Нерешените с години проблеми често превръщат децата в жертви на конфликтите между родителите и водят до дълготрайни последици за тяхното развитие. Това отбеляза в интервю за БТА Елена Атанасова, програмен директор „Мониторинг на правата на детето" към УНИЦЕФ. Тя коментира, че е необходимо системно подобряване и подкрепа към всички специалисти, работещи в сферата на правата на децата.
Атанасова отбеляза още необходимостта от стандартизиране и регулиране на професията социален работник, разработване на стандарти за въвеждащо и продължаващо професионално обучение и подкрепа, включително осигуряване на адекватно заплащане, условия на труд и супервизия на работещите в системата за закрила на децата.
Експертът коментира, че в процеса на мониторинг на ситуацията на децата е важно по подходящ начин да се включват и самите деца. От УНИЦЕФ отчитат напредък у нас в различни сфери в отношението към децата като цяло. „Все в по-голяма степен се създават механизми за включване на деца и се зачита мнението им", посочи Атанасова.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Атанасова, кои са основните критерии, на които се основава мониторингът на УНИЦЕФ за правата на децата?
Мисията на УНИЦЕФ е да се застъпва за правата на всички деца, да подкрепя посрещането на основните нужди на уязвимите групи деца и семейства и да насърчава и мобилизира усилия за развиване на благоприятна среда, в която децата и подрастващите да развиват потенциала си. Основните критерии за мониторинга на практика се дават от Конвенцията на ООН за правата на децата, която България е ратифицирала преди вече три десетилетия, както и от Целите за устойчиво развитие на ООН.
Регулярното наблюдение на ситуацията – колко са децата в България, в какви условия и къде живеят, кой полага грижи за тях, имат ли достъп до здравословна среда и подходящи медицински грижи, до качествено и достъпно образование, и то от ранна възраст, до закрила, кои са децата, които са в уязвимо положение, и имат ли достъп до специализирана подкрепа, са сред ключовите елементи на мониторинга.
Ако липсва важна информация, то тогава се правят специфични изследвания, за да може да се получи по-пълна представа за ситуацията. Ще дам като пример едно от последните мащабни изследвания на УНИЦЕФ по изключително актуална тема – насилието над деца в България, за която обаче липсват комплексни данни и няма пълна информация както за ситуацията, така и за това какво по-конкретно трябва да се направи, за да се ограничи насилието над деца. В допълнение бих споменала и въздействието на COVID-19 и мерките, свързани с пандемията, върху децата и уязвимите семейства. УНИЦЕФ, заедно с партньори, предприе редица проучвания, включително и върху психичното здраве на децата и младежите.
Бих обърнала внимание и на още един ключов елемент – в процеса на мониторинг на ситуацията на децата е важно по подходящ начин да се включват и самите деца. УНИЦЕФ провежда изследване „Гласовете на децата“, както и онлайн запитвания. Преди време повече от 6000 деца се включиха в кампанията „Моят глас е важен“, а сега чрез платформата U-Report регулярно се провеждат анкети с около 1300 деца и младежи по актуални за тях теми. Получената информация се използва за променянето или създаването на политики в различни сфери, които касаят децата и младите хора.
Как оценявате средата за израстване на децата в България и кои са основните проблеми, които отчитате?
Естествено е, че в повечето време сме фокусирани върху проблемните сфери, но трябва да се отбележи, че в последните години има голям напредък в различни области – промяна в отношението към децата като цяло. Tяхната роля като индивиди все повече се разбира, те са субект, а не единствено обект на права. Подобрява се грижата за децата, които поради различни причини се отглеждат извън биологичните си семейства, развиват се услуги за подкрепата и интегрирането на децата с увреждания и специални нужди.
Важна и доскоро игнорирана тема като психичното здраве на подрастващите е вече в полезрението на услуги и политики. Разбира се, има и много предизвикателства – продължава да има големи неравенства. Над 24 процента от всички деца в България са изложени на риск от бедност, а над 37 процента от децата живеят в материални лишения – например над 10 процента нямат подходящо място за учене и писане на домашни, близо 30 процента не могат да си позволят седмица почивка извън дома си.
Здравната, образователната и социалната система, които в различните периоди от израстването на децата осигуряват ключова подкрепа, се развиват постоянно, но има нужда от дългосрочни инвестиции в лекари и медицински работници, социални работници, учители и т.н., както и в подходяща инфраструктура.
Какви съвети бихте дали за реакция на институциите, за да бъдат предпазени децата в случаи на конфликти между родителите или партньори?
За съжаление, в практиката се наблюдава тревожна тенденция за увеличаване и ескалиране на случаите на родителски конфликти. Детето се нуждае от двамата си родители в еднаква степен и правото му да осъществява лични контакти и с двамата си родители е гарантирано в чл. 9 на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Нерешените с години проблеми често превръщат децата в жертви на конфликтите между родителите и водят до дълготрайни последици за тяхното развитие. Често сигналите за родителски конфликти не се преценяват като рисков фактор от социалните работници и не се отваря случай, в който да се оценят нуждите на детето и да се планират дейности за подкрепа както на него, така и на родителите. Това може да включва подкрепа от семейни консултанти, фамилни терапевти и/или медиатори, които да посредничат за разрешаване на конфликтите и намиране на решения, които са в най-добър интерес на детето.
