site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 януари в историята

7 януари 2023 г., събота, 1-ва седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Йоан Кръстител (Ивановден).
На този ден се чества паметта на свети Йоан - последният старозаветен пророк, кръстителят на Иисус. Наречен е още "предтеча", защото предрича идването на Христос на земята. Според библейската легенда на 6 януари Исус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от св. Йоан Кръстител.
Йоан се ражда половин година преди Иисус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Йоан започнал да проповядва през 29 г. от н. е., когато навършил 30 години. Главната задача на неговия живот била да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят  душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Едва 34-годишен Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предишния ден - св. Богоявление (Йордановден),  вода. Периодът на т. нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.
На този ден празнуват Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна и др.

По света се отбелязва:

Рождество Христово (Коледа). Празник на православните християни в Русия, Сърбия, Черна гора, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Киргизстан, Република Северна Македония, Етиопия и Египет.

На този ден в България:

1879 - Открита е Софийската класическа гимназия. Това е второто средно училище, създадено в България, след Априловската гимназия. Според приетите "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България" през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на гимназията. Откриването на гимназията закъснява главно поради липса на достатъчно подготвени хора за учители и директор. През м. ноември 1878 г. отделът на народното просвещение и духовните дела назначава инспектор Георги Стаменов за директор на Софийската класическа гимназия. Откриването на училището става на 7 януари, а редовните занятия започват от 9 януари 1879 г. в четири класни стаи в зданието на главното училище, разположено в двора на църквата "Св. Крал" ("Св. Неделя"). През 1931 г. в центъра на София е построена сградата на гимназията, вече преименувана в Първа мъжка гимназия. Правоприемник на Софийската класическа гимназия е Първо средно училище "Пенчо Славейков".

1932 - В София е подписан Българо-албански протокол за взаимно признаване на малцинствата и за откриване на техни училища на майчин език.

1945 - В Македония са убити 1260 българи заради народностното им самосъзнание. Нечуваните жестокости тръгват на 26 декември 1944 г. от казармите в Скопие и Щип, където се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Вместо това те искали войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. По заповед на секретаря на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски в Офицерския клуб в Скопие са привикани 70 български офицери, които са разстреляни. В това време около 1000 войници се насочват към центъра на Скопие, където са посрещнати от картечен огън на барикадирали се сръбски партизани. Убитите на площада са около 100, а над 900 са арестувани и затворени в "Калето", където без хляб, вода и завивки почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 г. започва масово изтребление в името на Закона за защита на македонската чест на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Само в Скопие са убити 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, в Прилеп - 35, а край село Владимирово, Беровско, са убити 330 души. Целта на акцията, организирана от активисти на Комунистическата партия, е да се заличи българското самосъзнание във Вардарска  Македония и да се наложи сърбизацията на населението. Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г. Този ден остава в историята като "Кървавата коледа", тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник - Коледа по стар стил. В продължение на три дни във Вардарска Македония без съд и присъди са избити над 23 000 души, заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 са изселени, прогонени или изпратени в концлагера "Голий оток" и затвора "Идризово". В Охридско и Преспанско са убивани цели семейства, а телата им са изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Избиването е извършено по лично нареждане на генералния секретар на ЦК на Югославската комунистическа партия маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които е трябвало да бъдат ликвидирани, са съставени от секретаря на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски.

1950 - С постановление 169 на Министерския съвет е създаден Държавният ансамбъл за народни песни и танци в София. Началото на дейността на ансамбъла е поставено на 1 май 1951 г. Негови основатели са композиторът Филип Кутев, балетмайсторът Маргарита Дикова и музикантът Иван Кавалджиев. Главен художествен ръководител на състава от  неговото основаване до 1982 г. е Филип Кутев. Първият концерт е на 5 март 1952 г. С указ 1940/27 юни 1983 г. ансамбълът е преименуван на Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". С ПМС 204/11 ноември 1999 г. е Държавен фолклорен ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". С решение 490 на  Министерския съвет от 29 юни 2001 г. получава статут  на държавен културен институт с национално значение.

1979 - Първо излъчване на  телевизионното седмично предаване "Всяка неделя". Първоначално водещи са Кеворк Кеворкян и Янчо Таков, а новините се представят от Димитри Иванов. Водещи са били още Петко Бочаров, Стойчо Керев и Игор Марковски, втори водещ е бил Мартин Карбовски. За първи път в България във "Всяка неделя" са излъчени анимационните филми "Мъпет шоу", "Розовата пантера", "Уди кълвача", "Том и Джери", "Инспектор Дюдю", "Инспектор Инч Хай". Предаването е спирано няколко пъти. Излъчва се в ефира на Българска национална телевизия  (от 7 януари 1979 г. до 25 юни 1989 г., от 19 ноември 1989 г. до 21 април 1991 г., от 18 декември 1993 г. до 24 януари 1999 г., от 6 май 2002 г. до 28 април 2005 г. ) и в ефира на Нова телевизия от 16 септември 2012 г. до м. август 2014 г. с водещ Кеворк Кеворкян.

1992 - Излиза бр. 1 на в. "100 вести" - всекидневник  за област Габрово.

1993 - Започва излъчвания радио "Витоша". Излъчва на територията на Благоевград, Бургас, Варна, Добрич, Плевен, Пловдив, Сливен, Смолян, София.

2001 - Връчена е първата литературна награда "Почетен знак "Стоян Михайловски". Наградата е учредена с Решение 174 от Общинския съвет на гр. Елена на 29 декември 2000 г. по повод 145 години от рождението на писателя и поета сатирик Стоян Михайловскии. Наградата включва плакет, грамота и парична премия и ще се присъжда всяка година на писател или публицист,  който има безспорни постижения в областта на сатирата, философско-морализаторската и религиозна поезия и проза. Първи носител е проф. Иван Славов. От 2003 г. до 2013 г. не се присъжда и е възстановена с Решение 157 на Общинския съвет на гр. Елена от 20 декември 2013 г.

