site.btaЛитературна дискусия се проведе в българското посолство в Брюксел

На 23 септември българското посолство в Брюксел бе домакин на дискусия, посветена на Холокоста и неговите измерения в съвременната художествена литература. В присъствието на редица дипломати, както и на представители на организации от местната и европейска еврейски общности, посланикът ни в Белгия Пламен Бончев приветства писателите Невена Митрополитска, жител на Монреал, родом от София и Жоао Пинто Коелю, лауреат на португалската литературна награда „ЛеЙа“ за 2017 г.

Дискусията, която модерира Рада Ганкова, член на Българската културна асоциация в Белгия (ACB) и преводач на Пинто Коелю от португалски, засегна теми за приликите между съвременния свят и света на изминалия век, както и за необходимостта всяко поколение да отстоява своите собствени свобода и независимост.

Публиката имаше възможността да се запознае с творчеството на Пинто Коелю още през 2021 г., когато португалският писател за първи път гостува на ежегодния Софийски международен панаир на книгата.

Ето какво споделиха Пинто Коелю и Невена Митрополитска за рубриката БГ Свят на БТА.

Това не е първият път, в който се изправяте пред българска публика. Какви са Ви впечатленията от нея?

П.К.: Действително не е. Бях в София през миналия месец юни, за да представя първите ми три романи. Останах много впечатлен от посрещането ми там. Взех участие в Софийския международен панаир на книгата, преживяването бе невероятно. Оттогава поддържам контакт с българските си читатели и литературните клубове в страната, които изключително много ме подкрепят в работата ми. Силно се надявам четвъртата ми книга да излезе в България в съвсем скоро време.

Кое бе за Вас главното в днешната дискусия?

П.К.: Холокостът винаги е бил важна тема. Случил се е и може да се случи отново, затова за него трябва да се говори често. Ако за целта се използва художествената литература, както е случаят при мен, трябва никога да не се забравя отговорността спрямо истината. Говорейки за Холокостът, човек говори за нещо, което наистина се е състояло. Истина, касаеща и жертвите, които заслужават уважение, дори да става дума за художествен текст. Пишейки проза, човек винаги рискува да каже повече, отколкото трябва. По този начин истината бива разрушена и изкривена. Това е предизвикателство, пред което се изправят всички съвременни творци, пишещи за ужасите на Холокоста и за гоненията на евреите през първата половина на двайсети век. Именно в този ред на мисли, дискусията с Невена бе от изключителна важност за мен.

Много благодаря, че имате възможността да сте тук с нас днес. Къде намира своето място българският творец, живеещ в чужбина сред местната публика в България?

Н.М.: Намира своето място, в крайна сметка, може би става малко по-трудно, защото е важно за авторите да присъстват, да участват в събития и фестивали, това определено е проблем. За щастие преодолим проблем. Ярък пример за това е Захари Карабашлиев, който стана много популярен още с първия си роман, въпреки че тогава живееше в Щатите. Определено това не се получава с всички автори. Не знам от какво зависи, до каква степен от обективни фактори и до каква се дължи на късмет. Въпреки това смятам, че с повече постоянство – при едни по-бързо, при други след повече време – авторът може да намери своето място и в родната си страна.

С оглед на състоялата се днес дискусия, какво бихте казала на сънародниците ни, които живеят зад граница?

Н.М.: Нека да се развиват професионално, да следват съдбата си в чужбина, но да не забравят откъде идват. Да знаят с какво да се гордеят и от какво да срамуват. Да не се страхуват да се изправят срещу това, от което биха могли да се срамуват. И нека и гордостта, и срамът да вървят заедно. Те са част от миналото ни и трябва да излязат наяве.

Материалът е осъществен със съдействието на Георги Вутов - сътрудник в Посолството на България в Брюксел.