site.btaНаталия Стайкова: Българският език зад граница е невидимата връзка с родината

Наталия Стайкова е дългогодишен координатор на българската секция към Европейското училище "Брюксел IV". Тя е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ и е магистър по начална и предучилищна педагогика. Има почти 30-годишен стаж, половината от който е в 7 СУ „Свети Седмочисленици“ в София като начален учител и базов преподавател на СУ „Св. Климент Охридски“. Никога не си е представяла, че ще упражнява професията си в чужбина. В Брюксел се озовава със семейството си, следвайки съпруга си, който е командирован на работа в белгийската столица.

Ето какво разказа Наталия Стайкова за рубриката БГ Свят на БТА:

Казахте, че сте първият български учител в Брюксел. Какво Ви вдъхнови да се занимавате с просветителска дейност в белгийската столица? 

Нека да уточним! Аз съм първият български учител в началното училище. С мен започнаха още двама български учители – един в детската градина и един образователен съветник в средното училище.

С пристигането си в Брюксел не знаех, че има възможност да упражнявам професията си. Покрай децата си научих, че има българско училище, което те посещаваха всяка събота, за да поддържат езика. Именно така разбрах, че в училището търсят начален учител и започнах първоначално работа в него. За мен това беше истинско предизвикателство и безценен опит. Преподавах на деца с различно ниво на владеене на български език, на деца от смесени бракове, в чиито семейства понякога се говорят два или три езика, и на деца в неравностойно положение. Благодарение на тази възрожденска работа успях да преосмисля и да преоткрия професията си и с още по-голям ентусиазъм и желание да я практикувам. 

Какво представлява образователна система на Европейските училища? Каква е продължителността на учебната година в тях и какво е включено в учебната им програма? 

Системата на европейските училища представлява форма на сътрудничество между членовете на Европейските общности. Тя е създадена с конвенция от 1957 година, която определя устава им и утвърждава тяхното културно многообразие, съобразено с учебното съдържание на националните образователни системи. Нейната идея е да осигури съвместно обучение на децата на служителите в европейските институции, като с това допринася за доброто им функциониране.

Обучението във всяко училище обхваща курс на обучение от детска градина до завършване на средно образование. За разлика от България, училищното образование в система на европейските училища се реализира само в два етапа: начално образование (1.– 5. клас) и средно образование (6.- 12. клас). Продължителността на учебната година за всички ученици е 180 учебни дни.

Съществена особеност в системата на европейските училища са хармонизираните учебни програми, което означава, че учениците от различните секции изучават едно и също учебно съдържание. То е главно с практическа насоченост и е съвсем достъпно и олекотено. Абстрактността и равнището на трудност се повишават постепенно, без натоварване в по-горните класове. 

В условията на многоезичност и разнопосочност на гледните точки тук се полагат специални усилия да се осигури качествено образование, основано на фундаменталните човешки права и ценности на гражданите, съобразено с образователните стратегии на Европейския съюз, но и с гарантирано преподаване на езика на страната, от която идват учениците. Именно по тази причина единствено в обучението по майчин език се следват националните учебни програми на всяка държава.

Спомняте ли си как протече първият Ви урок? Какво преподавахте в началото? 

Разбира се, че си спомням първия ден в училище. Този септемврийски ден (04.09.2012) беше много емоционален и различен от моите представи. За разлика от България, тук няма официално откриване на учебната година. Децата идват в училище и започват нормални учебни занимания. Изненадата ми беше огромна, когато разбрах, че ще преподавам на четири деца. След многобройните класове в България и студентите, с които съм работила, изведнъж се оказах само с четирима първокласници. Това беше голямо предизвикателство, още повече, че от мен се очакваше  да създам, утвърдя и развия българската секция.

Какво е за Вас учителската професия? С какво е по-различно преподаването зад граница от това в родината? 

Ако трябва да отговоря на този въпрос с няколко думи, това са мисия, призвание, отговорност. 

Преподаването зад граница е по-различно, защото ние работим с деца, голяма част от които са родени и израснали в чужбина. Дори има деца, които никога не са посещавали България. Ежедневно полагаме огромни усилия за запазването на родния език. Нашите деца живеят и общуват на много езици. Понякога, в часовете по литература се налага да обясняваме значението на десетки думи, които за учениците са напълно непознати. Често с колегите се шегуваме, че преподаваме български език като чужд език. Всичко това изисква много търпение, упоритост и обич. Защото езикът тук е невидимата връзка с родината. Чрез него се съхранява усещането за българска общност. Интересен е фактът, че лишени от присъствието на баби и дядовци и на естествената родна езикова среда, децата тук често не могат да разберат фразеологичните съчетания, пословиците и поговорките, метафоричното значение на някои думи, а това е предизвикателство пред учителите. Въвеждаме ги стъпка по стъпка в чудния свят на родния фолклор, на националната литература, за да запазим българското в душите им.

Единни ли са според Вас българите в чужбина? Как те пазят езика си, традициите, културата? 

На този въпрос не бих могла да дам еднопосочен отговор. Българската общност в Брюксел е една представителна извадка на обществото в България. Различното е, че всички са далече от родината, от своите близки и приятели. Това кара хората да се сближават, да поддържат традициите и да пазят езика си. 

Ключова роля за това има и българската секция в европейското училище. С гордост мога да кажа, че в нея вече се обучават около 150 български деца. Всички учители полагаме огромни усилия за популяризиране на българската култура, традиции и език. В календара на всяка учебна година има включени български събития – концерти, изложби и тържества, с цел опазване на нашата културна и национална идентичност. Те се организират по повод на някои от официалните празници на Република България и включват всички български ученици. Наши гости са родители, дипломати, евродепутати, посланици и др.

Европейското училище "Брюксел IV" се намира в близост до кралския дворец, в сгради във фламандски ренесансов стил на бивше кадетско училище, което в края на 19 век е било монументален военен комплекс. След Втората световна война в казармата се помещават различни военно-учебни заведения. За откриването на европейското училище сградите са реновирани, както и са изградени допълнително няколко други. Сега в него се обучават над 3000 ученици в осем езикови секции: английска, френска, немска, нидерландска, италианска, българска, румънска и естонска. 

В края на обучението си (12 клас) учениците полагат европейски зрелостен изпит, който включва 8 изпита: 5 писмени и 3 устни. Задължителните писмени изпити са: първи език, втори език, математика и два по избор. При завършване на пълния цикъл от средно-образователни дисциплини се присъжда „Европейска степен бакалавър“ (European baccalauréat). С тази диплома учениците могат да кандидатстват във всеки университет на територията на която и да е държава-членка на ЕС, в това число безпроблемно и в българските висши учебни заведения.