site.btaМалки изби от Североизточна България работят съвместно за развитие на винения туризъм у нас

За трета поредна година Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) обяви октомври за честване на Международния ден на мавруда с поредица от разнообразни събития, които имат за цел да популяризират винения туризъм и българското вино. Така и група български журналисти тръгна на тридневен винен тур към Североизточна България, иницииран и организиран от екипа на БАВП.

На север и изток от Велико Търново се очертава много интересна и атрактивна дестинация за винен туризъм. Типични за региона са сортовете Совиньон блан, Шардоне, Траминер, Ризлинг, Гергана. Поради по-суровия североизточен климат по-трудно се намират червени сортове, но Каберне фран и Пино ноар се справят добре. "Въпреки че нямаме Мавруд, той е една емблема на всички български сортове, на които искаме да акцентираме", заявява Анелия Христова, координатор на проекта "Карта за вино тур Североизток".

Всички страни работят в насока развитие на винено-кулинарния туризъм и това не е случайно, а България има огромен потенциал в тази ниша, смята Ивайло Катерски, председател на БАВП. Тяхната асоциация е взела въпроса присърце - така се ражда проектът "Карта за вино тур Североизток".

Отне ни поне 4-5 години да създадем картата. Непрекъснато се разширява, но с места, които имат мислене и отговарят на условията да имат отношение към лозето, гроздето, направата на виното и към хората, разказва Николай Кръстев, член на БАВП и технолог във ВИ "Царев Брод", област Шумен.

Обектите вече са 16 - 13 винарни, 1 дегустационна, 1 винен бар и комплексът "Black sea rama", който има собствено производство и приема посетители. Разстоянията в региона са големи и едва ли могат да се обходят всички места от картата за 2-3 дни, но има обособени няколко мини района.

Проектът се развива наистина добре. Има много изби в района, които са иновативни и мислят в тази насока. Голяма част от тях тепърва навлизат на пазара, споделя Анелия Христова.

Тя допълва, че всяка една от избите успява да привлече хора по различен начин, всяка си има своя история и свои вина. "А да не забравяме факта, че районът е много богат на история и природни забележителности, които добре се съчетават с винения туризъм. Това е начинът - съчетаване на няколко вида туризъм и работа с местните организации", обяснява Анелия Христова.

Като естествено продължение на този проект се появява "Градска винена карта на София", като от БАВП обещават до края на годината да има второ издание, което да е по-обогатено и по-достъпно. Обектите в нея до момента са 45 - магазини, ресторанти и барове, избрани по обективни критерии спрямо присъствието на български вина в асортимента им.

"Колкото повече се шуми около българското вино и конкретно около българските сортове, толкова по-добре е не само за винарните, а като цяло за страната ни", коментира Анелия Христакиева, технолог на ВИ "Салла Естейт", два пъти печелила титлата Енолог на годината - престижна награда, която се гласува само от професионалисти от бранша. Според нея трябва повече заведения да предлагат български вина и то с акцент към тях.

Затова избите в района на Североизтока работят усилено в насока възпитание на добра винена и кулинарна култура, т.е. да се наложи идеята за консумация на местни храна и вино. "С избите в района правим доста интересни инициативи. Заедно се представяме и по изложения под шапката на Североизтока", коментира Анелия Христова.

Първата спирка във винената обиколка съчетава именно тези качества на района. Николай Кръстев, винарят на ВИ "Царев Брод", разказва как е започнал работа в избата с ясното виждане какво иска да направи там. А то е съвпаднало с виждането на собствениците - семейство Иванови, които са агрономи по професия и призвание.

Така се случва, че собственикът започва да си гледа вкъщи няколко лози от сорта Гергана. "Още винифицирах през 2008 г. в Стара Загора, когато той ми донесе няколко щайги от неговите асми. Видях голям потенциал и го посъветвах да продължи да работи сорта", спомня си Николай. Така през 2011 г. в "Царев брод" са засадени първите лози Гергана. Четири години по-късно е и първият гроздобер.