2002 - Подписана е първата държавна гаранция по заем, отпуснат от Гаранционния фонд за микрокредитиране. Гаранцията покрива пълният размер на кредита, който е за 10 000 лв. Средствата са отпуснати на ЕТ "Антос - Тодор Андонов", Шумен. Срокът на изплащане е 4 години, а гратисният период е шест месеца. Заемът е инвестиционен и е за закупуване на машини и оборудване за печатна база.

2009 - Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров подписва заповед за въвеждане на ограничителен режим в потреблението на природен газ на територията на цялата страна, която влиза в сила от 8 ч. на 8 януари 2009 г. Решението е във връзка с прекратяването напълно на доставките на руски газ през Украйна за европейските страни, след като Русия обвинява Украйна, че краде от руския газ, изпращан за  Европа.

2012 - В Шумен се провежда граждански протест-шествие за забрана на проучването и добива на шистов газ в България, в което се включват над 100 души от Шумен, Варна и Добрич. Протестът е организиран от Гражданска инициатива за забрана на добива на шистов газ по технологията "хидравличен удар".

2017 - В София е учредена партия "Движение Да, България" с председател Христо Иванов. На учредителното събрание присъстват 1235 души.

2018 - В Истанбул, Турция, на тържествена церемония в присъствието на с тържествена церемония в присъствието на министър-председателите на България Бойко Борисов и на Турция Бинали Йълдъръм и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган е открита реставрираната българска църква "Свети Стефан". На официалната церемония присъстват Вселенският патриарх Вартоломей Първи, Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит и главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи. В официалната българска делегация са заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева, министрите на културата Боил Банов, на икономиката Емил Караниколов, на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, посланикът на България в Турция Надежда Нейнски, депутати. От турска страна са министър-председателят Бинали Йълдъръм, министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу и кметът на Истанбул Мевлют Уйсал. На церемонията присъстват представители на българската общност в Истанбул и стотици гости.

2019 - В Хасково  тържествена света литургия е отслужена от Пловдивския митрополит Николай, който благословя Хасково и жителите му в деня на Освобождението на града по стар стил. Службата на Негово преосвещенство в църквата "Успение Богородично" е свързана и с отварянето и освещаването на храма, който е построен през 1837 г., след основен ремонт.

2021 - Националният съвет на Българската социалистическа партия изключва председателя на Областния съвет на БСП в Пловдив Георги Гергов от партията. На 5 януари 2021 г. Изпълнителното бюро на БСП предлага изключването му, като сред мотивите са грубо нарушаване на уставните норми, касаещи задълженията на партийните членове, както и уронването престижа на партията.

2022 - В поповското село Садина след полунощ на 7 януари се извършва обичаят  "рини зимник". Това е характерен обичай, изпълняван в селото, чието население е представител на капанската етнографска група. В миналото младите семейства, събрали се в дните, когато кърската работа вече е приключила, след полунощ (на 6 срещу 7 януари) отивали в дома на свои по-възрастни роднини. Идеята е да се демонстрира уважение към по-големи сестри, братя или към кръстника. Там изчиствали зимниците и оборите на животните и изхвърляли боклука. Работело се до зазоряване. През това време домакинята е сготвила, защото, според традицията, трябва да се нахранят работниците преди да си тръгнат. След като свършат работата, младото семейство влиза в къщата, а присъстващите напръскват с вода младоженците (символизиращо къпането на Ивановден за здраве) и тогава се сяда на трапезата.

На този ден по света:

1924 - в Париж, Франция, е учредена Международната федерация по хокей на трева (FIH).

1979 - В 12.30 ч. местно време въоръжените сили на Единния фронт за национално спасение на Кампучия влизат в столицата Пномпен, освобождават града и свалят  режима на министър-председателя Пол Пот. "Червените кхмери" превземат столицата Пномпен на 17 април 1975 г. и налагат режим под ръководството на Пол Пот, Йенг Сари и Кхиеу Самфан. По време на режима на "червените кхмери" са убити или загиват от глад и болести между 2  и 3 млн. души. Практически са унищожени промишлеността, културата, образованието, здравеопазването и други сфери на обществения живот в страната.

1995 - В Москва, Русия, на тържествена церемония, на която патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II и кметът на Москва Юрий Лужков полагат паметна капсула в основата на храма на Христос Спасител. През м. септември 1994 г. правителството на гр. Москва приема решение да се възстанови храмът на Христос Спасител в предишните му архитектурни форми. Първите строителни работи започват на 29 септември 1994 г. На 19 август 2000 г. в деня на Преображение Господне патриарх Москавски и на цяла Русия Алексий II освещава възстановения храм. Храмът на Христос Спасител е най-голямата катедрала на Руската православна църква. Общата площ на храма, който събира до 10 000 души, е над 22 000 кв. метра. Храмът е висок 103 метра, вътрешното пространство е 79 метра, дебелината на стените достига до 3,2 метра. В края на 1812 г. император Александър I издава манифест, с който обявява намерението си да бъде изграден паметник в памет на загиналите в Отечествената война от 1812 г. Идеята за издигане на храм в чест на победата на Русия над армията на Наполеон принадлежала на ген. Михаил Кикин. На 24 октомври 1817 г. на Врабчовите хълмове е проведена церемония по тържественото полагане на основите на храма. Районът обаче се оказва неподходящ заради особеностите на почвата и след смъртта на Александър I през 1825 г. новият император Николай I заповядва да бъдат спрени всички строителни дейности. През 1826 г. строителството е спряно. На 22 април 1832 г. император Николай I одобрява новия проект на храма, изготвен от архитекта Константин Тон. Решено е храмът да бъде преместен на левия бряг на р. Москва, недалеч от Кремъл. От 1839 г. в продължение на почти 44 години продължава строителството на храма, а изографисването му продължава 23 години. На 25 декември 1880 г. новият храм е наречен на името на Христос Спасител. На 7 юни 1883 г. храмът тържествено е осветен. Денят съвпада с коронацията на император Александър III. От 1901 г. към храма е създаден собствен хор, считан за един от най-добрите в Москва по онова време. През пролетта на 1912 г. в двора на храма е издигнат паметник на император Александър III, който е разрушен през 1918 г. През м. февруари 1918 г., за да се предотврати закриването на храма е създадено Братство към храма на Христос Спасител, което фактически го поддържало. През 1922-1923 г. храмът е завладян от новата съветска власт, а през 1931 г. е закрит. С решение на правителството на Съветите от 5 декември 1931 г. храмът е взривен. Запазени били само част от външните белокаменни барелефи, които по-късно били вградени в стената на Донския манастир. На мястото на храма било предвидено да се построи грандиозно съоръжение на социалистическата епоха - Дворец на съветите. Но тези планове не са осъществени заради Втората световна война (1939-1945). След войната фундаментът на неизграденото здание било използвано за изграждане на открития плавателен басейн "Москва" (1960-1994).

