Георги Вутов е сътрудник на посолството на България в Брюксел. Той завършва средното си образование в белгийската столица, а студентските му години минават в няколко европейски града - Лондон, Дъблин и Париж. Въпреки живота зад граница години наред, той владее перфектно български. Поддържа го като слуша българско радио и гледа български филми вкъщи.
Ето какво разказа той за себе си и за българската общност в Белгия пред рубриката БГ Свят на БТА:
Разкажете ни за себе си. Учили сте в няколко европейски града. В кои и какво?
Завърших средното си образование тук, в Брюксел. След това записах история в Юнивърсити Колидж, Лондон, но през първата ми година там осъзнах, че Лондон не е мястото за мен, поне на този етап от живота ми. Затова в началото на втори курс се прехвърлих в Дъблин, където записах история с втора специалност социология. В рамките на бакалавърската ми степен там, имах възможността да прекарам една година на обмен. Бях приет в Париж, където останах очарован, не само от града, но и от качеството на образование, отношението спрямо професорите в университета ми и атмосферата на студентска колегиалност. Общото между всички тези места – нещо, което съм способен да разбера едва сега, през призмата на изминалото оттогава време – това е непрекъснатата история на тези градове, паметта, която те пазят жива и липсата на непреодолими, междупоколенчески нравствени прорези.
Какво Ви предизвика да напуснете пределите на България?
През 2009 г. майка ми започна работа в Центъра за научни изследвания на Европейската комисия – Joint Research Centre в гр. Испра, Северна Италия. Тогава бях на десет години. След приключването на тригодишния и мандат там се преместихме в Брюксел, където останах и до дипломирането ми в 12 клас през 2017 г.
Бихте ли се върнали?
Да! Аз съм родом от София, град, който преоткрих и опознах истински едва през последните няколко години. И сякаш колкото пъти успея да се прибера – било то за един уикенд, за седмица-две или дори за месец – времето там никога не стига. Винаги има по нещо ново, нови места, нови хора. Давам си сметка, в същото време, че да живееш някъде и да посещаваш някое място, било то дори и родния ти град, са две коренно различни преживявания. Въпреки това, измежду трудностите и сивотата, с които неизбежно се сблъсква всеки, който прекара известно време в София, аз виждам възможности, надежда и доброта. И дълбоко се съмнявам да съм единственият. Това ме кара искрено да искам да се прибера у дома за по-дълго в бъдеще, било то в идните години или малко по-натам.
Как успявате да поддържате българския си език на високо ниво в чужда езикова среда? И колко езика знаете?
Да, действително, да поддържаш родния си език жив и гъвкав при продължителни престои в чужбина невинаги е лесно. Вкъщи говорим на български език. Слушаме българско радио, понякога гледаме и български филми. Понастоящем ми се налага да говоря български и на работа, което в крайна сметка превръща родния ми език в неизменна част от всекидневието. В миналото, общуването с приятелите ми от България играеше съществена роля в това. Следва да кажа, че с преместването ни в Брюксел получих възможността да изучавам български език в българското училище "П. К. Яворов" към посолството ни в Белгия, което и завърших успоредно със средното си образование през 2017 г. Освен български, владея свободно френски, английски и италиански, крайно време е да изгладя и немския, ако искам да остана в добри отношения с майка ми.
Може ли да ни разкажете малко известни факти за българската общност в Белгия?
Знаете ли, че първата българска православна енория в Белгия, до скоро единствена в страната, е открита още през 1989 г... А знаете ли, че през изминалите години, на централния площад на столицата на Европа се организира хоро, в което са се включвали стотици? В Белгия към момента живеят около 40 хиляди българи и е интересно, че те са разпръснати сравнително равномерно в по-големите градове на страната. Работата ми в посолството с българската общност в Белгия през изминалата година ми показа, преди всичко, че тя се състои от безброй много видове хора и характери.
Разкажете ни за събития, организирани от българската общност в Белгия през последните години.
През 2019 г. в Брюксел се проведе първият Фестивал на българската книга, организиран от Българска културна асоциация в Белгия. Оттогава насам инициативата е имала четири издания, на които са гостували имена като Николай Терзийски, Алек Попов, Бета Наур, Емил Андреев и други. В Белгия редовно се провеждат и концерти на български музиканти – през декември миналата година, например, по покана на Българо-белгийска асоциация BeArt ни посетиха група „Остава“. По-рано, през май 2022 г. имахме възможността да се насладим и на едночасов концерт на Детски радиохор на БНР, които ни гостуваха тук, в Брюксел, по покана на Сдружение за култура и изкуство „Орфеус“ – Белгия. През последните години се появи и български фестивал на киното, организиран от филмова къща „Диоген“. Българският културен живот в Белгия е буден и разнообразен.
Има ли инициатива, организирана от българите в Белгия, която да се е съхранила в продължение на повече години?
Има, да. Вече повече от десет години в Брюксел ежегодно се провежда Голямото хоро, организирано от танцова група „На хорото в Брюксел“ с участието на редица други български танцови сдружения в Белгия, а понякога и от съседни държави. Това е едно прекрасно събитие, което всеки българин, живеещ тук, трябва да посети поне веднъж. Атмосферата и настроението са винаги празнични. Всяка година, например, се организира и честване на паметта на Васил Левски на 19 февруари, в което основно взимат участие ученици от Българското училище „П. К. Яворов“ към българското посолство в Брюксел.
Как, според Вас, българите в Белгия успяват да съхраняват там родния си език, култура и традиции?
Голяма част от сънародниците ни в Белгия са активни членове на местната българската диаспора. В Брюксел, както и в други градове в страната, има български хранителни магазини, български културни сдружения, а и немалко от българите тук следят български медии, в т. ч. гледат и българска телевизия и новини. Активната дейност на българските културни сдружения в Белгия, към момента единадесет на брой, играят важна роля в поощряването и опазването на народния дух зад граница. Редом с тях, българското посолство в Брюксел също подпомага за поддържането на българското самосъзнание чрез редовни културни мероприятия – прожекции на актуални български филми, организиране на изложби на видни български артисти, концерти и литературни дискусии. За децата има българско училище, с висока посещаемост особено сред ниските класове, предлагащо обучение по български език и литература, история и география от 1 до 12 клас, съгласно утвърдените от МОН училищни програми. Появата на нови културни сдружения през изминалите години – например Академия за млади таланти, чийто ръководител Пенка Петросович притежава безкрайно фин и изискан вкус за естетика и изкуство – е сигурен знак, че българският дух в Белгия е жив и расте. В този смисъл, посолството има реалната амбиция да стане активен и редовен център за българска култура в Белгия.
/ЮХ/
news.modal.text
Няма данни