Необходимо е и да се отчете и нуждата от системно подобряване и подкрепа към всички специалисти, работещи в сферата на правата на децата – социални работници, учители, медицински специалисти, полицаи, прокурори, съдии – както по отношение на тяхната информираност и компетентност за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, така и за насочването и използването на медиация, семейни конференции и други възможности за подкрепа на детето и семейството.
Други системни проблеми, които все още са ключово предизвикателство за ефективната подкрепа на децата и техните родители, са необходимостта от стандартизиране и регулиране на професията социален работник, разработване на стандарти за въвеждащо и продължаващо професионално обучение и подкрепа, включително осигуряване на адекватно заплащане, условия на труд и супервизия на работещите в системата за закрила на децата.
Наблюдавате ли приема и интеграцията на децата, пристигащи от Украйна? Как бихте оценили процеса?
Много е важно да се отбележи, че интеграцията е двустранен процес, в който както приемащото общество, така и бежанците, се интегрират едни към други. Бежанската вълна от Украйна е безпрецедентна и България е сред страните от ЕС с най-голям дял бежанци от войната.
Поради сходни битови и социални норми, близък език и култура, интеграцията на търсещите убежище от Украйна не би била трудна, като обаче трябва да се има предвид уязвимостта им във връзка с факта, че близо 40 процента от търсещите убежище са деца, а 50 процента - жени. На практика е необходимо покриване на много елементи – жилищна и социална подкрепа, образователна подкрепа – както за децата в училищна възраст, така и за тези в предучилищна, езикови курсове и курсове за квалификация с цел по-големи възможности за достъп до пазара на труда и не на последно място – здравни грижи.
До този момент и благодарение на временната закрила, са гарантирани основните права, но ситуацията е динамична и специално относно децата трябва да продължат усилията за включването във формално и неформално образование, което би създало най-благоприятни условия за социализация на децата от Украйна.
УНИЦЕФ представи през юни данните от международно проучване за околната среда и децата. Кое смятате, че по отношение на външните прояви е най-пагубно за децата? И съответно какви мерки трябва да се вземат?
Международното проучване на изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“ за околната среда и благосъстоянието на децата за първи път сравнява развитите държави по показатели като излагане на вредни замърсители, включително токсичен въздух, пестициди, влага и олово, достъп до светлина, зелени площи и безопасни пътища, както и по какъв начин отделните държави допринасят за климатичната криза, потреблението на ресурси и изхвърлянето на електронни отпадъци. Резултатите показват, че в голямата част от т.нар. богати държави продължават да съществуват нездравословни, опасни и вредни условия за децата.
В България сред факторите с най-неблагоприятни последици относно здравето на децата са излагането им на вредни замърсители на околната среда и качеството на тяхното непосредствено обкръжение, като качеството на домовете, в които живеят. Зелените пространства са също сред социалните фактори, които определят здравето. България е със средни показатели по зелени градски пространства и е на 21-во място от общо 39 държави.
Децата губят и години в добро здраве заради фините прахови частици и потенциално опасни водни източници. Влагата и мухълът също са основни рискови фактори в домашната среда, които допринасят за инфекциите на горните дихателни пътища, астмата и бронхита. България е сред държавите с най-голям процент деца, живеещи при тежки битови лишения, което означава пренаселеност, съчетана с влага, тъмнина или неподходящи санитарно-хигиенни условия. В България 12,9 процента от децата обитават жилища с влага и мухъл. България е държавата с най-висок относителен дял на домакинствата с деца, които се затрудняват с отопляването на дома – 26 процента от всички домакинства и около 48 процента от бедните домакинства в страната.
Над една четвърт от домакинствата в България обитават пренаселени жилища, което има неблагоприятно отражение върху резултатите на децата в училище, както и върху физическото и психическото здраве на всички членове на домакинството.
Неравенствата в начините, по които околната среда се отразява на децата, са очевидни не само между държавите, но и в рамките на отделните страни. Бедните домакинства са изправени пред по-високи рискове по отношение на замърсяването на въздуха в дома, достъпа до безопасна и чиста вода и тъмните жилища, които обитават. Децата от по-бедните домакинства се сблъскват с много по-големи рискове и опасности от увреждане и по-често живеят в по-лоши квартали с по-малко места за игра. Децата са по-тежко засегнати от някои екологични рискове, отколкото възрастните, тъй като организмът им все още се развива и е съвсем ясно каква среда им е нужна.
Преодоляването на неравенствата и вредите и упражняването на екологичните права на децата изискват политически действия на всички равнища. За да се намерят глобални решения, е необходимо международно сътрудничество, но отделните страни също могат и трябва да се справят с проблемите. За да се подобри средата, в която живеят и се развиват децата, е необходимо вниманието да се съсредоточи върху децата сега и да се предприемат конкретни мерки за подобряването на средата, като се намалят отпадъците и замърсяването на водите и на въздуха и като осигурят по-добри жилищни условия и инфраструктура. Нужно е да се обърне специално внимание на средата, в която живеят най-уязвимите деца.