Ансамбълът за български фолклор „Зора“ от Париж беше специален гост на 30-ото Голямо хоро в Брюксел. Той е част от Асоциация „Зора“, създадена на 6 ноември 2014 година от български студенти в Париж. Сънародниците ни започват да се събират, за да танцуват български хора през далечната 2007 г. Създават асоциацията с цел да се запознае френската общност с българските народни танци. През 2018 година Асоциацията поставя началото на нова традиция - ежегодните стажове с гост-хореограф, които събират многобройни почитатели на българския фолклор.
Художествен ръководител на ансамбъл „Зора“ е Цветомир Цветанов. Той е в Асоциация „Зора“ от 2017 г. Ето какво разказа Цветанов пред рубриката БГ Свят на БТА:
Кога пристигнахте в Париж и с какво се занимавахме преди това?
Аз съм в Париж от 2016 г. Преди това работех като учител по изобразително изкуство и труд и техника. И преподавах туризъм успоредно. Отделно работех като хореограф в едно читалище по български народни и съвременни танци. И преподавах зумба. Общо взето много неща накуп. От понеделник до неделя бях постоянно зает. Сега преподавам в българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Париж. Във френската столица има много български училища, част от които са виртуални, други са и присъствени.
В „Св. св. Кирил и Методий“ преподавам изцяло български фолклор. Работя с деца от детската градина, от 3 до 6-7-годишна възраст. Има и детски фолклорен ансамбъл „Българчета“, чиято идея е да наследят ансамбъл „Зора“ – да дойдат да танцуват с нас.
Къде и кога репетирате с ансамбъл „Зора“?
В началото репетирахме веднъж седмично. Имаме ателиета за начинаещи и за средно ниво, като средно ниво са тези, които танцуват вече няколко години и имат по-богат опит в български народни танци. Танцуваме всяка неделя, това е нашият ден, в който сме само с българско общество, говорим си само на български. На мен в ателиетата ми се случва да обяснявам и на френски, защото не сме само българи. Идват и французи при нас. От не много отдавна – може би от 3-4 години, малко преди КОВИД, започнахме да провеждаме втора репетиция за ансамбъла, който вече е представителната част от Асоциация „Зора“, т. е. имаме две репетиции седмично – едната е във вторник, другата е в неделя. Първата се провежда в сърцето на Париж, в самия център. В неделя сме малко по-отдалечени и сме в 19-и квартал, тъй като Париж се разделя на 20 квартала.
Казвате, че в ансамбъла има и французи. Колко народности събира той и колко души сте общо?
Точно така. Има и белгийци. Като брой варираме. Например в началото на годината в ателието за начинаещи имаше около 36-40 човека, за средно ниво – сме около 20 души. Има и в българското училище. Може би сме около 70-80 човека, които се събираме, но никога не сме заедно. В различни групи сме.
Работим съвместно със сърбите. Сега на 28 януари имаме дори концерт с една сръбска група, които са на полу-професионално ниво. За съжаление, сърбите са много по-сплотени и повече намират време за танци. При нас е малко по-сложно с откриването на мъже за сцената, например. С гърците се опитваме да поддържаме връзка, все пак е балкански народ, нищо, че сме в чужбина. Но при нас танцуваме основно български фолклор, защото нашата идея е наистина да го разпространим, да покажем колко е богат, колко е хубав. Преди имахме практиката да излизаме на сцена с хорá, без много хореографии. Променихме я с екипа, защото искаме да покажем красотата на българския фолклор и след това да интегрираме хората чрез анимиране, т. е. да показваме самите танци и хорá. За мен е много важно да покажем една хореография, защото тя показва вече техники, красота на едно изпълнение.
Кои са най-големите Ви участия и колко такива сте имали досега?
Тази година започнахме с много добър старт. От септември месец не сме спрели да участваме, което е рядкост, тъй като сме работещи хора и е много трудно да се организираме. Тази година най-голямото ни участие може би ще остане Голямото хоро в Брюксел, просто защото сме сами. Правим самостоятелен концерт. Иначе участваме и във фестивала „На мегдана на другата България“. Гледаме да се включваме в него редовно, засега сме пропуснали, може би, едно издание. Участваме и в някои от фестивалите в Лондон. Всички останали участия са ни във Франция.
Колко често имате събития във Франция?
Много зависи колко често се свързват с нас. В повечето случаи ни се обаждат, за да анимираме рождени дни и сватби. Тогава сме по-малка мобилна група, която може да направи хубаво шоу. Гледаме да организираме един годишен концерт, на който изнасяме цяла продукция с всичко, което сме работили през годината и откакто съществуваме. На този концерт каним и други изпълнители. Тази година имаме общ концерт със сърбите, който отново е в Париж. Участваме в празниците на българските училища в Париж.
Каква е разликата при преподаването в България и Франция? Можете ли да направите паралел между двете?
Много е трудно да се направи паралел. Първо, защото няма много сходство между двете. Намирам, че педагогическият подход е много по-различен. Трябва да се адаптирам по-скоро аз, отколкото те да се адаптират към това, което правя аз.
Децата в Париж през седмицата са изцяло във френско училище, т. е. самата методология, учебният процес протича по съвсем по-различен начин от българския. Събота, когато идват на училище, в много голяма част от случаите децата вече са изморени. Но са в същото време и много мотивирани. За част от тях българският фолклор все още е много далечен. Опитват се да го разберат, но не го разбират на 100 процента. Много често ме питат – защо само скачаме, защо се провикваме. Очакват да се танцува в съвременен стил. Отнема ми повече време да им обясня разликата между съвременния танц и фолклора. Това нещо в България идва от само себе си. Хората и децата се възпитават по този начин да виждат този тип танци на сцена, да разбират веднага какво е български народен танц. Други са възприятията към фолклора.
/ЮХ/
news.modal.text
Няма данни