За да се справи България успешно и да инвестира средствата, предвидени в структурните фондове на ЕС, е изключително важно да съхрани административния си капацитет. Това каза в интервю за БТА Искра Михайлова, евродепутат от ДПС и зам.-председател на политическата група "Обнови Европа" в Европейския парламент.
България има девет оперативни програми, които са част от Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. Общо финансирането на одобрените досега програми е 13 890 млрд. лв. Ние говорим за 15 млрд. лв., разпределени по различните оперативни програми. Това е ресурс, който трябва да инвестираме в България в следващите пет години, заедно с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който е равностоен като ресурс и трябва да се инвестира в следващите две години, посочи Михайлова.
Евродепутатът подчерта, че липсата на политическа стабилност в продължение на много дълго време спъва работата на администрациите. По думите ѝ най-важно е страната ни да запази изградения в продължение на два програмни периода административен капацитет за управление на структурните фондове.
Ако ние успеем като страна да защитим това, което сме изградили като капацитет досега, ние бихме могли да се справим добре. Ако обаче продължаваме да разпиляваме този капацитет и продължаваме да не гарантираме държавност, стабилност, то ние се лишаваме от целия този ресурс, каза Искра Михайлова.
Следва пълният текст на интервюто:
Какви са предизвикателствата пред България с новата кохезионна политика?
На първо място бих посочила голямото закъснение, с което се сключват споразуменията със страните членки, в това число и с България. Плановият период, в който сме в момента, трябваше да започне в началото на 2021 г., а ние сме в края на 2022 г. и все още има програми, които са изпратени в ЕК, но не са получили одобрение. За съжаление, това не е само в България. Това се случва в цяла Европа. Има страни, които са по-назад и от нас, което поставя в риск сроковете за изпълнение на целите на кохезионната политика. Периодът на действие на кохезионната политика е 2021– 2027 г. и това е първото много голямо предизвикателство – в рамките на останалите години да се реализират целите.
Второто предизвикателство е свързано с прилагането на правилото – срокът на плановия период плюс три години до изпълнението и отчитането на проектите. В сегашния планов период правилото е срокът на плановия период плюс две години до изпълнението на проектите. Това още повече съкращава сроковете. Ако ние сме имали някаква възможност и досега да продължаваме да реализираме проекти от предишния планов период, които не сме ги отчели, то този планов период, в който сме, нещата не стоят по този начин.
Третото голямо предизвикателство е свързано с действието на различни инструменти. Наред с кохезионната политика, която традиционно ангажира една трета от бюджета на ЕС за преодоляване на различията между регионите, в момента действат и много други инструменти. Включи се Механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост или това са националните планове за възстановяване и устойчивост, по които ЕК успя да мобилизира ресурс, абсолютно равностоен на ресурса на структурните фондове. Като цяло бюджетът на механизма е по-голям от бюджета на структурните фондове. Те трябва да бъдат изпълнявани едновременно в България. България пропусна първите години от Механизма за възстановяване и устойчивост. Ние на практика все още нямаме реализирани проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Да, но имаме първо плащане по ПВУ...
Имаме преведени пари, но това е първо плащане, проекти реално няма в никакви области. Ние не сме започнали проектите със санирането на сградите, за да постигнем енергийна ефективност, а сме ужасно притеснени, че трябва да се намалят емисиите. Отказваме се и казваме това ще се случи, само ако закрием мините. Не е вярно. Ако ние инвестираме парите, които планирахме да инвестираме в енергийна ефективност, ние можем да намалим емисиите и оттам и закриването на мините да се отложи във времето. Има такива моменти, в които изпускането на сроковете, бавното действие на страната член, водят до загуба на възможности. Ще дам пример. В ПВУ има предвидени пари за дигитализация на културно наследство, на библиотеките, на архивите, но нито един от тези проекти не е тръгнал. Имаше проекти, свързани със съдебната реформа, която за нас тук е най-големият проблем, но в тази сфера също не са започнати никакви проекти.
Ние си позволихме много лежерно и бавно да отлагаме и сега сме в ситуация, в която едновременно трябва да управляваме огромни финансови ресурси. Това води до риск те да бъдат загубени.
Каква е ролята на регионалните съвети и могат ли те наистина да бъдат първа стъпка от децентрализацията на общините?
