site.btaНаучен сборник изследва миграцията през погледа на останалите в страната близки на заминали в чужбина

Научен сборник изследва миграцията през погледа на останалите в страната близки на заминалите в чужбина. Изданието “Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (ОСТАНАЛИ)” е излязъл в последните дни на изтичащата 2022 г., информират от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). 

Изданието е провокирано от идеята, че миграционните движения, характерни за България след 1989 г., водят до сериозни демографски, културни и социално-икономически последствия върху „домашното общество“ – общо и локално, и влияят както върху „малките“ общности и социални единици (семейство), така и върху отделните индивиди. Изследването събира и анализира конкретни актуални етнографски данни относно отражението на емиграционния процес върху демографските тенденции в страната, жизнения стандарт на останалите в България семейства на мигранти и по-специално върху децата и възрастните хора. Обръща се внимание на политическите, икономическите, културните и социалните специфики на останалите в страната семейства, локалните, етническите и религиозните общности и като цяло върху българското общество и промените, настъпили под влияние на семействата, роднините и приятелите, работещи и живеещи зад граница. Проучва се и влиянието на процеса върху потенциалната бъдеща миграция, включително на млади хора, отбелязват от ИЕФЕМ-БАН.

Сборникът е изготвен по проект “Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (ОСТАНАЛИ)”, финансиран е от фонд “Научни изследвания”. 

В периода след 1989 г. страната се превръща в държава, която започва активно да изпраща мигранти. Тези процеси я поставят пред демографска криза и застаряващо население и са причина за забавяне на развитието ѝ, отбелязват учените. Поради разнородния им състав, броят на мигрантите е труден за изчисляване. По приблизителни данни, към 2021 г. българските граждани извън днешните граници на страната наброяват около 2,5 – 3 млн. души, като голяма част от тях са напуснали за постоянно и нямат намерение или възможност да се приберат обратно, посочват в сборника съставителите му. Високият брой на живеещите и работещите зад граница поставя въпроса за роднините и близките им, които остават в тук - децата, съпругите/съпрузите, родителите, братята/ сестрите им, роднините и приятелите, чиито близки работят или живеят, временно или постоянно в чужбина. Именно тази тема е във фокуса на настоящия сборник, посочват от ИЕФЕМ-БАН.

За да проследи живота и ежедневието на останалите в България и как миграцията на техните близки зад граница влияе върху тях, екипът на проекта започва своите проучвания през 2020 г. в условията на току-що започналата пандемия от COVID-19. Изследванията, представени в сборника, са базирани на етнографска теренна работа, обхващаща почти цялата територия на държавата – Западна, Северозападна, Северна, Североизточна, Източна, Югоизточна и Югозападна България. /ИРС