкар Перм" (Русия). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Десислава Атанасова, юрист и политик /1978/.   
Юрисконсулт в Областния диспансер за психични заболявания със стационар (ОДПЗС) - Русе ЕООД  (2005-2007) и в Многопрофилната болница за активно лечение - Русе (2007-2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-21 март 2012). Министър на здравеопазването (21 март 2012-13 март 2013). Депутат от 42-ото до 47-ото Народно събрание (2013-2021).

На този ден са родени и:

Иван Аксаков, руски публицист и славяновед (1823-1886).

Пиер Дегейтер, френски композитор (1848-1932).
Автор e на музиката на пролетарския химн "Интернационалът" (1888).

Емил Зауер, немски композитор и пианист (1862-1942).

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург (1864-1938).
Автор е на множество разкази, фейлетони, театрални пиеси, комедии и драми. Сред най-известните му творби са комедиите "Околосветско пътешествие" (1910),"Госпожа министершата" (1931), "Автобиография" (1924), драмата "Така трябваше да стане" (1900). Автор е на учебник по реторика "Реторика" (1934).

Алексей Щусев, руски архитект (1873-1949). 
Проектирал е мавзолея на Владимир Ленин в Москва (1924). Заслужил архитект на СССР (1930).
Ото Хайнрих Варбург, немски биохимик (1883-1970).
Работи по проблемите на клетъчното дишане и фотосинтезата, аеробните и анаеробните превръщания на въглехидратите, обмяната на туморните клетки и др. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1931 г. за неговото откритие на природата и начина на действие на дихателните ензими. 

Марина Цветаева, руска поетеса (1892-1941). 
Започва да пише стихове на 6-годишна възраст. През 1910 г. издава първия си сборник "Вечерен албум" със собствени средства. В периода от 1915 г. до 1916 г. създава циклите "Стихове за Москва", "Безсъница", "Стихове за Блок", "Стенка Разин", "На Ахматова". През 1919  г. пише стихотворните цикли "Стихове за Сонечка" и пиесите "Фортуна", "Каменният ангел", "Приключение", "Феникс". През 1921 публикува сборника "Версти". Самоубива се на 31 август 1941 г. 

ген. Хуан Перон, аржентински политик (1895-1974).
Президент на Аржентина (4 юни 1946-19 септември 1955; 12 октомври 1973-1 юли 1974).

Жулиен Дювивие, френски режисьор (1896-1967).
Режисьор е на филмите Завръщането на Дон Камило (1953), "Дяволът и десетте заповеди" (1962), "Дяволски ваш" (1967) и др.

Марк Олифант, австралийски ядрен физик (1901-2000).
Открил химическия елемент тритий /радиоактивен изотоп на водорода/ (1934). 

Езекиас Папайоану, кипърски политик (1908-1988).
Генерален секретар на Кипърската прогресивна партия на трудещия се народ (АКЕЛ) (1949-1988).

Родни Портър, британски биохимик (1917-1985).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1972 г. заедно с американския биохимик и имунолог Джералд Еделман за открития, отнасящи се до химичната структура на антителата.

Сесар Милстейн, аржентински биохимик и имунолог (1927-2002).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1984 г. заедно с британския имунолог от датски произход Нилс Йерне и немския имунолог Георг Кьолер за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.  

Диди (ист. име Валдир Перейра), бразилски футболист и треньор (1929-2001).
Световен шампион с националния отбор на Бразилия през 1958 г. в Бразилия и 1962 г. в Чили. Избран е за най-добър играч на Световното първенство през 1958 г.

Юлиан Семьонов, руски писател и сценарист (1931-1993).
Основател и главен редактор (1989-1993) на в. "Совершенно секретно". Сред най-известните му романи са "Петровка 38" (1964), "ТАСС е упълномощен" (1984), "17 мига от пролетта" (1969) и др., като всички те са екранизирани.

Сигорни Уивър (ист. име Сюзан Александра Уивър), американска актриса (1949).
Участвала е във филмите "Ани Хол" (1977), "Пришълецът" (1979), "Годината на опасния живот" (1982), "Ловци на духове" (1984), "Пришълците" (1986), "Работещо момиче" (1988), "Ловци на духове 2" (1989), "Пришълецът 3" (1992), "Дейв" (1993), "Имитаторът" (1995), "Ледената буря" (1997), "Пришълецът: Възкресението" (1997), "Галактическа мисия" (1999), "Селото" (2004), "Точен прицел" (2008), "Аватар" (2009) и др.

Звонимир Бобан, хърватски футболист (1968).

Алберто Майенко, международен футболен съдия от Испания (1973).

Арсен Аветисян, арменски футболист (1973).
Носител на "Златната обувка" за 1995 г. 

Крис Килън, новозенландски футболист (1981).