1999 - В Сената (горната камара на парламента) на САЩ започва съдебен процес за освобождаване от длъжност на президента на САЩ Бил Клинтън заради лъжесвидетелство под клетва за аферата "Моникагейт" и опит да възпрепятства на правосъдието. На 10 септември 1998 г. независимият прокурор Кенет Стар, изпраща в американския Конгрес заключителния си доклад по разследване срещу президента Бил Клинтън, което води от  януари 1998 г. На 11 септември 1998 г. Юридическата комисия към Камарата на представителите, долна камара на Конгреса (парламента) на САЩ, одобрява процедура за освобождаването от длъжност на президента Бил Клинтън. На 12 февруари 1999 г. Сенатът го оправдава и по двете обвинения - лъжесвидетелство под клетва за аферата "Моникагейт" и опит да възпрепятства правосъдието. Той запазва поста си като президент на страната.

2007 - Новият архиепископ на Варшава Станислав Велгус, назначен от папа Бенедикт Шестнайсети на 6 декември 2006 г, подава оставка заради скандала след разкритията, че е бил агент на комунистическите служби в Полша. Папата приема оставката.

2010 - Франция екстрадира в Египет радикалния имам Али Ибрахим ал Судани, който е проповядвал омраза и насилие в предградието на Париж Сен-Сен-Дени. От 2001 г. френските власти са екстрадирали 129 радикални мюсюлмани, включително 29 имами и проповедници. Във Франция живее най-голямото мюсюлманско малцинство в Европа, наброяващо 5 милиона души. 

2011 - В Чехия Министерство на правосъдието оповестява имената на действащите съдии и прокурори, които са били членове на комунистическата партия преди падането на комунизма преди повече от 20 години. Данните, публикувани на уебсайта на министерството, показват, че една пета от сегашните 3076 съдии и почти една трета от действащите 1272 прокурори са били членове на комунистическата партия. Този ход е предприет, след като Конституционният съд постановява през ноември 2011 г., че обществото има право да знае подобна информация. Според съда оповестяването на тези данни не нарушава законодателството за защита на личния живот.

2012 - Медиите в Белгия съобщават, че екип от университетската болница в Гент е извършил първата трансплантация на лице в страната. Пациентът е мъж, който е бил със сериозни лицеви травми. Специалистите са уточнили, че се предвижда подобни трансплантации да бъдат правени изключително рядко - при тежки лицеви травми или деформации.

2014 - Върховният съд във Вашингтон забранява регистрацията на еднополови бракове в щата Юта. По този начин е уважено искането на местните власти, които обжалват решението на по-нискостоящ съд. На 20 декември 2013 г. окръжен съдия постановява, че действащата в Юта забрана на еднополовите бракове нарушава конституционните права на гражданите. Юта е сочен като един от най-консервативните щати в страната. Населението му е около 3 млн. души, от които две трети са мормони.

2015 - В Париж, Франция, трима мъже с черни качулки нахлуват в редакцията на сатиричното списание "Шарли ебдо" с викове "Аллах акбар" ("Бог е велик") по време на седмичното заседание на редакционния съвет и откриват стрелба. Застреляни са 12 души - 10 журналисти и двама полицаи, охраняващи сградата. Ранени са 11 души. Сред убитите са четирима водещи карикатуристи на списанието - главният редактор Стефан Шарбоние - Шарб, Жан Кабю, Жорж Волински и Бернар Мерлак - Тинюс. Отговорността за нападението е поета от групировката "Ислямска държава". Това е най-тежкото нападение във Франция от десетилетия.

2016 - Президентът на Полша Анджей Дуда подписва законът за обществените медии, който поставя обществените радио и телевизия под контрола на правителството.

2017 - В Лисабон, Португалия, на 92-годишна възраст умира бившият президент на страната Мариу Соариш. Той е основател и генерален секретар на Социалистическата партия от 19 април 1973 г. до 19 октомври 1980 г. и от 3 октомври 1983 г. до м. май 1986 г. Той е министър на външните работи на Португалия и министър без портфейл от май 1974 г. март 1975 г. и два пъти министър-председател  - от 16 юли 1976 г. до 8 декември 1977 г. и от  9 юни 1983 до 25 юни 1985 г. От 16 февруари 1986 г. до 9 март 1996 г. е президент на Португалия. В качеството си на министър на външните работи, министър-председател и президент на Португалия Мариу Соариш е ключова фигура в прехода към демокрация и присъединяването на Португалия към Европейския съюз на 1 януари 1986 г.

2018 - Иран забранява преподаването на английски в началните училища, след като иранският върховен водач аятолах Али Хаменей заявява, че ранното изучаване на този език създава условия за западно "културно нашествие". "Преподаването на английски език в официалния курс на обучение на държавните и частните начални училища е против законите и правилниците", заявява по иранската държавна телевизия ръководителят на държавния Висш съвет за образованието Мехди Навид-Адхам.

2019 - Войници от Републиканската гвардия на Габон извършват опит за преврат, като превземат сградата на държавното радио в столицата Либървил, и изразяват недоволство от управлението на президента Али Бонго, който е на власт от 2009 година. Военните призовават за народно въстание, като обявяват, че искат да спасят страната от "хаоса". До края на деня пучът претърпява провал - двама военни са застреляни от силите за сигурност, а ръководителят им е арестуван.

