site.btaАнтоанета Желева: Намерих себе си, след връщането ми към професията в българското училище в Женева

Българското училище в Женева носи името на Стамен Григоров - български микробиолог и лекар, който е първият учен, описал бактерията Lactobactillus bulgaricus по време на работата си в Женевския университет. Училището се посещава, както от деца, живеещи в Женева и околностите, така и от такива от близка Франция, съобщава за рубриката БГ Свят на БТА Людмила Марталер Славова, водещ и продуцент на предаването „Български час“ по радио Берн. Изучават се предмети, съгласно изискванията на Министерството на образованието и науката. 

Пред Людмила Славова директорката на училището Антоанета Желева разказва за историята му и как се развива то в момента: 

Как възникна идеята за създаването на българското училище Стамен Григоров?  

Училището е създадено през 1986 г., с цел да бъдат обучавани децата на дипломатите. Постепенно се разраства и започват да се приемат и деца с български произход, живеещи в Женева и околностите ѝ. В момента в него се обучават 66 ученици от подготвителна група до 11 клас. Повечето от тях живеят в Женева, но има и от кантон Во, както и от съседна Франция.

Какви трудности срещнахте при намирането на финансиране, спонсори, помещение за проекта?

Класните стаи се намират в жилищната сграда към постоянното представителство на България при службата на ООН и другите международни организации в Женева. Първоначално е имало само една класна стая, намираща се в приземния етаж на общежитието, разположено в двора на Мисията. Заради тази особеност, в една статия, написана при посещението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, на шега той го нарича "килийното училище в Женева". 

Преди 6 години, с доброволния труд на родители и с техни средства, още едно помещение бе превърнато в класна стая. В нея се провеждат, както учебни занятия, така и допълнителната учебна дейност като например танци, водени от квалифициран преподавател. А това лято, отново благодарение на родителска инициатива и участие, бе ремонтирана и обзаведена и трета класна стая, предназначена предимно за най-малките ни ученици.

Каква подкрепа получавате от българската държава?

Българското училище в Женева е признато от МОН и фигурира в листата на Асоциацията на българските училища в чужбина. Както всички училища, вписани в нея, според министерско постановление, ежегодно получаваме средства на два транша, които покриват част от учителските заплати. Останалите средства, необходими за функционирането на училището, се набират чрез училищна такса, заплащана от родителите в началото на всеки учебен срок.

А от кантон Женева? 

Въпреки съвместните усилия на родителите и Мисията, полагани през последните две години, училището все още не е признато и вписано в списъка на чуждите училища в кантон Женева. Поради това не получаваме никаква помощ от него.

Кои са учителите?

През първите години на училището в него е имало само по един учител, тъй като и броят на децата е бил по-малък. Аз започнах с една доста голяма сборна група от първи и втори клас в събота. В момента екипът ни се състои от пет учителки, плюс преподавателката по танци. Всички работят с желание и ентусиазъм и се справят отлично с работата си. 

Какви предмети се изучават?

Както във всички български училища в чужбина, така и при нас, до четвърти клас се изучава само Български език - по три часа седмично. От пети клас започва изучаването и на История и цивилизация и География и Икономика по един час седмично. Освен танците, на учениците от начален етап се предлага и допълнителната дейност Родолюбие, която е включена в учебната програма и в нея участват почти всички деца. Така те имат възможност да се запознаят най-общо с географията и историята на България, с нашите традиции, празници и обичаи.

Макар българските училища в чужбина да са известни като неделни, в Женева обучението се води почти през цялата седмица, но не и в неделя. Благодарение на новата училищна платформа за електронно обучение, две ученички тази година вземат две години в една.

Освен редовните предмети, изучават ли се български народни песни и танци? Празнувате ли заедно български празници?

Важно място в дейността на училището заема и групата по народни и модерни танци. За тържествата около Коледа, 24 май и края на учебната година от учениците се подготвят специални артистично-музикални програми.

Ежегодно организираме по два училищни празника - за Коледа и в края на учебната година. Те се превръщат в събитие за българската общност в Женева. Родители и учители имат възможност да поговорят, да се почерпят и да се порадват заедно на успехите на децата.

До скоро това се случваше в салона за приеми на Мисията, който напоследък се оказа доста тесен за голямата аудитория. Затова направихме празника за края на миналата учебна година в църквата „Мадлен“, където ежемесечно се провеждат служби на български език. Тазгодишното коледно тържество пък се състоя в зала под наем, заплатена с родителски дарения. За пръв път през тази година организирахме в неделя ателие за изработка на сурвачки с български дрян. Планирани са и ателиета за направа на кукерски маски, на мартеници, както и за боядисване на яйца. Така, с родителска помощ, предаваме на децата празничната традицията, познанието и майсторството на българина.

Какво Ви носи лично на Вас участието в тази благородна мисия?

Връщането ми към професията в българското училище в Женева, след тригодишно прекъсване на работа като учител, ме изправи отново на крака и ми даде възможност да намеря себе си. Разбрах, че не мога да не бъда учител. Училището е моят "втори дом", моето ежедневие, моята мисъл, грижа и безсъние, но и моята радост и гордост. То, редом със семейството ми, дава смисъл и стойност на живота ми, а общуването с децата ми дава крила.