Фелипе Гутиерес, чилийски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Хенри Филдинг, британски писател и драматург от епохата на Просвещението (1707-1754).

Виторио Алфиери, италиански поет (1749-1803).

Витезслав Халек, чешки поет (1835-1874).

Мария Конопницка, полска поетеса (1842-1910).
През 1870 г. е публикувано първото й стихотворение "В зимно утро". Автор е на цикъла стихове "В планините" (1876), книгите "Поезия" (1881) и "Впечатления от пътешествия" (1884), епичната поема "Пан Балцер в Бразилия" (1892-1906), поетичните сборници "Линии и звуци" (1897), "Четири новели" (1888), "Моите познати" (1890), "На пътя" (1893), "Новели" (1897), "Хора и вещи" (1898), "На нормандския бряг" (1904) и др. През 1884 г. издава прозаични и поетични произведения за деца. В периода 1884-1887 г. редактира списание за жени. Автор е и на репортажни очерци, сред които са "Зад решетката" (1886) и "Затворнически бележки" (1887-1888), както и на мемоари. 

Стойчо Каравелов, първият български инженер металург (1865-1916).
Основоположник е на българското минно дело. От 1890 г. работи в новосъздаденото минно отделение към Министерството на финансите, където прави първите изследвания на полезни изкопаеми. Участва в изработването на Закона за мините (1891). Началник на Отделението за мините, кариерите и минералните води към Министерството на търговията, промишлеността и труда (1908-1915). Бил е директор на мина "Плакалница". Контролира сеченето на първите български монети във Виена, Австрия, и в Берлин, Германия. Съставя ръководство за бърз анализ на минералите.

Иван Скворцов-Степанов, съветски политик, историк и икономист (1870-1928).
Автор е на трудове по история на революционните движения и атеизма. Първи народен комисар по финансите на РСФСР (1917). Главен редактор на вестниците "Известия" (1925-1928) и "Ленинградска правда" (1926-1928).

кап. Никола Андреев, български военен деец (1876-1912).
Участник в Балканската война (1912-1913) в боевете за гара Кадън кьой, западно от Одрин. Командваните от него войници пленяват турска батарея. Той загива в ръкопашен бой. От 1934 г. село Вирантеке, община Свиленград, област Хасково, носи неговото име - Капитан Андреево.

Ран Босилек (ист. име Генчо Станчев Негенцов), български детски поет, писател и преводач (1886-1958).
Учител в Габрово (1904-1910). Главен редактор на сп. "Детска радост"(1923-1947),  редактор на в. "Врабче" (1922-1943), заместник главен редактор на сп. "Дружинка" (1953-1958). Пръв председател на Дружеството на детските писатели, основано на 11 ноември 1928 г. Автор е на приказки, сред които "Косе Босе" (1923), "Кума Лиса" (1925), "Кумчо Вълчо" (1925), "Неродена мома" (1926), "Златна ябълка" (1931), на сборници със стихотворения, сред които "Чик Чирик" (1925), "Синчец" (1930), "Нова песен" (1953) и др. За първи път в българската литература пише хумористични сюжети и ситуации в римувана проза - "Патиланско царство" (1927), "Бате Патилан" (1934), "Патиланчо на село" (1935) и др. Превежда световна литературна класика за деца. Един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

барон Филип Ноел-Бейкър, британски политик и дипломат (1889-1982).
Държавен секретар на Министерството на външните работи на Великобритания (1945-1946; 1947-1950). Министър на горивата и електричеството на Великобритания (1950-1951). Носител на Нобелова награда за мир за 1959 г. за дългогодишната му предана работа за международния мир и сътрудничество.

акад. Димитър Димитров, български археолог и историк (1908-1975).
Преподавател и  ръководител на катедрата "Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950- 1965). Ръководител на Археологическия музей (1949-1951) и негов директор (1951-1963). Заместник-директор на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките /БАН/ (1949-1963) и негов директор (1963-1970). Ръководил е археологическите разкопки и проучвания (1948) на тракийския град Севтополис (IV-началото на III в. пр. н. е.) - столица на тракийския владетел Севт III, изследва историята на античния град Августа Траяна. Основател и главен редактор на сп. "Археология" (1959-1973), главен редактор на изданието "Известия на археологическия институт"(1966-1970). Бил е член на редакционните колегии и на редица периодични исторически и археологически издания, като "Известията на българското историческо дружество", "Исторически преглед" и др. Автор е на над 70 научни изследвания.

Вили Брант (ист. име Херберт Ернст Фрам), немски политик (1913-1992).
Председател на Германската социалдемократическа партия (15 февруари 1964-23 март 1987). Почетен председател на Германската социалдемократическа партия (юни 1987-8 октомври 1992). Федерален канцлер на ФРГ (21 октомври 1969-7 май 1974). Носител на Нобелова награда за мир за 1971 г. за ролята си за намаляване на напрежението между Изтока и Запада. 

