site.btaИрина Чиркова - да споделяш сцената със Съли Ерна, Ханс Цимер, Селин Дион...

Избора си да замине да живее и да учи в САЩ тя определя като пътешествие. Посвещава живота си на музиката. Постепенно започва и да преподава. Ирина Чиркова е талант, признат от световни имена на музикалната сцена като Съли Ерна, Ханс Цимер, Селин Дион и редица други. "Аз обичам и да преподавам, и да свиря на сцена", споделя тя за рубриката БГ Свят на БТА. Ето какво още.

Кога и как заминахте за чужбина, какъв беше поводът и какво Ви накара да останете в САЩ?

Заминах за САЩ по повод получаването на стипендия за обучение в Бостънската консерватория. Аз бях на 20 години, когато предприех това пътешествие. Още не знаех дали ще остана там за дълго или ще се върна в България. 

Разкажете ни за образованието, което получихте в чужбина.

След завършването на бакалавърската си степен, реших да остана там и за магистратура. Кандидатствах в няколко университета и получих пълни стипендии в Бостънския университет, в Дюкеин университета в Питсбърг и в Бостънската консерватория, в която реших да остана и да изкарам тази степен там. Харесаха ми преподавателите и тяхното отношение към учениците. Бяха по-фокусирани върху малкия на брой ученици, в големите университети професорите често не знаеха имената на студентите си, понеже са много повече. 

Едни от големите имена, с които сте работили на сцена са Съли Ерна, Селин Дион, Ани Ленъкс  - как се случи? Какво Ви даде работата с тях?

Началото на кариерата си дължа на случайна препоръка за запис на соло чело за песента на Съли Ерна “Until Then”, която записах още докато живеех в Бостън. Така се запознах с него. А след време заминах за Калифорния, без да познавам никого. Просто исках да свиря повече отколкото да преподавам, знаейки, че сцената на шоубизнеса е там, взех това съвсем спонтанно решение.

В Лос Анджелис се свързах с други музикални училища и, работейки там, се запознах с други музиканти. Помня, че свирех в едно трио, когато цигуларката на групата ми спомена, че Селин Дион ще прави прослушвания за инструменталисти в Лас Вегас, където ще започва ново шоу. Качих се в колата и тръгнах към Лас Вегас (за първи път) и се явих на това прослушване. Скоро разбрах, че са ме избрали да работя в шоуто на Селин и така започнах тази нова глава от живота си.

Единият от организаторите на шоуто се оказа, че е продуцент на Грами шоуто, който ме покани първоначално да свиря соло (на живо), в Еми шоуто (по време на “in memory” сегмента). А след това ме покани многократно да участвам в Грамита, свирейки с Ани Ленъкс, Сам Смит, Джон Леджънд, Кари Ъндрууд, Кети Пери, Гуен Стефани, Фаръл Уилямс, Ханс Цимер, Бони Райт и др.

Освен това Вие и преподавате музика – колко е различно да си на сцена и да си в ролята на преподавател?

Аз обичам и да преподавам, и да свиря на сцена. И двата начина на изразяване на музика са интересни и удовлетворителни. Но също така са и съвсем различни. Аз се занимавах с преподаване предимно в периода на живота ми в Бостън. Преподавах в Музикалното училище в Бруклин, с тази работа ми дадоха и Зелена карта (бях много активна в ангажиментите си с това училище, освен уроци по чело, преподавах и камерна музика, а и водех летни оркестрови семинари). Преподаването ме научи на това как да използвам думи, с които да предам знанията си като музикант, не само да “демонстрирам” каквото излиза от мен без да го анализирам, по естествен път. А сцената ме научи на това как да съм под контрол, докато съм абсолютно свободна, но и откровена с музиката, която изпълнявам.

Има ли музиканти, от които продължавате да се учите и до днес, такива, които са ви критерии в музиката?

Да, разбира се! Аз се уча от всеки музикант, с когото съм на сцена - от всеки различни неща. И се надявам винаги да “виждам” и “чувам” нещо ново от всеки. Когато бях студентка в Бостън, имах късмета да участвам в майсторки клас, проведен от Yo-Yo Ma. Бях поразена от неговата критика, която беше минималистична. Той, за разлика от всички други известни челисти/преподаватели на майсторски класове, не си настоя на нито една негова идея за това “как трябва” да се изсвири дадено музикално произведение, а уважи и прие всяка музикална идея, изпълнена от всеки челист. Аз очаквах многобройни критики от това светило в человия свят. Единственият съвет, който ми даде, беше чисто технически (как да прожектирам звука си по-далече).

Какво от България Ви липсва най-много?

Най-много ми липсват хората! Майка ми, баща ми, роднините ми… Разбира се, природата също ми липсва - Витоша, Родопите, Черноморието.

Как присъства родината Ви в ежедневието Ви – под формата на предмети вкъщи, музика?

Честно казано, българската кухня е може би най-често присъстваща вкъщи. Аз обичам да правя баница, гювечета и шопска салата. А предполагам и други мои дреболии присъстват в ежедневието ми - мъжът ми често ми казва “можем да извадим момичето от България, но не и България от момичето”.

Казват, че сред най-успелите българи зад граница са именно музикантите – на какво се дължи това, според Вас?

Аз това не го знаех. Може би, защото имаме уникално музикално образование от много малки. Тукашните училища не се така специализирани в една насока от първи до дванадесети клас (като например, Софийското музикално училище, което съм завършила).

Имате ли приятели българи там, където сте днес? Колко често успявате да говорите на български език?

Имам много българи приятели в Лос Анджелис. Тук, в Сиатъл, живея само от шест месеца насам и не познавам много хора все още. Говоря на български всеки ден с децата си (на 3 г. и на 7 г). Баща им е американец, така че аз съм единствена, която ги учи на български, а на тях им харесва да са двуезични.

Слушате ли понякога българска музика, кои изпълнители, ако да?

За съжаление, отдавна не съм слушала българска музика, но ще се опитам да променя това.