site.btaОтец Стоян Бербатов: Хубаво е да се запитаме дали животът в чужбина задължително променя българина

След 20-годишна служба в Благоевград, отец Стоян Бербатов заминава за Брюксел. „Всички тамошни паркове с прекрасните им езера и красиви поляни не могат да заместят прекрасната българска природа“, казва той. Мести се в белгийската столица заедно със съпругата си преди две години и половина, след като тя получава възможност за работа на постоянен договор в европейските институции. Не характеризира заминаването си обаче като „напускане на България“. 

Ето какво разказа отец Стоян Бербатов за рубриката БГ Свят на БТА:

Как взехте решението на напуснете България? 

Преди да се преместя да живея в Белгия, повече от 20 години бях свещеник в Благоевград. Служех в една прекрасна енория в квартала, в който живея, а също така се грижех за още две селски църкви. За Брюксел заминах преди две години и половина, след като съпругата ми получи възможност за работа на постоянен договор в европейските институции. Решихме да се преместим да живеем в Брюксел. Както обикновено се казва в такива случаи - приехме го като предизвикателство, като една от Бога предоставена възможност да изпитаме себе си в една друга реалност. Не напълно непозната, но все пак друга. Но във всеки случай не бих се съгласил това да се характеризира като „напускане на България“. Най-малкото, чисто формално, съпругата ми работи за българската държава, а аз продължавам да бъда служител на Българската Православна Църква.

Бихте ли се върнали отново в родината? Какво от нея Ви липсва?

Знам отговора на първия въпрос, но засега ще го запазя за себе си. Само ще споделя, че далеч от бащиния дом човек разбира смисъла на една древна християнска сентенция – „за нас, християните, всяка Родина е чужбина и всяка чужбина – Родина“. Понятията родина и родолюбие имат дълбок екзистенциален смисъл и ако човек е успял да осъзнае и преживее това, то навсякъде по света той може да обича и да бъде обичан. Много неща ми липсват, естествено най-вече близките, приятелите, енорията. В контекста на християнската вяра обаче това не би трябвало да е липса, а по-скоро дар от Бога, дарът да имаш възможност да срещаш все повече и повече хора, на които с радост да отдадеш още и още внимание и любов. Защото Бог е навсякъде и Бог е Любов. Това, обаче, което наистина ми липсва, е радостта и емоцията от досега с природните дадености на България. Всички брюкселски паркове с прекрасните им езера и красиви поляни не могат да заместят прекрасната българска природа. Мнозина от нас по трудния начин разбираме какво богатство е нашата природа. 

Поддържате ли близка връзка и приятелски отношения с българската общност? 

Да, разбира се, че се стремя да създавам нови запознанства и контакти, какво по-естествено от това може да се случи на един българин в странство. Чували сме странни легенди за нехомогенността на българските общности зад граница, за егоизма на българина, че е вълк единак и т. н. Моят скромен опит казва, че за Брюксел и за северната провинция Лимбург, където служа, това не важи. Нещо повече – вече имам приятели и сред българските турци в Брюксел, с които един път седмично играем волейбол. За съжаление, това никак не ми помага в усвояването на френския, затова се опитвам да се ориентирам по-активно и към франкофонска приятелска среда.

В Люксембург през 2021 г. сте отслужили пасхалното богослужение на Възкресение Христово на роден език и малко по-късно организирате нова църковна мисия „Свети Евтимий, Патриарх Търновски“ в гр. Хаселт в северната белгийска провинция Лимбург. Разкажете ни повече за нея. 

Да, няколко пъти в годината служа и в Люксембург, създадохме добра традиция да служим и на Пасха там. Църковната мисия в провинция Лимбург съществува вече една година. Ще кажа това, което споделих след първата Литургия. След като се установих да живея в Белгия, най-естественото нещо беше да намеря начин да продължа свещеническото си служение. Разбрах, че освен в Брюксел, където има българска църква, повечето българи в Белгия живеят във Фландрия. Чрез наши познати се свързахме с членовете на фолклорната група „Ритми“ в гр. Хаселт, обсъдихме заедно идеята за новата църковна българска мисия и след полученото от митрополит Антоний благословение започнахме да осъществяваме това родолюбиво дело. Два пъти в месеца се събираме в една красива католическа църква в близкото до Хаселт, градче Зонховен, за да служим Литургия. Идват и българи от близки градове в Германия и Холандия.   

Преди около година сте защитили във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ докторска дисертация на тема „Проблемът за човешките права и рецепцията му в православното богословие на XX век“. Кое провокира интереса Ви в тази посока? 

Още като ученик, по времето на комунизма, се интересувах активно от темата за безчовечността на тоталитарните режими. Знаем, че правата на човека и свободата на личността бяха грубо погазвани по онова време и оттогава в мен е останал горчив спомен, може би това беше една от причините да се захвана с тази тема. По отношение на моята дисертация най-важният извод, който бих направил в този контекст, е разбирането, че християнското учение за свободата, достойнството и отговорността на човека е източникът и вдъхновението на всички съвременни теории за „право“ и „права“. За съжаление, най-новите тенденции в интерпретацията на правата на човека разглеждат самия човек не като една цялостна и завършена личност, а като сбор от фрагментирани негови качества и състояния, всяко от които има основание да претендира за някакви „права“. Това е и причината за толкова много манипулации с проблема за правата на човека. За жалост, днес все повече назрява необходимостта да се противопоставяме на идеологизирането на правата на човека. Има основание да се говори дори и за превръщането им във феномен от тоталитарен тип.

Смятате ли, че човешките права се защитават по един и същи начин в Белгия и в България? 

Тъй като все още имам проблем с езиковата бариера, не бих се осмелил да дам оценка за ситуацията в Белгия. Но интуицията ми подсказва, че най-важните, или по-скоро най-популярните, т. нар. естествени права на човека – правото на живот, свобода на словото, правото на самоопределение и защита от дискриминация – в България са гарантирани не по-зле отколкото в Белгия. Смятам, че отделни медийни спекулации създават впечатление за „много лошо състояние на правата на човека в България“. 

В началото на тази година се включвате в благотворителна кампания в гр. Зонховен. Заедно с наши сънародници миете коли с благотворителна цел – в подкрепа на дом за хора с увреждания. Колко българи се включиха, как успяхте да помогнете? 

Това е една оригинална инициатива, която събира представители на местните християнски общности в името на една благородна цел. Организацията е перфектна, както може да се очаква, разпределяме се на екипи, на момента се преквалифицираме в сръчни работници в автомивка и се захващаме на работа. Извива се дълга опашка от коли, местните хора знаят за кампанията и с радост се включват в нея. От българска страна бяхме четирима доброволци, измихме най-много коли и получихме много добри отзиви за представянето си.

Кое е това, което повече събира, отколкото разделя българите по света? 

Хората са едни и същи, независимо къде се намират. Ако имаме мирен дух и сърце, изпълнено с любов, какво друго можем да правим, освен да събираме около себе си сродни души. Духът на омразата и лъжата правят противното. Всеки сам прави своя избор как да живее. Хубаво е да се запитаме дали животът в чужбина задължително променя българина и дали тази промяна винаги е в посока към добро. Вярвам, че това преобладава. Да ни дава Господ сила и мъдрост и от лоши да ставаме по-добри. Едно добро пожелание за Новата година.