Дмитрий Полянски, съветски политик (1917-2001).
Председател на Съвета на министрите на Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР) (31 март 1958-23 ноември 1962). Заместник председател на съвета на министрите (23 ноември 1962-2 октомври 1965). Първи заместник председател на Съвета на министрите (2 октомври 1965-2 февруари 1973). Министър на селското стопанство на СССР (2 февруари 1973 - 16 март 1976). Посланик на СССР в Япония (1976-1982). Посланик на СССР в Норвегия (1982-1987).

Милко Балев, български политик и журналист (1920-2002).
Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (17 юли 1979-16 ноември 1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (2 март 1982-16 ноември 1989). Началник на кабинета на председателя на Държавния съвет на Народна република България (1976-март 1986). Член на Държавния съвет (3 януари 1984-17 ноември 1989). Отговорен редактор на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Носител на орден "Георги Димитров" (август 1970), на орден "Народна република България" (1959). На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. е осъден на 2 години лишаване от свобода по Дело номер 1 по обвинение за получаване без правно основание от различни издателства на 39 392 лв. На 18 януари 1994 г. присъдата е променена на 1 година и 6 месеца условно. На 9 февруари 1996 г. решението на втората и присъдата на първата инстанция са отменени от Наказателната колегия на Върховния съд и Милко Балев е оправдан.

Георги Бицин (псевд. Джакомо), български поет и публицист (1922-1965).
Сътрудничи във в. "Стършел", в. "Работническо дело" и др. Автор е на политически стихотворения, сатири, очерци и фейлетони. Съставител е на литературните сборници "Естраден сборник. Хумор и сатира", "Весело лято" и др. 

проф. Гедеминас Йокубонис, литовски скулптор (1927-2006).
Народен художник на Литовска ССР (1965). Народен художник на СССР (1987).   

Спас Георгиев, български политик и дипломат (1930-2000).
Заместник-министър на външната търговия (27 май 1986-28 декември 1987). Посланик на България в Швейцария (16 септември 1988-12 юли 1991).

Жак Дерида, френски философ (1930-2004).
Един от най-видните представители на постструктурализма. Създател (1983) и ръководител (1983-1985) на Международния философски колеж, бил е преподавател във Висшата школа за социални науки в Париж, както и в редица американски университети. Сред многобройните му трудове са "За граматологията", "Призраци на Маркс", "Другото оглавяване", "Хайдегер и въпросът", "За духа", "Писмеността и различието". 

Стоян Дуков (псевд. Тачо), български художник аниматор, режисьор и сценарист (1931-2018).
Режисьор е на над 45 авторски филма, от които на 9 е сценарист. Автор е на множество карикатури, плакати и илюстрации на книги. Сред най-известните му анимационни филми са "Ябълката" (1963, първи негов филм съвместно с Тодор Динов), "Пътешествие в космоса" (1966),"Къщи-крепости" (1967), "Това е животът (Се ля ви)" (1973), "Симбиоза" (1980), "Га" (1979), "Браво, брависимо!"  (1986), "Анимационен календар" -  "Февруари" (1978), "Март" (1986), "Октомври" (1990), "Юли" (1999), "Декември" (2005), "Май" (2007), "Септември" (2009), "Август" (2011) - "месечни" миниатюрни и куриозни изследвания на българския манталитет, като поредицата разказва за проблемите в едно село в различните сезони през призмата на хумора, "Жомео и Рулиета" (2003) и др.  Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството (8 юни 2011), на "Златен век" плакет на Министерство на културата (21 май 2012) и др.

проф. Минчо Драганов, български социолог (1937-2011).
Близо 40 години е работил в Института по социология при Българската академия на науките, където създава и ръководи в продължение на 22 години секция "Социална психология" (1972-1994). Бил е главен редактор на сп. "Социологически проблеми", председател на Научния съвет на Института по социология, дългогодишен председател на Изследователския комитет по социална психология в Международната социологическа асоциация и вицепрезидент на Българската социологическа асоциация. Бил е преподавател по социална психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и др. Автор е на 10 монографии, над 200 научни студии и статии, над 200 публикации в пресата, и 15 сборника. Носител на орден "Народна република България", на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Кирил и Методий" трета степен. Удостоен със званието "професор емеритус" (заслужил професор) на Българска академия на науките.

Михаил Гецов, български режисьор и сценарист (1955-2009). 
От 1981 г. работи в Студията за телевизионни филми "Екран". Автор е на документалните филми "Именно" и "Гунди" (1986). Първият е удостоен със специалната награда "Екофилм`88", а вторият - с наградата на Съюза на българските филмови дейци на 14-ия конкурс на Българския съюз за физическа култура и спорт за художествени творби на спортна тема. Сред най-известните му филми е "Дан Колов" (1999), на който е режисьор, сценарист и музикален оформител.