"Оказва се, че сме единствените в света, които сме запазили и работим сорта Гергана. Всяка година възстановяваме, но единственото място, откъдето можем да вземем материал, е нашето лозе", споделя винарят на избата. Според него сортът има голям потенциал и за пенливо вино. Затова през 2019 г. залагат първата реколта, която е в лимитирана серия от 300 бутилки.

В "Царев Брод" гледат още Совиньон блан, Ризлинг, Шардоне, Траминер, отскоро Пино гри, но също червени сортове - Пино Ноар и Каберне фран. През 2017 г. започват да търсят и български червен сорт, с който да работят. Така стигат до Евмолпия, където може да бъде намерена и връзката с Мавруда, защото сортът е кръстоска между Мерло и Мавруд.

"Царев брод" е микро изба - правят 50 000 бутилки годишно. По-голямата част от труда им е ръчен. Пътят от лозето до избата е максимално кратък, за да може прясно откъснатият плод да бъде обработен бързо. Всичко това им дава възможност да правят нещата точно както искат, с внимание към детайла.

В началото на октомври, за гроздобера, организират събития, с които започва цял месец празници на българското вино. И през целия месец предлагат дегустации на български сортове. В близкото село Мадара "Царев Брод" правят винени вечери заедно с Вила "Сейнт Мишел" и шеф Стефан Стефанов.

От две години насам избата е първата и единствена в България, която работи с италианската платформа за винен туризъм "WineAround".

"Царев Брод" работят и с община Шумен, където, ако посетиш мемориалния комплекс "1300 години България", с билета можеш да се възползваш от разходка в лозята и дегустация на сорта Гергана, както и обратното. Скоро предстои същото и с Мадарския конник.

Следваща спирка по пътя на виното е село Блъсково, което има дълга лозарска история - още по времето на социализма в района му всичко е било обхванато от лозя. Към днешна дата има 300 декара, които се простират на хълмовете на Шуменското плато. Те са възстановени от братята Иван Иванов и Георги Анастасов, които през 2010 г. основават бутиковата винарна "Салла Естейт".

За момента винарната използва едва половината си капацитет, а останалото грозде продава. Но планът е до няколко години сами да преработват цялата си продукция. Първо искат да се установят на пазара.

"Когато стартирахме идеята беше да правим 20 000 бутилки и да преработваме около една трета от гроздето, което се ражда в лозята. Но стъпка по стъпка вдигнахме малко производството, за да преработваме повече и да влезем в специализирани магазини, защото преди това работихме само с ресторанти", споделя технологът на "Салла Естейт" Анелия Христакиева.

Червените им сортове са Каберне фран и Пино ноар, а белите Шардоне, Ризлинг, Совиньон блан, Траминер и Врачански мискет, който е единственият им български сорт. От него те правят около 2000 бутилки, но тази година, заради сушата и ниските добиви, ще бъдат едва около 1000.

По думите на сина на Иван Иванов - Стефан, полагат старание и в това да развиват туризма - с международни и български гости, в открития ресторант с панорамна гледка към лозята, в който се правят и дегустации. "Производството ни е изцяло собствено – домати, краставици, пипер, хляб, сирена", разказва Стефан.

Наскоро винарната прави и нов бранд - "Салинас". Името е обвързано с историята на местността, както е случаят и с името на избата, кръстена на старото име на селото. Етикетите на "Салинас" са вдъхновени от конете от австрийската порода Липицанер, които също се отглеждат в стопанството.

Стигайки до морската ни столица, задължителна спирка е виненият бар "Wineground Bottles & Beans", който все повече се превръща в култово място за вино във Варна. Негов собственик и двигател е Марин Атанасов, чийто сериозен опит като сомелиер се вижда от енциклопедичните му знания. Затова и ресторанти му се доверяват за съставяне на винените си листи.

През май месец в бара организират дегустация пред ресторантьори и представители от хорека бранша с вината от региона и показват какво биха могли да включат във винените си листи за сезона. Искаме да превърнем това в традиция, както и да има дни на отворените врати, които също са май месец и към които има все по-засилващ се интерес, споделя Анелия Христова.

