site.btaВъв всички браншове на хранително-питейната индустрия кръговата икономика вече е факт

Местното производство на по-големи количества храни е важно и това се доказва особено в период на кризи, каза министърът на земеделието Явор Гечев по време на конференция "Агросекторът в криза. Спешни мерки", която е част от 16-ия Коледен форум от Националната кампания "Да! На българската храна".

Той допълни, че Министерство на земеделието предвижда да организирана дискусия през месец януари с всички български евродепутати за стратегията "От фермата до трапезата", която е продължение на Зелената сделка. "Трябва да работим за това да имаме храна българско производство, а тя да е достъпна, качествена, сертифицирана и не на последно място безопасна", заяви министър Гечев.

Аграрният министър каза още, че народните представители на първо четене са одобрили внесените промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, като актуализацията му е послужила за законното въвеждане на Стратегическия план. "Това ще даде възможност земеделските стопани и преработватели от всички браншове да могат да се възползват от европейската и българската солидарност", коментира още той. По думите му работата по документа ще трябва да продължи, да се преразглеждат текстове, които да се адаптират към българското законодателство в следващите две години. "Вярвам, че в редовния кабинет ще има силен експертен екип, който ще се справи с това предизвикателство", уточни той.

Явор Гечев отбеляза, че в контекста на подпомагането за справяне с икономическите последици ЕС е длъжник на държавите членки, особено на тези от източна си част. "Изключителната финансова подкрепа тази година в размер на близо 1 млрд. лева заради ковид пандемията и украинската помощ е почти и само от държавния бюджет. Единствено допълнителната подкрепа от Програма за развитие на селските райони (ПРСР), с бюджет от около 60 млн. лева, идва от Европа", подчерта той.

"Ролята на правителството е да взима оперативни решения, краткосрочни. Ние, от своя страна, се стремим към дългосрочни решения", заяви по време на събитието проф. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии.

Във фокуса на вниманието е именно зелената сделка и всичко, свързано с устойчивото развитие. Във всички браншове на хранително-питейната индустрия кръговата икономика вече е факт. Ние сме затворили този кръг и до момента нашите браншове сме се справяли сами защото нямаме финансиране по оперативните програми, сподели Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България. По думите ѝ в тяхната индустрия в последните 3 години са направени инвестиции за развитие на зелената икономика в размер на 120 млн. лева.

"Миналата седмица ЕК публикува един много важен проект на регламент, свързан с пластмаса и опаковките от пластмаса, който засяга цялата хранително-питейна индустрия както в Европа, така и у нас", каза Радомирова и подчерта, че затова е наистина важно създаването на депозитна система, за да бъдат изпълнени целите на ЕС. "Бизнесът иска да говори и държи властта да го чуе", подчерта тя.

"Ние знаем своята отговорност и се стремим ежедневно да я изпълняваме. Българска асоциация за безопасност на храните (БАБХ) в последно време се олицетворява само с граничния пункт на Капитан Андреево, но аз винаги съм смятал, че БАБХ не е само това, а всички нейни инспектори, които са ежедневно при земеделските производители на полето и във фермите при животновъдите", коментира д-р Иван Шиков, новият изпълнителен директор на БАБХ.

Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, припомни, че за животновъдите в България фундаментален проблем са пасищата и призова управляващите да работят в тази насока. "Призовавам към конструктивен подход, окрупняване и обединяване на селското ни стопанство, в противен случай няма никога да стигнем до никъде", подчерта той.

По време на събитието бяха раздадени и традиционните годишни награди на кампанията, организирана от екипа на медия "Стандарт".