Турция се отказа от ветото си, Швеция и Финландия са на път да се присъединят към НАТО, пише британският в. "Файненшъл таймс". Скандинавските страни успокоиха опасенията на Ердоган, че са твърде меки по отношение на екстремистките групи.
Трите страни подписаха съвместен меморандум след часове на преговори с посредничеството на НАТО.
Споразумението бе постигнато малко преди годишната среща на върха на НАТО в Мадрид. То слага край на спор, който заплашваше да засенчи събитие, рекламирано като демонстрация на единство срещу Русия, подкрепа за Украйна и за 10-годишната "стратегическа концепция" на алианса, с която се планира преосмисляне на подхода на организацията към защитата на източноевропейските съюзници.
Според турски представител двете скандинавски страни са се съгласили да не оказват подкрепа на кюрдските милиции в Сирия, които Анкара разглежда като терористични организации - нещо, което президентът Реджеп Тайип Ердоган ще разтръби като политическа победа преди изборите в Турция догодина. Според същия източник те са се съгласили и да спрат подкрепата си за движението на Фетхула Гюлен - ислямска секта, която Турция обвинява в организиране на опита за преврат през 2016 г.
Анкара празнува "национална победа", споразумението предизвика загриженост и възмущение в Стокхолм, пише френският в. "Монд".
Турското президентство заяви, че е получило "пълното сътрудничество" на Стокхолм и Хелзинки в борбата с Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните съюзници.
Споразумението бе подписано още преди официалната вечеря в Мадрид, с което Анкара избегна сблъсък със съюзниците си, коментира френският в. "Фигаро".
Малко преди срещата на върха изглеждаше, че шансовете за подобно споразумение не са особено големи. На фона на войната в Украйна обаче и изправена очи в очи със съюзниците си, Турция не пое риска да предизвика разделение в Алианса, пише френското издание.
Споразумението обаче е нова дипломатическа загуба за кюрдската общност, която водеше борба с "Ислямска държава" в Сирия. Хелзинки и Стокхолм бяха принудени да платят цената или поне да декларират, че имат такова намерение.
Границата между Русия и Финландия се превръща в нова разделителна линия на Студена война, пише френският в. "Паризиен". Преди пандемията от КОВИД-19 на граничния пункт Ниирала дневно са прекосявали средно 3000 души, след появата на КОВИД-19 броят им е достигнал средно 400. След въвеждането на новите ограничения, свързани с началото на войната в Украйна, я прекосяват само лицата с двойно гражданство, които имат семейство или разрешително за постоянно пребиваване във Финландия.
Очаква се броят на преминаващите да спадне още следващия месец с изтичането на преходния период за европейските санкции, отбелязва френското издание.
/БЗ/
news.modal.text
Няма данни