site.btaГабриела Миту-Булъряну анализира традиционното облекло на българите в Румъния в книга

Характерните особености, приликите и разликите в облеклата на различните български общности в Румъния е събрала в книга изследователката от Букурещ Габриела Миту-Булъряну. Авторката направи презентация на произведението, след откриването на изложбата „Българите в Румъния. Културно наследство от фонда на Националния етнографски музей".

„Традиционните български облекла са едни от най-интересните и това е причината да ги избера за обект на моето изследване. Смятам, че е голяма чест за мен да съм днес тук и оценявам начина, по който музеят успя да сътрудничи за откриването на повече данни относно съответните общности, свързани с обект на изследване, да предостави традиционните костюми, намиращи се в неговия фонд. Най-вече, че успя да събере в обща изложба общностите на българите павликяни, като по този начин се подчертават техните етнически особености, а едновременно с това се запазва и колективната памет на тези хора, тръгнали си от границите на България преди повече от 250 години“, каза Габриела Миту-Булъряну.

По време на презентацията стана ясно, че българите католици от Северна България, които се заселват в Банат и в покрайнините на Букурещ в края на 18 век, са банатски българи или букурещки павликяни. По-късно нова вълна от католическата общност са напуснали Белене заради войната и унищожаването на Свищов. Женската носия при тях се е състояла от риза, задна и предна престилка, сукно, колан. Ризата има червена яка и специфични ръкави. Задната престилка е от вълна или сурова коприна. Жените носят и колан, който се нарича и гердан, ако по него има украса или мъниста.

Мъжете от католическата общност са обличали по семпли дрехи – риза, колан и калпак от агнешка кожа. Дрехите им са бели. Ризата е семпла откъм бродерия, освен ако не е на младоженец. Поясът е от вълна, червен, носи се върху панталона.

Разликите в дрехите на българите от Чопля и Стар Бешенов са в кърпата и цветовете. Задната престилка също не е еднаква – в Чопла тя обхваща цялата талия, а Стар Бешенов пази идеята за две престилки. Има разлики и в орнаментите. Във Винга са били повлияни от банатската мода, има прилики и с дрехите, носени в Стар Бешенов. Там тъканта и модела показват архаичност.

„Костюмът е в постоянна промяна“, посочи в заключение Габриела Миту-Булъряну.

Изследователката от Букурещ представи традиционното облекло на трите големи български общности - павликяните от Букурещ (Чопля и Попещи Леордени), банатските българи (Стар Бешенов, Винга) и българите католици от Северна България.

След това Виктор Кочуба от с. Винга, Румъния, представи своята колекция от стари архивни снимки и пощенски картички, както и снимки на известния банатски фотограф от с. Винга – Франциск Бартулов.

„Не съм от академичния свят, а съм от този на колекционерите. Преди 30 години започнах да събирам картички от моя край. Открих и съхраних негативи на фотографа Франциск Братулов. Повечето са от 1950 година и са правени във Винга“, разказа Виктор Кочуба.