По думите на Марин Атанасов подобни събития и организации само преди 5 години са били нещо немислимо, поне за тях. Резултатите не закъсняват. "Специално ние бяхме единодушно избрани от избите да бъдем включени в картата, като обединяващото място за всички във Варна", коментира той.

Дегустацията, която правят през май месец, не е с щандове на избите. С влизането в бара и придвижвайки се към вътрешността му, посетителите започват да опитват от пенливи, през неутрални и ароматни бели вина, бели вина с отлежаване в бъчви, бледи и тъмни розета, като по този начин се дава възможност за опитване на всички вина от района само на една маса, без никой да разказва нищо. "Така се получава т.нар. хоризонтална дегустация", обяснява Марин. Той допълва, че идеята е не само туризъм, а изграждането на облик, така че след няколко години да могат да кажат каква е идентичността на вината от този район. Според него тази инициатива е много полезна и за самите производители, за да добият представа какво правят колегите им.

Като винен професионалист, се надявам в близко бъдеще много повече от гроздето да се обработва в районите, където се отглежда, така че това да даде облик на района, казва Марин. "Виното, освен напитка, която комбинираме с храната, вече стана и социална напитка. То може да бъде знаменосец на българския туризъм. Виното винаги е свързано с някакъв успех, щом има добро вино, това е признак на цивилизация и култура, не само на хранене и консумация", разсъждава той.

Съвсем близо до морската ни столица, по пътя към к.к. Албена край село Генерал Кантарджиево, се намира ВИ "Варна". "Стараем се да отговаряме на високи критерии и да надграждаме", заявява технологът на избата Тихомир Илиев.

Винарната разполага с 450 дка лозя, но купуват и други. Преработват сортовете Совиньон блан, Пино гри, Ризлинг, Грюнер Велтлинер, Шардоне, Траминер (който според Тихомир в последните години е със залязващи функции и все по-малко се търси). Имат представители на българската сортова листа - Варненски мискет, а от миналата година и Врачански мискет.

Във "Варна" гледат 3 сорта червено грозде, но от тях произвеждат само розе - Каберне фран, Пино ноар и Сан Джовезе. Единствено от Пино ноар произвеждат малки партиди червено, но не винаги. Сан Джовезе е експеримент на собственика, породен от любовта му към Италия, но поради климата узрява твърде късно и затова се превръща изцяло в розе.

За двата червени асортимента, които предлагат, купуват грозде от Южна България.

Именно в Североизточна България беше и първото събитие от празниците, посветени на Международния ден на мавруда, Urban Wine Fest Varna на 15 октомври. Локацията, където се проведе, определено отговаряше на името му. "ReBonkers" - бивш барутен склад, който през 90-те е бил култова варненска дискотека, в последните години е преобразен на място за авангардни и екстравагантни арт събития.

В тази алтернативна атмосфера обединяващ елемент през съботния ден бяха местните сортове. Селекцията за фестивала беше специално направена от екипа на БАВП. Разбира се, маврудът беше водещ, но имаше и други регионални вина.

Днес е ред на Пловдив да приветства фестивала на пл. "Централен", до пощата, а следващата събота събитието ще посети и София, където ще се приюти в Ларгото.

Организаторите разказват, че всяко издание ще има различни нюанси по отношение на храна, музикална и културна програма спрямо района, в който се провежда. Всички събития за Международния ден на мавруда имат за цел да популяризират българското вино, винения туризъм и да наложат положителен и по-качествен имидж на бранда "българско вино", коментират от БАВП.

След черноморската част на Североизтока дойде време и за Централна Северна България. Там, в самото сърце на старата столица, на Самоводската чаршия, се намира Дегустационен център Велико Търново. Той е създаден с идеята да бъде средищна точка за всички, които искат да опитат и да научат повече за виното, произвеждано в региона на Велико Търново. Мястото предлага множество събития, представяне на вина, различни работилници с местните занаятчии.

"От много години в региона ни се произвеждат вина и докато преди имаше големи производители, с времето това се промени. Сега се появяват много нови и интересни винарни". Това разказва собственикът на дегустационния център Станимир Стоянов, който е председател на Съюза на енолозите в България.

Именно с такива малки и любопитни винопроизводители може да се запознаят посетителите на дегустационния център в Търново.

