Да се чуе гласът на човек с увреждане е изключително трудно не само в България. Това заяви за БТА 21-годишната Мария Александрова, която е застъпник на УНИЦЕФ за приобщаващо образование. Родена е във Враца и от малка се е посветила на това да помага и да информира обществото за хората със специални потребности. Покрай работата си с УНИЦЕФ Мария знае, че проблемите на децата са универсални.
„Ако хората, децата с увреждания биват възприемани като пълноправни членове на обществото, правилните политики ще последват“, смята тя.
Предизвикателствата и каузата да помагаш
Според Мария у нас са нужни социални и здравни политики, които да поставят акцент върху индивидуалните способности на всеки ученик, така че той да разгърне изцяло потенциала си. Тя е на мнение, че липсва добра инфраструктура, което е проблем за хората с увреждания при придвижването им до лечебно заведение, например.
Мария е категорична, че в България трябва максимално да се намали бюрокрацията, свързана с класификацията на уврежданията. „За това съществува международен стандарт, който не се използва в България“, поясни тя.
„Най-съкровената ми мечта е да имам по-добро качество на живот като млад образован човек с увреждане, независимо къде се намирам по света“, сподели Мария.
В търсенето на промяната за хората с увреждания тя разчита и на подкрепата на УНИЦЕФ - България.
Диагнозата не трябва да е предпоставка децата и младежите да бъдат изключени по какъвто и да е начин от образователна, здравна, социална или каквато и да е обществена система, коментира Ивайло Спасов, директор „Комуникация за социална промяна“ в УНИЦЕФ – България.
Успех въпреки трудностите
Мария става първият човек в инвалидна количка у нас, който успява успешно да премине изпита по английски език на Кеймбридж през 2018 година. Сега тя е трети курс студент в Американския университет. Избрала е да следва двойна специалност – „Политически науки и международни отношения“ и „Журналистика и масови комуникации“.
„Изборът на тези две специалности, поне за мен, беше много лесен – исках да намеря специалности, чрез които мога да променя нагласите към хората с увреждания“, коментира тя. Мечтата ѝ е да помага на хората като цяло и след завършването на образованието си.
Историята на Мария трогва екипа на УНИЦЕФ, който прави специален филм за нея по случай тридесетата годишнина от подписването на Конвенцията за правата на детето.
Като застъпник за приобщаващо образование Мария се чувства пълноценна. Тя споделя, че изпитва изключително голямо удовлетворение да се занимава с това. Това ми позволява да се боря за правата на хора като мен, но и да поддържам цялостното младежко участие. То е важно, защото ние сме бъдещето, коментира Мария.
През септември желанието ѝ за промяна я отвежда на Срещата на върха на тема „Трансформиране на образованието“ в Ню Йорк, в рамките на Общото събрание на ООН. Там Мария се среща и с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.
Мария Александрова. Източник: UNICEF/UN0704595/Bindra
„Очаквах човек с неговата позиция да е студен и дистанциран от младите панелисти. Той беше точно обратното – човек, здраво стъпил на земята и готов да чуе младежката гледна точка. Имах усещането, че наистина ще бъдем чути и дано се окажа права“, сподели тя.
Чрез своето участие в Срещата на върха Мария е гласът не само на хората в неравностойно положение, но и гласът на всички младежи. По думите ѝ центърът на събитието е била първата по рода си младежка декларация. Мария подчертава, че е било отправено искане за образование, в което всички учащи да бъдат пълноправни.
По думите ѝ декларацията съдържа и заявената обвързаност на младите хора да продължат своята работа и да допринесат за трансформиране на образованието като цяло.
Според Ивайло Спасов при срещата с Гутериш Мария отново се е отличила с осъзнатост и отговорност.
„Тя е млад човек, който е инвестирал много време и усилия в разгръщането на уменията и способностите си, на интелектуалното си развитие и интересите си“, отбеляза той.
Спасов открои и ролята на семейството на Мария в нейните успехи. Той посочи, че майка ѝ – Зорница, вярва във възможностите на дъщеря си и е винаги до нея.
Виждам как пред очите ми Мария се превърна от ученичка в един уверен, знаещ, можеш, страстен младежки застъпник за правата на уязвимите общности, който залага на собствената си независимост, но и на въздействието, което може да окаже чрез личния си опит, сподели Спасов.
Според него участието на Мария в инициативи на УНИЦЕФ, ООН и Европейската комисия са заздравили увереността и желанията ѝ да постига успех, чрез който да помага на останалите.
„Това, което млади хора като Мария искат, е не държавата да им помага, а поне да не им пречи“, коментира също експертът.
Необходимост от промени
Ивайло Спасов смята, че българското училище се нуждае не само от достъпна и приобщаваща външна среда, но и от достъпни и приобщаващи умове и сърца на всички, имащи отношение към образователния процес – от преподавателите и ресурсните педагози, до психолози и родители, а също така и от проявяващи толерантност ученици.
„Рампи и асансьори лесно се изграждат, но нагласи се променят по-трудно и те влияят на приемането на децата както с физически, така и с интелектуални затруднения в развитието“, подчерта експертът.
Той е убеден, че възпитанието в тази насока трябва да започне от ранна детска възраст.
Ивайло Спасов. Източник: UNICEF-Bulgaria
„Нашите данни отчитат тревожни тенденции“, коментира той и даде пример с изследване на социалните норми към децата с увреждания. Според данните около 80% от родителите на деца без увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания имат нужда от специални образователни институции (например специални училища или центрове).
„Според родителите на деца с увреждания нуждата от специални образователни институции е по-голяма при децата с интелектуални увреждания, отколкото при децата с физически увреждания“, отбеляза също Спасов.
„Отглеждащите дете с увреждане по-често споделят мнението, че децата с интелектуални увреждания би трябвало да бъдат в специални образователни институции, докато при полагащите грижи за деца със затруднения в развитието се наблюдава обратна тенденция“, каза още той.
От 2016 г. УНИЦЕФ следи нагласите и подготовката на педагогическите специалисти предимно в училищата и детските градини за работа с деца със специални потребности. В тази връзка Спасов коментира тенденцията в образователната система.
„В рамките на четири последователни изследвания наблюдаваме засилване на нагласи сред професионалистите в подкрепа на това децата със специални потребности да са извън масова учебна среда“, посочи той.
„Като цяло, с увеличаване на броя деца със специални образователни потребности в групата, нагласите стават по-негативни“, добави експертът.
Спасов призовава хората с увреждания да не бъдат третирани със снизхождение или предразсъдъци, а да им се даде място на масата за вземане на решения за нещата, които влияят директно на живота и благополучието им.