site.btaФАО пусна инструмент за цялостна оценка на тенденциите в световните хранително-вкусови системи

Създателите на политики, изследователите, анализаторите и всеки, който се интересува от миналото, настоящето и бъдещето на храните и селското стопанство, вече разполагат с актуализиран инструмент "всичко в едно", за да проучат основните фактори, действащи в агрохранителните системи по света, обяви Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).

ФАО публикува своя статистически годишник, включващ стотици страници организирани данни, обхващащи теми от заетостта в селското стопанство, търговията с хранителни продукти, употребата на торове и пестициди по света, както и екологични и климатични фактори. Това е много важна информация, свързана с политиките, с един поглед, лесно и бързо достъпна.

Статистическият годишник World Food and Agriculture 2022 е наличен в цифрова версия, във версия за изтегляне и като печатно джобно издание.

"ФАО отдава огромно значение на данните и статистиката като глобално обществено благо в основата на нашите усилия за напредък в устойчивото развитие. Организацията се ангажира да осигури безплатен достъп до актуални, навременни и надеждни данни, необходими за начертаване на курс към по-устойчиви и справедливи агрохранителни системи и свят без глад", каза Хосе Росеро Монкайо, директор на отдел "Статистика" на ФАО.

Изданието за 2022 г. е изградено около четири тематични глави: за икономическото измерение; за производството, търговията и цените на стоките; относно продоволствената сигурност и храненето и за устойчивостта и екологичните аспекти на селското стопанство. Наред с оценките, направени на глобално и регионално ниво, то съдържа подробни данни, взети от повече от 20 000 показателя, обхващащи повече от 245 държави и територии, които свободно достъпната платформа за данни FAOSTAT съдържа.

Ключови факти

Снабдяването с хранителна енергия, ключов показател за продоволствената сигурност, се е повишило във всички региони от 2000 г. насам, като това се е случило най-много в Азия. Световната средна стойност сега е 2960 калории на човек на ден, което е увеличение с 9 процента, като нивото достига връх от 3540 калории на ден на човек в Европа и Северна Америка.

Днес около 866 милиона души работят в селското стопанство, повече от една четвърт от световната работна сила, и са произвели 3,6 трилиона долара добавена стойност. В сравнение с 2000 г. тези цифри представляват 78 процента увеличение на икономическата стойност, произведена от 16 процента по-малко хора, като Африка отбелязва двойно по-висок темп на растеж.

Производството на първични култури, като захарна тръстика, царевица, пшеница и ориз, е нараснало с 52 процента от 2000 г. до 2020 г., за да достигне 9,3 милиарда тона. Производството на растително масло се е увеличило със 125 процента през този период, като палмовото е нараснало с 236 процента. Производството на месо, водено от пилешкото, е нараснало с 45 процента, докато темпът на растеж при плодовете и зеленчуците е бил 20 процента или по-малко.

Захарната тръстика е най-голямата култура в света по обем, с 1,9 милиона тона годишно. Следваща е царевицата с 1,2 милиарда тона.

Глобалният износ на храни е нараснал до 1,42 трилиона долара, което е 3,7 пъти повече от 2000 г.

В световен мащаб най-големите страни износителки на храни в брутно изражение са САЩ, Нидерландия и Китай. Най-големите износители в нетно изражение са Бразилия, следвана от Аржентина и Испания. Най-големите страни нетен вносител са Китай, Япония и Великобритания.

Около 4,74 милиарда хектара от повърхността на планетата е земеделска земя, включително ливади и пасища. Тази цифра е намаляла с 3 процента спрямо 2000 г., като Африка отново е начело.

Употребата на пестициди в световен мащаб е достигнала своя връх през 2012 г. и е започнала да намалява през 2017 г. Държавите с най-голямо приложение на пестициди на хектар са Сейнт Лусия, Малдивите и Оман.

Климат и фактори на околната среда

Статистическият годишник също се докосва до богатия и нарастващ набор от информация на FAOSTAT за климата и факторите на околната среда, които влияят и са резултат от агрохранителни системи.

Средната температура през 2021 г. е била с 1,44 градуса по Целзий по-висока от средната между 1951 г. и 1980 г. Европа е имала най-голяма промяна на температурата, следвана от Азия, като Океания отчита най-малка промяна.

Емисиите на парникови газове върху земеделската земя са намалели с 4 процента между 2000 г. и 2020 г.

Отглеждането на говеда и овце произвежда най-много емисии от въглероден диоксид, като при говедата то е средно 50 пъти повече от пилетата. Интензивността на емисиите на зърнените култури е много по-ниска, въпреки че оризът емитира повече от пет пъти от пшеницата и другите зърна.

Степента на емисиите на парникови газове се променя значително в различните региони, отразявайки големи разлики в ефективността на производството. Например, интензитетът на емисиите от говеждо месо в Африка е почти четири пъти по-голям от този в Европа

Член 1 от устава на ФАО гласи, че Организацията "събира, анализира, интерпретира и разпространява информация, свързана с храненето, храните и селското стопанство, включително горското стопанство, рибарството и аквакултурите". Информация като тази, прегледана по-горе и намерена в много по-голямо количество в Статистическия годишник, може да помогне да се идентифицира как и къде да се изработят и приложат инициативи с по-голямо въздействие по отношение на постигането на четирите подобрения: по-добро производство, по-добро хранене, по-добра околна среда и по-добър живот – това е в основата на стратегическата рамка на ФАО за периода 2022-2031 г.