2020 - Социалната мрежа "Фейсбук" съобщава, че забранява и ще сваля от интернет т.нар. "дийпфейк" или силно минипулирани видеоматериали - фалшиви, макар и реалистично изглеждащи видеоклипове, създадени с помощта на изкуствен интелект и сложен инструментариум, като по този начин компанията затяга политиката за отстраняване на видеоклипове, редактирани или синтезирани по начини, които не са очевидни за обикновения човек, и които могат да подмамят някого да си помисли, че обектът във видеото е казал нещо, което той (или тя) фактически не е казал.

2021 - В Пекин, Китай, температурата на въздуха пада до почти минус 20 градуса. Такива необичайни зимни студове не са регистрирани от 1966 г. насам. Заради силния вятър температурата се усеща още по-ниска - около минус 30 градуса.

2022 - В гр. Чунцин, Югозападен Китай, при рухването на общинска столова в резултат на газова експлозия, загиват над 16 души, ранените са 10.

Родени на този ден българи:

Стоян Михайловски, поет сатирик, културен и обществен деец (1856-1927).
Майстор на баснята и епиграмата. Главен редактор на в. "Народний глас" (1880). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887), в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903). Депутат в 13-ото Обикновено народно събрание (1903-1907). Автор е на стихотворението "Кирил и Методий" (1892), на което през 1901 г. Панайот Пипков написва музиката и то става химн на славянските просветители "Върви, народе възродени". Дописен член на Българско книжовно дружество /БКД/ (1882), действителен член на БКД (1898). На негово име с Решение 174 от Общинския съвет на гр. Елена на 29 декември 2000 г.  е учредена литературна награда "Почетен знак "Стоян Михайловски", която се връчва от 2001 г. на 7 януари.

Емануил Манолов, капелмайстор и композитор (1860-1902).
Родоначалник на българското професионално музикално творчество. Първият българин капелмайстор - ръководи духови военни оркестри в Станимака /дн. Асеновград/ (1890-1896), Пловдив (1896-1898) и в Казанлък (1898-1902). Автор е на песни с народностно звучене ("Каква мома видях, мамо"), училищни песни ("Хубава си, татковино"), китки ("Повей, повей, буйни ветре"), пиеси за духов оркестър и др. Автор е на първия работнически марш по текст на Георги Кирков (1899 г.,"Работници, работнички"), на първата българска опера "Сиромахкинята" (1899, недовършена), чието либрето е съставил по едноименното стихотворение на Иван Вазов.

проф. Иван Георгов, философ, психолог и педагог (1862-1936).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1900-1901; 1908-1909) и ректор на университета (1898-1899; 1905-1906; 1916-1917; 1918-1919). Председател на Историко-филологическия клон на БАН (1928-1936) и на Македонския научен институт в София (1923-1927). Има заслуги за развитието на образователното дело в България.  Действителен член на БАН (1902).

Матей Икономов, актьор, режисьор и драматург (1871-1960).
Организирал е театъра в Разград (1895), театрална трупа "Живот" в Русе (1896), любителски театрални трупи в Сопот, Карлово и Пазарджик, създава (1902) пътуващия "Съвременен театър". Поставя за първи път в България пиесите "Предложение" от Чехов, "На дъното" от Горки, "Лес" от Островски, "Призраци" от Ибсен, "Баща" от Стринберг". Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало, войните и социалния живот - "Последната молба" (1899), "Баща и син" (1924), "Под новото иго" (1923), "Освобождение. Най-силните" (1928) и др.

Александър Миленков (Александър Миленков Фурнаджиев), сценограф и художник (1882-1971).
Той е първият български професионален сценограф. Сценографската си дейност започва през 1903 г. в Столичната драматическа трупа "Сълза и смях", за която след нейното преименуване в Народен театър проектира оформлението на последната картина на "Венецианския търговец" от Уилям Шекспир (1906), което се счита за първия оригинален декор на българска сцена. За откриването на Народния театър (1907) създава сценографското решение на сценичния пролог "Славата на изкуството" от Иван Вазов. Автор е на сценографията на повече от 370 драми, опери, оперети. Оформя декора на първите постановки на много български пиеси - "Към пропаст" от Иван Вазов (1907), "Първите" от Петко Ю. Тодоров (1907), на произведения от класическия репертоар - "Вишнева градина" и "Три сестри" от Антон Чехов (1910), на оперите "Аида" и "Трубадур" от Джузепе Верди (1914). Бил е главен художник на Народния театър в София. Работил е и за оперни и оперетни представления, детски пиеси, читалищни сцени. Рисува пейзажи - "Есенна гора", "Рила", "Тетевен", Златица" и др. Лауреат на Димитровска награда (1951).

Георги Костов (Георги Костов Янакиев), режисьор, обществен и театрален деец (1895-1961).
Заедно с Васил Кирков създава театър "Народна студия" в Плевен (1929-1931). Ръководи "Театър за народа", "Нова сцена", "Т-35", Кооперативен народен театър", "Съвременен театър", "Южнобългарски народен театър". Секретар на Съюза на артистите (1926-1929). Директор на Народния театър за младежта (1946-1951) и на театър "Трудов фронт"(1955-1961). Преподавател по режисура във Висшия институт за театрално изкуство (1954) и негов заместник-ректор (1954-1961). Лауреат на Димитровска награда (1950).

акад. Георги Наджаков, физик и общественик (1897-1981).
Създател на Физическия институт при Българската академия на науките (дн. Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика) (1 юли 1946) и негов първи директор (1946-1972). Ректор на Софийския университет "Климент Охридски" (1947-1951). Подпредседател на Българска академия на науките /от 1957 г. заместник-председател/ (1947-1959). Депутат в 1-ото Народно събрание (1949-1953). Един от основателите на Световното движение за защита на мира (1949). Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (11 май 1977-24 февруари 1981). Председател на Националния комитет за защита на мира (17 ноември 1952- юни 1969) и от юни 1969 г. негов почетен председател. Депутат във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962). Един от основателите и член на Пъгуошкото движение на учените (1958). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). На 21 юни 1937 г. е обявено научното му откритие "Фотоелектретно състояние на веществата", вписано под N 1 в Държавния регистър по откритията на България на 12 март 1981 г. Носител на златен орден "Фредерик Жолио-Кюри" от Световния съвет на мира (1967). От 16 февруари 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките носи неговото име.

