site.btaКак се управляват горите и какви са последствията от незаконната сеч, коментират експерти 

За да установи реалните мащаби на нелегалния дърводобив в България и вероятните негативни последствия от него,  WWF подготвя актуален тематичен анализ. Работата по амбициозния документ се очаква да приключи в средата на 2023 г. и той ще бъде

Крайречна ивица гора, растяща покрай брега на река Мътивир, недалеч от град Ихтиман, е подложена на сеч. За това сигнализират от WWF в прессъобщение до медиите. Проверка на природозащитната организация е установила изсечена ивица растителност по течението на реката. WWF твърдят, че прочистването ѝ с тежка техника продължава. Подаден е сигнал до РИОСВ - София и до Басейнова дирекция - Пловдив, за да разследват случая, съобщават от организацията. 

За опазване на крайречните гори при почистване на речните корита се обявиха от коалиция „За да остане природа в България“. Според природозащитниците след последните наводнения отново се прилагат стари мерки, които „от години учени и експерти от страната и ЕС обявяват за неефективни“.

Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски", под ръководството на доц. д-р Стелиян Димитров, направи теренно изследване и подробно картографиране на територията, засегната от наводнението при селата Каравелово и Богдан, в община Карлово. Основната причина за бедствието е интензивният валеж във водосборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра литра на квадратен метър, съобщиха от висшето училище.

Шестима доброволци от Сливен помагаха на пострадали при наводнението в село Богдан, съобщиха от пресцентъра на община Сливен. Те се отзоваха на молба от Сдружението на общините в България, изпратена до Общината за осигуряване на доброволци. Мъжете

„Мечтаната гора" се зароди във връзка с климатичните промени и спешната нужда от действие на всякакви нива, дори индивидуално. Това заяви за БТА Рая Убенова, която е инициатор на засаждането на дървета край пазарджишкото село Церово.

Разнообразието на видовете е ключът за по-добрата адаптация на горите към климатичните промени. Опазването на старите гори също е от значение, защото те носят „гена на устойчивостта“. Това заяви доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет, катедра „Дендрология“. Той представи онлайн лекция на тема „Влиянието на климатичните промени върху българските гори“. Събитието бе организирано от научнопопулярна платформа „Климатека“ по случай Седмицата на гората.