Не дали могат, а трябва да бъдат, защото местните власти са тези, които знаят най-добре кои са най-необходимите им проекти. Регионалните съвети са средищата, в които местните проекти от различните общини на територията на един регион, могат да бъдат събрани в едно цяло за постигане на някаква цел. Ние не можем да продължим с това да се опитват кметове да асфалтират улици, а да не е подменена ВиК системата под тези улици, защото проектът за ВиК системата ще излезе по-догодина, а парите за асфалтирането се появяват сега. Това е един от класическите най-елементарни примери, когато не е взет предвид децентрализираният подход и ясното припознаване на местните власти като най-важните партньори заедно с всички останали участници в регионалните съвети. Там са и неправителственият сектор, и местни университети с академичния си потенциал, там е и държавата с областния управител, който би трябвало да съчетае развитието на региона с общата държавна политика.
Изключително важна е ролята на регионалните съвети. Изключително важна е ролята на местните власти и го казвам не защото догодина има избори за местни власти. Не, те са естественият партньор, който трябва да види своето място, както в Националния план за възстановяване и устойчивост, така и в програмите от кохезионната политика, където те са основни изпълнители.
Как да направят така тези регионални съвети, че да се възползват от възможно най-много инструменти на кохезионната политика?
Първа задача на тези регионални съвети е да направят анализ на всички възможности, които стоят пред тях. Те са много, както вече казах- Планът за възстановяване и устойчивост, различните оперативните програми по структурните фондове, инструментите от националния бюджет. Тяхната първа задача е да анализират всички тези възможности и да създадат много ясна картина за територията на региона – какво, откъде и защо ще бъде финансирано, за да имат представа и кметовете, да си направят собствения разчет и собствените планове и за да не стигнем до отлагане на проекти. За да можем максимално ефективно да използваме парите и те да доведат действително до растеж, каквато всъщност е задачата на структурните фондове, регионалните съвети имат ключово важна роля. Структурните фондове следва да изравнят развитието и да допринесат за икономически растеж, работни места и благосъстояние и подобряване качеството на живот на хората в регионите. Това е смисълът – не самото усвояване на парите, а резултатите, до които те ще доведат.
Какво е финансовото измерение за този програмен период?
Ние имаме девет оперативни програми, които са част от Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. Общо финансирането на одобрените досега програми е 13 890 млрд. лв. Ние говорим за 15 млрд. лв., разпределени по различните оперативни програми. Отделните програми ще направят информационни дни, ще кажат всичко, но това е ресурс, който ние трябва да инвестираме в България в следващите пет години заедно с ПВУ, който е равностоен като ресурс, и трябва да се инвестира в следващите две години.
Смятате ли, че имаме шанс да направим това или политическата обстановка ни пречи?
Много ни пречи това, че в България няма политическа стабилност. България в продължение на много дълго време работи със служебни и временни правителства, което спъва работата на администрациите. За да бъдат инвестирани такива ресурси – 15 млрд. плюс още 15 млрд. лв., е необходим административен капацитет. Живи хора, които да знаят какво работят, как го работят и по какви правила. Ще дам пример. Представяне на стратегическия план за развитието на земеделието. По него има стотици мерки. За всяка една от тези мерки трябва да бъде разработена наредба, условия за кандидатстване, изискване към бенефициентите, документи, които трябва да бъдат представени, да се обявят покани, да се съберат предложения, да се оценят тези предложения и да се започне работа. Много е трудно и затова е изключително важно този капацитет, който България е създала, да бъде съхранен. Ние имаме вече зад гърба си два планови периода, създаден е капацитет, той трябва бъде мотивиран, хората да видят реализацията, ефекта от работата си и да видят перспектива в това, което те работят. Ако ние успеем като страна да защитим това, което сме изградили като капацитет досега, ние бихме могли да се справим. Може би не чак толкова отлично, но сравнително добре. Ако обаче продължаваме да разпиляваме този капацитет и продължаваме да не гарантираме държавност, стабилност, то ние се лишаваме от целия този ресурс.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще". Откриващата конференция на БТА по проект "EU in BG: Cohesion Future – Европа в България: Общо бъдеще" е утре, 1 декември, от 10:30 часа в зала "МаксиМ" на БТА. Дискусията ще бъде излъчена на живо във "Фейсбук" тук.
/ВД/
news.modal.text
Няма данни