Разнообразието на видовете е ключът към по-добрата адаптация на горите към климатичните промени. Опазването на старите гори също е от значение, защото те носят „гена на устойчивостта“. Това заяви доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет, катедра „Дендрология“. Той представи онлайн лекция на тема „Влиянието на климатичните промени върху българските гори“. Събитието бе организирано от научнопопулярна платформа „Климатека“ по случай Седмицата на гората.
„Ние трудно можем да влияем директно на глобалния климат, но за сметка на това можем да свършим много в локално отношение и най-сериозните ефекти може да се постигнат в стопанисването на околната среда и в частност горите“, коментира Панайотов. Част от мерките са свързани с намаляване на натиска върху екосистемите, внимателно подпомагане и направляване на процеси за осигуряване на по-висока устойчивост и адаптивност.
Сред предизвикателствата пред горите са снеголомите, ветровалите, засушаването, пожарите, нападения от насекоми и др. Южна Европа, включително и България, ще бъдат сред най-засегнатите от суша. Към 2050 г. се очакват значително повишаване на температурите, посочи експертът.
Доц. д-р Момчил Панайотов. Снимка: ZOOM
„Очакваме по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви като силни бури с поройни извалявания“, коментира Панайотов. Той даде пример, че в началото на януари 2021 г. е имало топла вълна, с интензивни валежи от дъжд в планините, а не от сняг.
Някои видове гори се справят по-добре с климатичните промени. Широколистните видове са по-добре адаптирани, те са еволюционно по-млади, обясни Панайотов. И добави: „Докато животните мигрират лесно, то растенията или се справят, или загиват“.
Един от видовете, за които предстои промяна, е обикновеният смърч. Екологичната ниша на този вид се очаква да се свие драстично. Белият бор също ще свие екологичната си ниша около четири пъти. Косматият дъб пък е сред видовете, които значително може да разширят екологичната си ниша.
Опазването на горите е важно, защото те осигуряват чисти питейни води, защита от порои и наводнения, опазване на почвите, регулиране на климата, осигуряване на биоразнообразието, добив на дървесини. Панайотов подчерта, че горите поглъщат въглеродни газове. В България горите заемат 1/3 от територията на България.
По думите на учения на фона на Европейския съюз страната ни успява да запази много от гористите територии. България е била много по-гола откъм гори в началото на 20 в., каза експертът. Панайотов обясни, че старите дървета трябва да са с предимство. Той призова обществото да се грижи за дърветата, защото гората е на всички хора.
Да се твърди, че залесяването ще реши проблема с климата, е лицемерие. Дърветата не растат чак толкова бързо, колкото ни се иска и не трупат бързо биомаса. По-важно е да не допуснем унищожаването на съществуващите гори, обясни експертът.
Панайотов предупреди, че трябва да се вземат по-категорични мерки за ограничаване на пожарите и за реакция при гасене. Той коментира, че страната ни разполага със специализирани хеликоптери.
/ИС/
news.modal.text
Няма данни