Иван Дочев, политик (1906-2005).
Основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони (1932-1944). В края на 1944 г. емигрира първоначално в Австрия, а след това в Германия. Установява се в САЩ, където е председател (1958-1981) на Българския национален фронт, основан през 1947 г. в Германия. В България се завръща през 1996 г.

проф. Герасим Митров, лекар радиолог и онколог (1923-1987).
Научен сътрудник в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (1956). Директор на Научноизследователския  институт по онкология при Медицинска академия - София (1971-1979; 1981-1987). Заместник-министър на народното здраве (26 октомври 1977-22 октомври 1981). Чл.-кор. на Българска академия на науките (1977). Председател на изпълнителния комитет на Фонда на ООН за подпомагане на децата /УНИЦЕФ/ (1977-1987). Бил е член на Комитета за мирно използване на атомната енергия и заместник-председател на Националния комитет на движението на лекарите в България за предотвратяване на ядрената война. Автор на над 200 научни труда и над 80 научнопопулярни публикации, автор и съавтор на 8 рационализации. Лауреат на Димитровска награда (юни 1971), удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1979) и със званието "Народен деятел на науката" (23 май 1986). Носител на орден "Георги Димитров" (9 май 1983).

Захари Медникаров, хоров диригент (1924-2007).
Художествен ръководител и диригент на смесения хор "Добруджански звуци" (1952-2007). Основател на представителния детски хор в Добрич (1961), който след неговата смърт носи името "Маестро Захари Медникаров". Носител на орден "Народна република България" (февруари 1974, 1984). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1980). Почетен гражданин на Добрич (1995). Носител на наградата "Музикант на годината" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио (2003). От 2004 г. в Добрич се провежда международен  детски хоров фестивал "Маестро Захари Медникаров".

Христо Младенов, футболист и треньор (1928-1996).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Ботев" (Монтана), "Спартак" (Враца) и "БЕАЦ" (Унгария).  Треньор е на мъжкия национален отбор на България по футбол (1972-1974; 1976-1977; 1986-1987).

Цоньо Василев, футболист (1952-2015). 
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Волов" (Шумен), ЦСКА (София) и "Етникос Ахнас" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 46 мача и отбелязани 3 гола. Загива в инцидент, при който пада в шахта.

Велизар Енчев, български журналист и политик (1953).
Бил е литературен сътрудник във в. "Работническо дело" (януари-май 1978), специалист в секция "Периодичен печат" към Комитета за култура (май-декември 1978). Журналист във в. "Отечествен фронт" (1979-1993),  външнополитически кореспондент на вестника в Белград, Сърбия (1987-1993).  Външнополитически коментатор на Канал 1 на Българската национална телевизия (1994-1995). През годините води различни телевизионни предавания. Извънреден и пълномощен посланик на България в  Хърватия (1 октомври 1997-8 юли 2002). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017) и в 45-ото Народно събрание (2001). Основател (4 април 2015) и председател на Движение за радикална промяна "Българска пролет". Автор е на книгите "Югославия 1988. Хроника на една година" (1989), "Югославия-последната балканска империя. История, политика, етноси" (2005), "Югославската идея" (2009), "Аз бях в разузнаването" (2009).

Братан Ценов, състезател по борба класически стил и треньор (1964).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели един златен (1983), два сребърни (1985, 1986) и два бронзови медала (1982, 1990). От европейски първенства печели три златни (1983, 1985, 1991), три сребърни (1986, 1987, 1992) и един бронзов медал (1988).  Бил е старши треньор на националния отбор на България по класическа борба.Треньор на България за 2005 г. Носител на орден "Народна Република България" трета степен. Почетен гражданин на Ловеч (29 септември 1983) и Почетен гражданин на Луковит (28 април 2006).

Андрей Янев, художник (1965).
Има над 60 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови творби са притежание на Националната галерия, градски галерии и частни колекции в страната и чужбина. Има реализирани множество монументални витражи, стъкло мозайки, стенописи, емайлови пана в обществени сгради и частни домове.

Георги Господинов (Георги Господинов Георгиев), български поет, писател и литературовед (1968).
Работи в Института за литература към Българската академия на науката (БАН). Хоноруван преподавател в Нов български университет (1998-2000). Редактор в "Литературен вестник", седмичен колумнист е на в. "Дневник" и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание "Orient Express". Автор е на "Лапидариум" (поузия, 1992),  "Естествен роман" (роман, 1999),  "D.J." (съкращение от Дон Жуан, пиеса, 2004), "Физика на тъгата" (роман, 2011), "И всичко стана луна" (разкази, 2013),  "Времеубежище" (роман, 2020) и др. Романите му "Естествен роман" и "Физика на тъгата" са преведени на 25 езика в над 40 страни по света. Съавтор е на книгите "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Георги Господинов е автор на инициативата "Подари книга за Коледа", която се провежда от 2007 г. Член-кор. на БАН (4 ноември 2021). Почетен гражданин на Ямбол (2012). Носител на награда за книга на годината на Сдружение на българските писатели (1996), на наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница (2005), на Националната литературна награда "Иван Вазов" (2014), на специалната награда на конкурса "Развитие" (за ръкопис на роман), на годишната награда на Съюза на българските артисти "Икар" за най-добър български драматургичен текст за 2004 година. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016), на швейцарската литературна награда за изключителни постижения в световната литература "Ян Михалски" за романа "Физика на тъгата" (ноември 2016). През 2017 г. филмът "Сляпата Вайша" на аниматора Теодор Ушев по едноименния разказ на Георги Господинов е номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм. Носител на Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура (17 септември 2018).  Носител на Европейската награда "Стрега" на Международния панаир на книгата в Торино, Италия, за романа "Времеубежище" (17 октомври 2021), така той е първият българин, удостоен с наградата, и първият писател от Източна Европа, който я получава. През 2022 г. романът "Времеубежище" е сред най-добрите книги на 2022 г. в класацията на британския в. "Гардиън".

