Някак си тези продукти са позабравени, а те имат специфичен характер и привличат все повече български и чуждестранни туристи, които ги търсят. Целта е всичкото знание да се събере, да им се даде видимост – на продуктите и на производителите, за да се разгърне икономическият потенциал на продуктите. Това заяви заместник-министър Георги Събев по време на представяне на Рамковата програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти 2022-2032, която вече е одобрена от министъра на земеделието.
Нейната визия е да помогне за съживяването на селските региони. В обхвата ѝ влизат селскостопански продукти и храни, предназначени за консумация от човека, вина, ароматизирани лозаро-винарски продукти и продукти на основата на вина и оцети, спиртни напитки.
Като съществен елемент от програмата зам.-министър Събев посочи осемте разработени мерки по нея, чиято обща цел е остойностяване на местните традиционни и регионалните традиционни продукти.
Първата от мерките е проучване, възстановяване и съхранение на информация за местни традиционни и регионални традиционни продукти, които се произвеждат от местните общности. Събев заяви, че целта е до края на следващата година да бъде установен контакт с всички заинтересовани страни. Също така да се изготви база данни и да се проучи опита на другите държави членки, като по последната точка вече има обратна връзка.
Следващата мярка е нормативната рамка. Според европейския регламент един продукт трябва да е съществувал на пазара поне 30 години. Като местни се определят тези, които се произвеждат в едно населено място или малка група от такива, а регионални се произвеждат на по-голяма територия. Събев каза, че са си поставили за цел до 2024 г. да бъде утвърдено и лого.
Другите мерки включват укрепване на капацитета за контрола – изготвяне на нормативна уредба във връзка с контрола, разработване на платформа в интернет, насочваща вниманието към значението на тези продукти (срокът за завършване на платформата е 31 декември 2025 г.), повишаване на информираността за качеството чрез различни кампании и събития.
Аграрният заместник-министър подчерта и важността за подобряване на взаимодействието между производители и туристическия бранш, за което те ще помогнат с организация на събития, на местни пазари, насърчаване на късите вериги на доставка и затваряне на цикъла на производство. По думите му това е неизползван потенциал, който може да разнообрази програмата на туристическите пакети.
Програмата също така предвижда стимулиране на сдружаването на производителите и съдействие за продуктите с потенциал за защита съгласно европейските схеми за качество. "България е една от страните с малко географски означения – само 3 продукта. Вярваме, че тази програма ще подобри видимостта на тези схеми, които стават модерен и актуален инструмент за подпомагане на селските райони", обясни Събев, допълвайки, че работата по тази подмярка е започнала преди няколко месеца.
На събитието присъстваха и няколко производители на такива продукти, наричани "пазители".
Дешка Кротева от Разложко разказа за традиционния напфавак, който на изложение в Италия преди години определили като "българско прошуто". "Тогава разбрах каква стойност има всъщност. Сега половината свят идва да го опита, защото е разбрал от рекламата на италианците за него", споделя тя. Според нея традиционния суджук може да служи като тур атракция и да се запази, но обяснява, че никой не иска да работи, защото не е сигурен, че ще изкара някой лев, за да вложи обратно и да продължи да го прави.
По думите на Цветан Димитров от Тетевенския балкан за 25 години от нашия живот една трета от знанията ни за храна изчезват. Той се занимава с изследване на бактериите на местните сирена и смята, че си заслужава да запазим традицията жива, за да имаме живи сила.
Димитров отправи апел към всички желаещи да опитат много видове традиционни сирена, които няма как да се купят все още заради нормативната рамка, да посетят празника на сирената в село Черни вит, който ще се проведе на 23 септември 2023 г. "Трябва да се окуражат хората, които ги правят, защото иначе сме обречени те да изчезнат", коментира той.
"Винаги ми се плаче, когато започна да говоря за траханата. Когато бях малка, много хора се събирахме, за да я правим. Тя не е само храна, а усещане за самосъхранение. Отделно са хранителните качества, които има", сподели с голяма емоция Теменужка Матева от Ивайловградско, която обясни, че прави траханата, както е било едно време - на ръка. "Така знам и така мисля, че трябва да бъде, защото там става магията. Не бих си представила този продукт в цеха, мястото му е у дома", каза още тя.
/СЛС/
news.modal.text
Няма данни