Швеция и Финландия са с една стъпка по-близо до присъединяване към НАТО, след като Турция реши да оттегли своите възражения. Възможно е обаче все още да има трудности за преодоляване, тъй като някои критици твърдят, че сделката на практика е предоставила на Анкара вето по външнополитическите въпроси, отбелязва Ройтерс.
Вчера трите страни постигнаха споразумение след продължили повече от четири часа разговори в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Мадрид. Въпреки че на Швеция и Финландия беше предоставен статут на кандидат, техните молби трябва да бъдат одобрени от всичките 30 настоящи членове на НАТО – процес, който все още може да се забави. Северните страни се съгласиха да прекратят подкрепата си за кюрдски военни групировки, да облекчат правилата за износ на оръжия и да съдействат на Турция за изпълняване на искания за екстрадиция на заподозрени, издирвани от Анкара.
"Швеция може отново да има проблеми с Турция", написа вестник "Се ве Де". "Защото ако Турция реши, че Швеция не изпълнява своята част от споразумението, турският парламент може отново да спре Швеция", аргументира се шведският всекидневник.
В изказване по местна радиостанция обаче външната министърка на Швеция Ан Линде определи тези страхове са преувеличени. "Мисля, че толкова много работихме по този въпрос, че няма нужда чак толкова да се тревожим, че ще има проблеми в бъдеще", каза тя. Линде все добави, че "няма да е разумно от (нейна) страна да каже, че нищо няма да се появи."
Амине Какабаве, независима шведска депутатка и бивша участничка в кюрдско военно формирование, на която правителството на социалдемократите многократно е разчитало за своето оцеляване при оспорвани гласувания в парламента, заяви, че вчера е бил "черен ден за шведската външна политика". "Това също така причинява сериозен стрес на хора, които са потърсили убежище и закрила в тази страна, но сега вече не се чувстват в безопасност, защото Швеция търгува с техните основни права", подчерта тя. Какабаве каза, че шведската външна министърка трябва да се яви пред парламентарната комисията по външни отношения, за да обясни сделката, и заплаши, че ще внесе вот за недоверие, ако не остане удовлетворена от обясненията.
Такъв ход обаче вероятно няма да постигне успех, тъй като повечето депутати подкрепят членството в НАТО и през септември предстоят избори, отбелязва Ройтерс.
Освен за съдбата на кюрдските дисиденти, живущи в Швеция и Финландия, сделката предизвика опасения, че сега ще бъде по-лесно за турския президент Реджеп Тайип Ердоган да нареди ново нашествие в Северна Сирия, за да превземе градове, които са под контрола на доминираните от кюрди Сирийски демократични сили, които са подкрепяни от Вашингтон, отбелязва Ройтерс.
"Вече предупредихме за опасността от оставянето на шведската външна политика в ръцете на деспота Ердоган", написа в Туитър лидерката на Лявата партия Нуши Дадгостар. "Ще въоръжаваме ли Турция в тази нападателна война срещу Сирия? Кои дисиденти ще бъдат екстрадирани", попита тя.
/НС/
news.modal.text
Няма данни