Калина Крумова, телевизионна водеща (1985). 
Работила е като телевизионна водеща  в ТВ "СКАТ" като водещ на сутрешния информационен блок "Ранни вести" и в на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България". Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Председател на женската организация на партия "България без цензура" - "Евромайки" (12 април-16 септември 2014).

На този ден са родени и:

папа Григорий ХIII (светско име Уго Буонкомпани), глава на Римокатолическата църква (1572-1585) (1502-1585).
Реформира системата на Юлианския календар. През 1582 г. папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти. Тази комисия одобрява проекта на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио, който се счита за съставител на Григорианския календар. С него се заменя Юлианският календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХттI издава була "Интер грависсимос", според която датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък да се приеме не за 5 а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. На 4 октомври 1582 г. влиза в сила Григорианският календар на папа Григорий ХIII, наречен по-късно на негово име - Григориански календар.

Шарл Пеги, френски поет и писател (1873-1914).
Автор е на "Мистерия за милосърдието на Жана Д`Арк" (1911), "Мистерия за невинно убитите младенци" (1912), "Ева" (1913) и др.

Франсис Пуленк, френски музикант и композитор (1899-1963).

Алесандро Ната, италиански политик (1918-2001).
Генерален секретар на Италианската комунистическа партия (26 юни 1984-13 юни 1988) и неин председател (22 март 1989-11 март 1990).

Джералд Даръл, британски писател и зоолог (1925-1995).
През 1931 г. семейството му се установява да живее на о. Корфу, където той провежда много експедиции, изучавайки животните. Неговият брат Лорънс го насърчава да започне да пише. През 1959 г. Джералд Даръл основава свой зоопарк на английския остров Джързи в протока Ла Манш, а през 1964 г. го преобразува в Тръст за опазване на дивите животни с филиали в САЩ и Канада. Изключителна популярност печели с трилогията романи, в която описва детските си години, прекарани на остров Корфу - "Моето семейство и други животни", "Птици, животни и роднини", "Градината на боговете". Автор е на на 37 книги, сред които "Препълненият ковчег" (1953), "Моето семейство и други животни" (1956), "Зоологическа градина в моя багаж" (1960), "Птици, животни и роднини" (1969), "Двама в степта" (1962) и др. Книгите му са преведени на 31 езика.  Джералд Даръл снима и голям брой документални филми, които са гледани от 150 млн. души в 40 държави. За заслугите си към естествените науки е носител и на Ордена на Британската империя (1983).

Тасос Пападопулос, кипърски юрист и политик (1934-2008).
Президент на Кипър (февруари 2003-февруари 2008).

Валерий Кубасов, съветски космонавт (1935-2014).
Участник в първия съвместен полет на американската и съветската космическа програма "Союз-Аполо" (15-24 юли 1975) с екипаж съветските космонавти Алексей Леонов, Валерий Кубасов и американските астронавти Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън. Носител е на три ордена "Ленин" (1969,1975,1980). Герой на Съветския съюз (1969,1975).

Садако Сасаки, японското момиче, жертва на атомната бомбандировка над Хирошима (6 август 1945), което умира от лъчева болест на 12-годишна възраст (1943-1955).
По време на атомната бомбардировка над Хирошима (6 август 1945) двегодишната Садако Сасаки била вкъщи, на 1600 метра от епицентъра на взрива. Тя по чудо оцелява със семейството си. На 21 февруари 1954 г. тя е деагностициран с левкемия. В началото на м. август 1945 г. Садако научила стара японска поговорка: "Сгънете 1000 фигурки от хартия - оригами, и вашето желание ще се сбъдне". За месец тя направила почти 1000 хартиени фигурки на жерави. Умира на 25 октомври 1955 г. от лъчева болест на 12-годишна възраст. В нейна памет в парка на Мемориалния музей на мира в Хирошима на 5 май 1958 г. официално е открит Паметник на мира на децата.

Георг Андерсен, норвежки състезател по лека атлетика (тласкане на гюле и хвърляне на диск) (1963).

Никълъс Кейдж (ист. име Никълъс Ким Копола), американски актьор (1964).
Участвал е във филмите "Да напуснеш Лас Вегас"(1995), "Скалата" (1996), "Лице назаем" (1997), "Град на ангели" (1998), "Змийски очи" (1998), "Адаптация". (2002) и др. Носител на "Оскар"(1996) за най-добър  актьор за участието си във филма "Да напуснеш Лас Вегас".

Маркус Шуп, немски футболист (1966).

Марко Симоне, италиански футболист и треньор (1969).

Габор Кьовеш, унгарски тенисист (1970).

Хулен Гереро, испански футболист (1974).

Банел Николита, румънски футболист (1985).

Люис Хамилтън, британски автомобилен състезател (1985).
Участва във "Формула 1". Седемкратен световен шампион - 2008 г., 2014 г., 2015 г.,2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Давиде Астори, италиански футболист (1987-2018).
През футболната си кариера е играл в италианските отбори "Милан", "Рома", "Каляри", "Пицигетоне", "Кремонезе" и "Фиорентина". За националния отбор по футбол на Италия има изиграни 14 мача и отбелязан 1 гол. Умира на 31 години в съня си от инфаркт.

Еден Азар, белгийски футболист (1991).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Клеман Грение, френски футболист (1991).

Кастер Семеня, южноафриканска състезателка по лека атлетка (средни разстояния) (1991).
Двукратна олимпийска шампионка - през 2012 г. в Лондон, Великобритания (800 м), и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (800 м). От световни първенства печели три златни медала на 800 м (2009, 2011, 2017) и един бронзов медал на 1500 м (2017).

Ян Облак, словенски футболист (вратар) (1993).