Като избата "Драгошинов", която се намира в село Нацовци, в близост до Килифаревския манастир. Проектът на Даниел и Мая Драгошинови е малък – всичките им вина са в серии между 1000 и 1500 бутилки, като цялото им годишно производство е между 5000 и 8000 бутилки. Целият труд е ръчен. "Искаме да правим нещата, по начина, по който ние ги виждаме", казва Даниел. Винарната има дегустационни на открито и закрито, в които посреща гости целогодишно.

Друго интересно място е изба "Марян" до град Елена, кръстена на едноименното село, макар в него гроздето да не вирее добре. Затова семейство Иванови, които са собственици на винарната, нямат собствени лозя, а купуват грозде, което обаче подбират много внимателно. С него произвеждат около 50 000 бутилки. Отворени сме и за дегустационни посещения, казва Петър Иванов, един от собствениците.

Изба "Върбовка" също няма собствени лозя, но има голям капацитет - 3 милиона литра, който в продължение на години използват, за да преработват чуждо грозде. Докато не решават да направят и своя серия вина в доста ограничена серия - до 2000 бутилки. Това, че нямаме лозя, ни позволява да експериментираме сортово, коментира Калоян Пенев, един от собствениците на семейната винарна.

"Руевит естейт", малка винарска изба в района на Павликени, от друга страна, акцентира върху производството на вино само от собствени лозови масиви. Имаме голямо сортово разнообразие и правим около 20 000 бутилки годишно, като от някои са много ограничени серии с под 1000 бутилки, споделя собственикът на винарната Тодор Цивнев. 

И макар северът да се свързва повече с белите вина, има почва за развитие и на някои червени сортове. Като типичният местен сорт Гъмза, разказва домакинът Станимир, като подчертава, че се старае всеки посетител на дегустационния център да го опита. Според енологът има ясна тенденция, че българските сортове започват да се завръщат на родната сцена. Има и такива, които никога не са спирали да работят с тях, като последната останала голяма изба в региона "Ловико Сухиндол" и тяхната Гъмза.

Съвсем близо до Велико Търново се намира и винарна "Ялово", която произвежда около 30 000-40 000 бутилки годишно.

Идеята ни е да правим вина, които на нас ни харесват и които можем да реализираме. Фокусът ни е да продаваме тук на място и се възприемаме като част от туризма на региона, разказва Димитър Димов, технолог и съсобственик на винарната, по време на разходката из избата. Той е отдаден на работата си и в частност на забравени български сортове.

Според историята му преди 1944 г. винената карта на България е била коренно различна - сортовете Каберне Совиньон и Мерло не присъстват на нея, а днес една трета от насажденията у нас са именно от тези два сорта. Така някои стари сортове са започнали да се срещат много рядко, по частни лозя. Димитър се опитва да ги възстанови и дори прави експерименти в своята изба, не само със забравените, но и с наличните местни сортове. Освен у нас, той прави вино и в Турция, където също използва от българските местни сортове.

Димитър разказва, че освен най-разпространените сортове Гъмза, Димят и Памид е имало и куп по-малки, като Виненка, Кокорко, Варненски Мавруд, Варненска Гъмза, Сивка или Папазка. Целта ни е да възстановим лозя от тези сортове. Проблемът с тях е, че няма материал, с който да си го засадиш. 

Самата изба в Ялово се помещава в сградата на старото селско училище, откъдето идва и идеята за име на новия им бранд "Old school". "От друга страна, харесваме по-старите и традиционни методи за производство и имаме желание да възраждаме традициите във винопроизводството на региона, обяснява Димитър.

Еклектичните и понякога скандални етикети на избата са дело на художника Дамян Бумбалов, а посетителите на място могат да дегустират вината, докато се наслаждават и на други произведения на твореца.

Трябва да искаме от държавата не само субсидии, а условия, за да се развива браншът. Редно е това да бъде приоритет, да има стратегия, заключва Димитър.

Ивайло Катерски припомня, че от 2005 г. насам България има само две географски указания - Дунавска равнина и Тракийска низина. Според експертното мнение на БАВП те трябва да са поне осем.