Това е денят на смъртта на:

Франсоа де ла Салиняк де Ла Мот Фенелон, френски писател и теолог (1651-1715).
Архиепископ на гр. Кабре (1695-1715).

сър Томас Лоурънс, британски художник живописец (1769-1830).

Константин Миладинов, български поет, възрожденски просветен деец (1830-1862).
Заедно с брат си Димитър съставят фолклорния сборник "Български народни песни" (издаден от хърватския епископ Йосип Юрай Щросмайер на 24 юни 1861 г.), в който са събрани 665 песни и 23 559 стиха, главно от Струга, Прилеп и Кукуш, от Панагюрско и Софийско, легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки.

Елиу Рут, американски юрист и политик (1845-1937).
Държавен секретар на САЩ (1905-1909). Носител на Нобелова награда за мир за 1912 г.

Никола Тесла, американски физик и електротехник от сръбски произход (1856-1943).
Той открива принципите на въртящото се магнитно поле, което става основа за създаването на променливия ток. Автор е на изобретения в областта на електротехниката и радиотехниката, сред които асинхронния двигател (1930), различни видове генератори и трансформатори за ток, флуоресцентни лампи и нови видове парни турбини. Никола Тесла изобретява лазерният лъч, използва луминесцентни лампи в лабораторията си 40 години преди индустриалният свят да ги преоткрие. Притежава над 700 патента за изобретенията си.

Станимир Станимиров, български учител и богослов (1858-1943).
Директор на Националната априловската гимназия в Габрово (1884-1886). Директор на Първа софийска държавна класическа гимназия (1886-1893, 1899-1910), съдейства за откриването към нея на Висш педагогически курс /дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"/ (1888).  Ректор на Цариградската духовна семинария (1894-1897). Секретар на Светия синод (1914-1917). Директор последователно на  Първа и Трета софийска мъжка гимназия (1918-1920). Директор на Народния етнографски музей (1921-1922) и на Софийска публична библиотека (1922-1923). Автор е на учебник по история на българската църква (1894), учебник по история на християнската църква (1897), "Умозрителното богословия" (1898), "Свещена история. Вехти завет" (1900), "Свещена история. Нови завет" (1900) и др. 

Андре Мажино, френски политик (1877-1932).
Министър на отбраната на Франция (1922-1924; 1929-1930;1931-1932). Инициатор на линията Мажино - построена през 1928 -1940 г. като отбранителна система на френската граница в защита на страната от германско нахлуване.

акад. Иван Бардин, съветски учен в областта на металургията (1883-1960).
Един от ръководителите на строителството на Кузнецкия металургичен завод (1929-1936). Носител на Държавна награда на СССР (1942, 1949). Носител на Наградата "Ленин" за работата му по създаването на първото индустриално леене на стомана (1958).

Ваан Терян (ист. Ваан Тер-Григорян), арменски поет и обществен деец (1885-1920).

Борис Лавреньов, съветски писател и драматург (1891-1959).

Иван Мешеков, български литературен критик (1891-1970).
Печата за пръв път през 1916 г. във в."Пряпорец". Сътрудничи в сп. "Ново време", сп. "Нов път" (1923-1925), сп. "Златорог"(1935), в. "Пладне", в. "Кормило", в. "Щит" (1933-1934), в. "Литературен преглед" (1934-1935). Автор е на литературни статии, портрети и студии, сред които: "Греховната и свята песен на Багряна" (1928), "Трудово спътническа литература" (1933), "Ляво  поколение. От гимназията до окопите.1907-1917" (1934) , "П. К. Яворов. Поет-богоборец"(1934), "Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик" (1936), "Към реалистична критика" (1936). Съставя "Антология 9 септември" (1945) и др. В по-ново време са издадени книгите му "Талантът като Прометеев дар" (2002) и "Към реалистична критика" (2011).

Франтишек Кубка, чешки писател (1894-1969).
Хирохито, император на Япония (25 декември 1926-7 януари 1989)(1901-1989).

Алфред Каслер, френски физик (1902-1984).
Носител на Нобелова награда за физика за 1966 г.  за откритието и развитието на оптични методи за изучаване на резонанса на Херц в атомите.

Владимир Прелог, швейцарски химик от сръбски произход (1906-1998).
Изследва метаболизма на микроорганизмите и установява механизма на действие на някои антибиотици, които нарушават последователността на метаболитните процеси, като блокират действието на някои биологично активни вещества. Заедно с Ханс Герлах открива нов вид изомерия, която наричат циклостереоизомерия. Носител на Нобелова награда за химия за 1975 г. за изследванията му върху стереохимията на органичните молекули и реакции. Той си поделя наградата с австралийския химик Джон Корнфорт за работата му върху стереохимията на ензимокаталитичните реакции.

Христо Козлев, български поет, участник в революционното младежко и работническо движение (1910-1944).
Сътрудничи на вестниците "Жупел" (1931--1934), "Поглед" (1930-1934), "Борба" (1943-1944) и др. Автор на поемата "Вчера и днес", на текста на песента "Спомен", стихотворението "Към нов затвор" и др.

Венко Марковски (ист. име Вениамин Миланов Тошев), български поет и политик (1915-1988).
Депутат в Народното събрание на Македония (1945-1949). През 1965 г. се преселва в България. Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Действителен член на Българската академия на науките (1979). Автор е на стихосбирките "Партизани" (1944), "Над пламнати бездни" (1954), на романите в стихове "На прагот" (1946) и "Сказна за резбарот" (1954), "Епопея на незабравимите" (1967), "Легенда за Гоце" (1970), "Предания заветни" (1978), "Съдбовни мъченици" (1981), "Вековни върволици"(1984), на книгата "Кръвта вода не става". Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (1985).

Хуан Рулфо, мексикански писател (1917-1986).

Юри Буков, български пианист (1923-2006).
На 13 години изнася първия си концерт-рецитал в София, а през 1938 г. свири за първи път с оркестър - изпълнява концерт на Григ на сцената в зала "България" в София. През 1946 г. заминава за Франция, където остава до смъртта си. Изнесъл е над 1000 концерта. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1983), на френския орден за изкуство и литература втора степен и големия златен медал на Париж (връчени му в Париж през февруари 1989), на златен медал и диплом от Международната академия за изкуства в Париж за 1993 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (25 октомври 2002). Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив (2004).

Николай Здравков, български оперен певец (1923-1990).
От 1953 г. пее в Русенската народна опера (дн. Държавна опера - Русе). Носител на първа награда от четвъртия световен младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953), лауреат на Международния музикален конкурс във Вервие, Белгия (1957), на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (февруари 1973) и на орден "Народна република България" първа степен (9 февруари 1983).
 
Мариу Соариш, португалски политик (1924-2017).
Генерален секретар на Португалската социалистическа партия (19 април 1973-19 октомври 1980; 3 октомври 1983-май 1986). Министър на външните работи и министър без портфейл на Португалия (май 1974-март 1975). Министър-председател на Португалия (16 юли 1976-8 декември 1977; 9 юни 1983-25 юни 1985). Президент на Португалия (16 февруари 1986-9 март 1996).

Димитър Светлин (ист. име Димитър Нинов Стоянов), български поет и писател (1925-1999).
Редактор в литературния и детския отдел на Радио София (1948-1964), на детските предавания в Българска национална телевизия (1964-1969), редактор в сп. "Славейче" (1969-1985). Печата в сп. "Българска реч" (от 1942). Автор е на книги с поезия: "Неудържими времена" (1960, "Сега и винаги" (1966), "Дихание" (1976), "Хлябът наш" (избрани произведения, 1985) и др., на книги за деца "Братска помощ" (1953), "Училище на двора" (1959), "Майстор Кото" (1962), "Весел двор" (1969),  "Синьо поточе в зелена гора" (1976), "Десислава в първи клас" (1985), "Слънчевата стаичка" (1990) и др.

Ингрид Тулин, шведска актриса (1926-2004).
Една от музите на шведския режисьор Ингмар Бергман. Дебютът й в киното е във филма "Синът на морето" (1949) на Ролф Хусберг. Участвала във филмите "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Лицето"(1958), "Мълчанието" (1963), "Шепот и викове" (1972), "Прокълнатите", "Войната свърши" (1966) и др.

Тадеуш Конвицки, полски писател, режисьор и сценарист (1926-2015).
Автор е на 13 романа, сред които "Малкият апокалипсис" (1979), "От обсадения град" (1956), "Подземна река, подземни птици" (1984) и др. Неговият филм "Последният ден на лятото" е отличен с Голямата награда на кинофестивала във Венеция през 1958 г. Тадеуш Конвицки заснема също филмите "Толкова близо, толкова далеч" (1972) и "Долината на Иса" (1982). През 1986 г. полският режисьор Анджей Вайда заснема филма "Хроника на любовните събития" по сценарий на Тадеуш Конвицки, а през 1993 г. гръцкият режисьор Константин Коста-Гаврас заснема киноадаптация по романа му "Малкият апокалипсис".  Носител на полската филмова награда "Орел" за "Постижение на живота" (2002), на Литературната награда на Варшава (2008). Носител на титлата Велик посланик на полския език (2008). Определен за Човек на годината на в. "Газета виборча" (2012).

Любен Овчаров, български писател, поет и публицист (1928-2008).
Работил е в сп."Криле". Автор е на книгите "Въздушните асове на България" (2003), "От небе до небе" (2003), "Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова" (2004), "Укротители на мълниите" (2005), "Не мога да надвикам тишината" (2006) и др.   

проф. Любомир Павлов (Любомир Павлов Кръстев), български политик и общественик (1931-2007).
Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (с ранг на министър) (1 юли 1975-19 юни 1976). Председател на Комитета за телевизия и радио (31 януари 1976-1 април 1977; август 1987-декември 1989). Първи заместник-председател на Комитета за култура /с ранг на министър/ (23 април 1984-24 март 1986), първи заместник-председател на Комитета за духовно развитие при Министерски съвет (1986-28 август 1987). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Носител на орден "Народна република Българи" (януари 1981).

проф. Галина Ковальова, руска певица и музикален педагог (1932-1995).
Заслужил артист на РСФСР (1964). Народен артист на РСФСР (1967). Народен артист на СССР (1974).

Майкъл Аптед, британски режисьор (1941-2021).
Режисьор е на филмите "Агата" (1979), "Паркът Горки" (1983), "Критично състояние" (1987), "Процес от класа" (1991), "Крайни мерки" (1996), "Само един свят не стига" (1999), "Енигма" (2001), "Достатъчно" (2002), "Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване" (2010), "Господари на вълните" (2012), "Пробив" (2017) и др. Президент на американската Гилдия на режисьорите (2003-2009). Носител на награда БАФТА (1974, 1985, 1992).

Живко Ангелов, български журналист фотограф (1951-2005).
Фоторепортер в редакция  "Пресфото" на Българска телеграфна агенция (1972-1991). Той е от екипа, създал седмичния в. "Капитал", участвал е в създаването на в. "Дневник" (2001).  Бил завеждащ фотоотделите на  в. "Капитал" и в. "Дневник". 

Дейвид Елис, американски режисьор (1952-2013).
Сред филмите, над които е работил като втори режисьор са "Господар и командир", "Матрицата: Презареждане", "Хари Потър и философският камък", "Рок звезда", "Перфектната буря", "Бездната", "Парламентьорът", "Последен шанс", "Воден свят", "Произведено в Америка", "Апартаментът" и др.

Теодора Захариева, български физик и общественик (1965-2012).
Основател и председател на Център за защита  правата в здравеопазването (17 септември 2007-7 януари 2012) и на Български пациентски форум (2 юли 2009-февруари 2011). През пролетта на  2005 г.  прекъсва лечението си, за да организира протест и тридневна гладна стачка срещу бездействието на институциите и забавянето на животоспасяващите лекарства.  През 2008 г. осъжда Министерството на здравеопазването да й плати 100 000 лв. за неосигуряване на полагащите й се животоспасяващи лекарства. Носител на наградата "Човек на годината" за 2009 г. на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека.